Разликата между ходене, джогинг и бягане зависи от две много специфични, но и свързани неща: Енергийна интензивност и мускулно натоварване.
По същество дали е ходене, джогинг или бягане Има начини да транспортираме тялото си от едно място на друго благодарение на собствената си мускулна сила. Въпреки това, докато ходенето е сравнително лесно да се разграничи от другите две, има много неясноти относно това какво всъщност тича и какво е джогинг.
Във всеки случай, в най-здравия смисъл, джогинг на словашки означава много бавно бягане, което не надвишава 20-30 минути, когато е възможно да се говори с двойка по време на джогинг, най-често с цел отдих или при отслабване. Точен превод на термина джогинг от съвременния английски в този смисъл това означава „свободно бягане с случайно редуване на походка".
Най-лесният начин за измерване на енергийната интензивност е чрез измерване на някаква активност и придружаващо дишане. Средно използваме около пет калории на литър кислород които вдишваме и колкото повече работят мускулите ни, толкова по-голяма е консумацията ни на кислород и толкова повече трябва да дишаме дълбоко и също така по-бързо. Това също сочи към разлики в нивата на фитнес, където например олимпийски спортист има писта за джогинг скорост приблизително същата като скоростта на бягане на нормалните хора, тъй като има по-добра аеробна подготовка и по-високо ниво на издръжливост. Така че това, което се класифицира като бягане или джогинг за такъв спортист, зависи от натоварването на мускулите и консумацията на кислород в белите му дробове.
Ето защо често използваното твърдение, че джогингът е скоростта, с която все още можете да проведете разговор, всъщност е правилно. Това означава, че в случай на джогинг, кислородното натоварване на белите дробове не е толкова голямо, колкото в случай на бягане, където дишането ни просто не е достатъчно за разговор.
Например ходенето е ниско енергийна дейност, обаче, докато ускоряваме и ускоряваме, енергийните разходи продължават да се увеличават и увеличават. Започваме да дишаме по-трудно, докато стигнем до точката, в която изгарянето на енергия надвишава определена граница и започва оптимизацията на тялото, която преминава към по-висока работна скорост. Пример. Пешеходецът, вървящ с 8 км/ч, има по-високи изисквания за кислород от бегач, който тича със същата скорост. Така че в момента, в който този праг бъде достигнат, ние преминаваме от разходка към джогинг. Въпреки това, количеството енергия, необходимо за джогинг с дадена скорост, е много по-малко, така че с началото на джогинга консумацията на енергия драстично спада.
Този скок от ходене към джогинг и след това към бягане се извършва автоматично в тялото ни, за да оптимизираме начина, по който се движим и начина, по който тялото има достъп и използва енергия. Това е особено важно за тези, които използват ходене или джогинг като средство за поддържане на теглото си. Бързото ходене (особено такова с тежести или китки на глезените) вероятно ще изгори повече калории от джогинга. По този начин, бавното бягане не изгаря непременно повече калории от джогинга в пълния му, горния диапазон.
Заключение
Разходките, джогингът или бягането изискват енергия, за да транспортират тялото ни на определено разстояние, но бягането има най-високи енергийни изисквания и също така води до най-бързите физиологични реакции. Голямата разлика е, че бягането, за разлика от джогинга или ходенето, създава ефект след изгаряне, което води до изгаряне на енергия понякога половин час след края на бягането.
От гледна точка на фитнеса и здравето вече разбираме, че:
- Ако искаме да изгорим толкова калории по време на ходене, колкото правим по време на бягане, трябва да изминем около два пъти разстоянието в сравнение с изминатото разстояние.
- Джогингът е по-икономичен при изгаряне на енергия, отколкото при ходене, така че при джогинг можем да изгорим по-малко калории, отколкото при бързо ходене.
- Тичането е постоянно предизвикателство за тялото и колкото по-бързо бягаме, толкова повече енергия използваме, за да поддържаме дадена скорост.
И накрая, тялото ни непрекъснато се променя и оптимизира функционирането си. И трябва непрекъснато да приспособяваме режима си на бягане към мен, за да не свикне тялото ни с дадената тренировка и да бъде постоянно принудено да се адаптира към новите условия, защото само тогава изгаряме далеч най-много енергия и само тогава наистина ли вървим напред.