очите

  • Ева Миадокова външен редактор
  • 30 октомври 2017 г.

Генетиците смятат, че ракът е генно заболяване, по-точно група заболявания, причинени от генни мутации и намеса в експресията (т.е. транскрипция и транслация) на гени.

В резултат на мутации в т.нар. туморни супресорни гени, прото-онкогени а мутаторни гени регулирането на клетъчния растеж и делене е загуба на контрол върху клетъчното делене (пролиферация), тъй като клетките вече не изпълняват контролните задачи, които обикновено се осигуряват в здравите клетки. Нерегулираното и неограничено клетъчно делене води до образуване на тумори (тумори). Туморите са резултат от генетични нарушения - мутации, които могат да причинят (индуцират) фактори на околната среда, напр. пестициди, козметика, стабилизатори на храни, фармацевтични продукти и др. Освен споменатите химични вещества, респ. химически канцерогени, туморите могат да бъдат причинени и от физически фактори, напр. различни видове радиация (рентгенова, UV) или биологични агенти, напр. вируси. Факторите, които влияят върху експресията на гореспоменатите гени, също допринасят за образуването на тумори. Те са известни при някои видове тумори генетично предразположение, „Благодаря“, което увеличава вероятността човек с наследствено предразположение да развие тумор.

Не всеки тумор обаче автоматично означава рак. Туморите могат да бъдат доброкачествени (доброкачествени), напр. брадавици, рождени белези и др. или, в най-лошия случай, злокачествен (злокачествен, рак). И двете групи се характеризират с характеристики, които се наблюдават с просто око, но преди всичко микроскопски. Характерните и забележими характеристики на доброкачествените тумори включват относително доброто им разграничаване, бавен растеж и по-малки размери, докато злокачествените тумори са неправилно разграничени, сравнително бързо растящи и често по-големи. В момента са известни повече от 100 вида рак, които обикновено са кръстени на засегнатия орган, тъкан или тип клетки. Туморите, които се развиват на едно и също място, но се различават по това дали са злокачествени или не злокачествени, имат различни имена.

Например се нарича доброкачествен тумор на мастната тъкан липома, неговият злокачествен вариант липосарком. В допълнение към т.нар солидните (солидни) тумори са известни още като левкемия, т.е. дифузни тумори на кръвта и костния мозък. Злокачествените солидни тумори се развиват на едно място в един от органите, докато при левкемии кръвните туморни клетки циркулират в цялото тяло. Повечето солидни тумори могат да бъдат отстранени чрез операция, химиотерапия или комбинирана терапия. Нелекуваният тумор може да има фатални последици за хората, особено ако солидните злокачествени заболявания се разпространяват по-нататък в различни части на тялото и образуват вторични тумори. Ние наричаме такива процеси метастази. Името идва от гръцки и означава промяна на статуса. С увеличаване на възрастта рискът от рак се увеличава.

Какво представляват гените на супресор на тумора?

Първият ген супресор на тумора

Каква е разликата между прото-онкогените и онкогените?

Какво причинява мутаторни гени?

Епигенетични промени

Епигенетичните промени са промени в генната експресия, които настъпват без промяна на първичната генетична информация. Епигенетичните промени (например метилиране на ДНК, промяна на хроматиновата структура, модификации на хистонов протеин) променят генната функция. Те причиняват инактивация на туморни супресорни гени или повишена експресия (свръхекспресия) на онкогени. Някои гени могат да се включват или изключват напълно или само да отслабят тяхната активност. През 2006 г. изследователи от Университета Дж. Хопкинс в САЩ установяват при експерименти с мишки, че неправилното активиране на гена IGF2 причинява рак на дебелото черво. (Този ген кодира протеин, който играе важна роля по време на растежа и развитието на човека и регулира растежа и деленето на клетките на различни тъкани. Той е активен главно по време на вътрематочно развитие и по-малко след раждането на дете).

В заключение трябва да се подчертае още веднъж, че основният механизъм на туморогенезата/канцерогенезата е натрупването на генетични и епигенетични промени. По този начин канцерогенезата е дългосрочен многостепенен процес, по време на който генетичните и епигенетични промени се натрупват в клетките, което в крайна сметка причинява генетична нестабилност. Резултатът от тези генетични и епигенетични промени е нарушаване на баланса между клетъчната пролиферация, апоптоза, диференциация, стареене и механизмите, контролиращи тези клетъчни процеси, което води до постепенна неопластична (туморна) трансформация на клетките.

Автор: проф. RNDr. Ева Миадокова, д-р. за редакцията на Science within Reach, Катедра по генетика, Факултет по природни науки, Университет Коменски в Братислава