Възпитаник на катедрата по счетоводство и одит в Икономическия университет в Братислава и експерт по теми в областта на счетоводството, данъците и бизнес средата и е външен сътрудник във фирмата Účtovná jednotka, s.r.o.
В края на съответния период компанията определя своята печалба или загуба. Може да донесе печалба или загуба. Разпределението на печалбата и уреждането на загубите също имат определени правила, които могат да бъдат различни за всяка компания.
Резултатът от управлението може да бъде печалба или загуба
Най-добрият показател за оценка на успеха или провала на даден бизнес в даден период е икономическият резултат. Печалбата или загубата на дадено дружество се определят редовно, поне веднъж за целия предходен счетоводен период. Икономическият резултат се определя като разликата между всички приходи и всички разходи за съответния счетоводен период (вътрешноорганизационните приходи и разходи не се вземат предвид, ако компанията ги отчита). Например изчисляват се всички приходи за 2016 г. и от тях се приспада сборът от всички разходи за 2016 г. В счетоводството икономическият резултат за отчетния период се намира в сметка 710 - Отчет за печалби и загуби. Ако приходите за отчетния период са били по-високи от разходите, компанията е реализирала печалба. И обратно, ако разходите са били по-високи от приходите през съответния счетоводен период, компанията е направила загуба.
Възможно е обаче да се срещнат два термина, използвани във връзка с икономическия резултат - икономическият резултат преди данъчно облагане и икономическият резултат след данъчното облагане. Както става ясно от тези концепции, печалбата преди облагане с данък отчита всички разходи, с изключение на тези, които представляват разходи под формата на корпоративен данък върху дохода (така нареченият "отложен данък върху дохода" не се взема предвид, ако е такса) . Резултатът от управлението след данъчно облагане вече е разликата между всички приходи и всички разходи, с изключение на вътрешноорганизационните разходи (текущият и отсроченият данък също се взема предвид). Печалбата след данъци по своята същност се нарича „счетоводна печалба“ (понякога „нетна печалба“) или „счетоводна загуба“ (понякога „нетна загуба“). В тази статия, освен ако не е посочено друго, ще продължим да използваме термините печалба, загуба и печалба, което ще означава печалбата след данъци, т.е. нетна печалба или нетна загуба.
Разпределение на печалбата и уреждане на загубите във фирмите
Печалбата в бизнес фирма се използва за нещо или се оставя като т.нар „Неразпределена печалба“ и ще бъде решено по друго време. Подобно е в случай на загуба, която трябва да бъде възстановена от някои източници, или ще бъде оставена като т.нар. „Неплатена загуба“. В момента в Словакия има пет вида търговски дружества - дружество с ограничена отговорност (s.r.o.), акционерно дружество (a.s.), публично търговско дружество (v.o.s.), командитно дружество (k.s.) и просто акционерно дружество (j.s.a.).
Разпределението на печалбата и уреждането на загубите също се регулират от Търговския закон.
Всяко от тези дружества е регламентирано отделно от Закон №. 513/1991 Coll. Търговският кодекс, изменен (наричан по-долу „Търговският кодекс“), който също така определя правилата за разпределение на печалбата и уреждане на загубите. Това означава, че за всеки вид бизнес разпределението на печалбата и уреждането на загубите може да се извърши напълно различно.
Разпределение на печалбата в s.r.o.
Печалба s.r.o. се разпределя само след края на счетоводния период и само въз основа на одобрените финансови отчети. Управителите представят на Общото събрание за одобрение редовните индивидуални финансови отчети и предложението за разпределение на печалбата или компенсация на загуби в съответствие с устава или устава. При разпределяне на печалба в s.r.o. необходимо е да се мисли за задължението за създаване на резервен фонд. Ако резервният фонд не е създаден в началото си, s.r.o. той е длъжен да го създаде от нетната печалба за годината, в която печалбата се генерира за първи път, в размер най-малко 5% от нетната печалба, но не повече от 10% от регистрирания капитал. Резервният фонд е с.р.о. задължени да допълват ежегодно със сумата, посочена в дружествения договор или в устава, но най-малко в размер на 5% от нетната печалба, докато размерът на резервния фонд достигне поне 10% от регистрирания капитал.
Ако s.r.o. е допълнил резервния фонд от печалбата (или други фондове, които създава), преди разпределението му на акционерите, той трябва да използва преференциално останалата част за покриване на неплатената загуба от предходни години, ако я отчете. Останалата част от печалбата s.r.o. може да разпределя на съдружници, да разпределя на служители, да увеличава акционерния капитал от него (ако акционерният капитал се увеличава от печалба, тогава финансовите отчети съгласно § 144 във връзка с § 208, параграф 2 от Търговския закон трябва да бъдат одитирани с мнение без квалификация).
Партньорите могат да споделят печалбата само след попълване на резервния фонд и изплащане на загубата.
Ако цялата печалба не бъде разпределена, нейната неразпределена част се запазва като неразпределена печалба и нейното използване се решава от s.r.o. по късно. Съгласно § 123 ал. 2 от Търговския закон с.р.о. не може да разпределя нетната печалба между акционерите, ако собственият капитал е или би бил по-нисък от стойността на акционерния капитал заедно с резервния фонд заедно с резервния фонд (или други фондове, създадени от дружеството, които не могат да се използват за представяне на акционерите ) намалена със стойността на невнесен акционерен капитал.
Разпределение на печалбата в а.с. и j.s.a.
При разпределението на печалбата и уреждането на загубите a.s. и j.s.a. Общото събрание взема решение само въз основа на предложение, внесено до него от Съвета на директорите. Общото събрание обаче трябва първо да одобри редовните отделни финансови отчети. Като. и j.s.a. създайте резервен фонд веднага щом бъде създаден. Те обаче са длъжни да го допълват ежегодно със сумата, посочена в устава, но поне в размер на 10% от нетната печалба, изчислена в редовните финансови отчети, до достигане на размера на резервния фонд, посочен в устав, но поне до 20% от акционерния капитал.
Условия, при които a.s. и j.s.a. да плащат на акционерите в печалбата са изброени в § 179 ал. 3 до 5 от Търговския закон. След а.с. и j.s.a. попълва резервния фонд (или други фондове, които създава), той трябва преференциално да използва нетната печалба за покриване на неплатената загуба от предходни години, ако има такава. Едва тогава оставащата печалба може да бъде разпределена между акционери, членове на съвета на директорите, надзорния съвет, служители или може да увеличи акционерния капитал от печалбата (в този случай финансовите отчети трябва да бъдат одитирани с мнение без квалификация). Ако цялата печалба не бъде разпределена, нейната неразпределена част ще бъде запазена като неразпределена печалба и нейното използване ще бъде решено по-късно.
Акционерите могат да разпределят печалбата само след попълване на резервния фонд и изплащане на загубата.
При разпределяне на печалбата между акционерите, ограничението, посочено в § 179, ал. 4 от Търговския закон. Като. и j.s.a. не може да разпределя чиста печалба между акционерите, ако собственият капитал е или би бил по-нисък от стойността на акционерния капитал заедно с резервния фонд (или други фондове, създадени от дружеството, които не могат да бъдат използвани за представяне на акционерите), намалени със стойността на неплатените акционерен капитал.
Уреждане на загуби в s.r.o., a.s. и j.s.a.
Ако s.r.o., a.s. или j.s.a. постигне загуба, резервният фонд, който създават за тази цел, може да се използва за уреждането му. Ако резервният фонд не е достатъчен, за да го покрие, има и други възможности как s.r.o., a.s. или j.s.a. да се установя. Загубата може да бъде възстановена от неразпределена печалба от предходни години, от други фондове, предписани за възстановяване на съдружници или акционери, намалени с акционерен капитал (размерът му може дори да не падне под минималния акционерен капитал) или част от неизплатената загуба е оставена като неплатена загуба и нейното уреждане sro, as или j.s.a. определено по-късно.
Разпределение на печалбата и уреждане на загубите във v.o.s.
V.o.s. не плаща данък върху печалбата върху печалбата си, но данъчната му база/данъчната загуба е данъчната основа/данъчната загуба на своите партньори, които подават данъчна декларация, и едва след като те в крайна сметка са платили данък върху доходите, може да се каже тяхната нетна печалба или загуба . V.o.s. установява нейната печалба или загуба, която след това трансформира в данъчна основа. Тази данъчна основа се разделя между отделните акционери в такава пропорция, че печалбата се разпределя между тях съгласно споразумението за партньорство. Ако разпределението на печалбата не е посочено в устава, данъчната основа се разделя между отделните съдружници v.o.s. по равно. Spoločníci v.o.s. след това подават данъчна декларация, в която посочват частта от данъчната основа или данъчна загуба v.o.s., която им принадлежи. Печалбата, изплатена само след данъчно облагане, представлява нетна печалба за тях.
Ако v.o.s. постигна данъчна загуба, така че тя се споделя между партньорите, както и данъчната основа. Ако v.o.s. са постигнали загуба, съдружниците, съгласно § 80 ал. 3 от Търговския закон не трябва да плащат, освен ако уставът не предвижда друго. V.o.s. може да се справи със загуба подобно на s.r.o., т.е. може да се възстанови, например, от неразпределена печалба от предишни години, от фондове и други подобни.
Разпределение на печалбата и уреждане на загубите в ks.
К.с. установява нейната печалба или загуба, която след това трансформира в данъчна основа. Данъчната основа k.s. след това се разделя на част, принадлежаща на ограничено отговорни съдружници, и част, принадлежаща на съдружници в съотношението, в която печалбата преди данъци се разпределя между тях (ако не е посочена в споразумението за партньорство, тя се разделя наполовина между тях) . Частта от данъчната основа, принадлежаща на данъчно ограничени съдружници, е k.s. и след данъчно облагане, тя може да изплати печалби на ограничени съдружници според размера на изплатените им депозити (освен ако в устава не е посочено друго) или може да бъде запазена в дружеството и използвана за подобни цели, както в s.r.o. Част от данъчната основа k.s. дружеството не облага с данък генералните съдружници, но те се облагат от самите генерални съдружници в тяхната данъчна декларация и едва след данъчно облагане представлява нетна печалба за тях. Генералните съдружници разделят тази част от данъчната основа в същата пропорция, както се разпределя частта от печалбата, дължима на генералния съдружник по устава, в противен случай на равни части.
Данъчна загуба k.s. се разделя между командитни и съдружници, както и данъчната основа. Генералните съдружници не са длъжни да възстановят загубата, освен ако уставът не предвижда друго. Част от загубата, дължима на k.s. (т.е. частта от загубата, принадлежаща на командитите) може да бъде уредена по подобен начин като в s.r.o., т.е. може да бъде възстановена, например, от неразпределена печалба от предишни години, от фондове и други подобни.
Допълнителни ограничения за разпределение на печалбата за компании
Едно ограничение при изплащането на печалби на партньори се съдържа и в § 28, ал. 4 от Акт бр. 431/2002 Coll. относно счетоводството, изменено. Ако капитализираните разходи за развитие (един от компонентите на активите, които дадено дружество може да има) не са амортизирани изцяло, дружеството може да разпределя печалби само ако общата сума на резервите и другите налични за обратно изкупуване компоненти на собствения капитал е по-висока от общата сума на неамортизирани капитализирани разходи за развитие.