Душата на счетоводител, в момента също майка в родителски отпуск и външен сътрудник във фирмата Účtovná jednotka, s.r.o . В момента тя е специализирана в обработката на лични данъци.
Ако дадена компания използва самостоятелно заето лице за извършване на работа, която отговаря на определението за зависим труд, това може да е незаконна заетост. Защо работата за дадена професия е популярна, какви са ползите и рисковете, свързани с нея? Предлагаме ви сравнение.
Ако работодателят ви помоли (или ви даде избор) да му свършите работата чрез занаят, това може да ви донесе няколко предимства, но и недостатъци. В тази статия ще сравним работата за търговия с работата за постоянно трудово правоотношение (т.е. трудов договор), също по отношение на вноската или данъчната тежест и по отношение на въздействието върху нетния доход.
Кога да работиш за търговия е незаконно
Ако работодателят иска неговият служител да зависи от професията, може да е незаконна работа.
Определя изпълнението на зависима дейност Акт № 311/2001 Coll. Кодексът на труда, изменен (наричан по - долу "Кодекс на труда“), като работа, при която има връзка между превъзходството на работодателя и подчинението на служителя и работата, извършена от служителя лично, съгласно указанията на работодателя, от негово име и в работно време, определено от работодателя.
Ако горните условия на зависима дейност са изпълнени, е възможно да се извършва такава работа само в трудово правоотношение (т.е. въз основа на трудов договор или споразумение за работа, извършена извън трудовото правоотношение).
При извършване на зависима дейност в даден занаят служителят извършва нелегална работа, както и заетостта на служителя в занаята от гледна точка на работодателя представлява незаконна заетост, за която както работникът, така и работодателят рискуват глоба според закон.
Можете да прочетете повече информация за това какво заплашва работодателя, както и служителя за такова незаконно поведение в статията Законно ли е работата "за търговия" (система švarc)?
Предимства на работата за професия в сравнение със заетостта
Сред основните предимства на работата за професия от гледна точка на работодателя (т.е. в този случай това ще бъде клиентът) то включва заплащане на такса на физическо лице, което то "наема" за сделка и той не трябва да се притеснява за плащането на социалноосигурителни и здравноосигурителни вноски, както и плащането на данък върху зависимата дейност. По правило на практика клиентът (работодателят) плаща на самостоятелно заетото лице възнаграждение, по-високо от това, което би му платил чрез нетна заплата (въз основа на трудовото правоотношение).
Че самоосигуряващото се лице получава по-висока награда за сделка, сякаш той е бил получен въз основа на договор това е и основното предимство от страна на самонаето лице, Това е от гледна точка, че работодателят с такъв търговски работник няма по-нататъшна администрация, нито трябва да плаща вноски за него в социалната и здравноосигурителна компания, които са до 35,2% от базата за оценка. В много случаи клиентът (работодателят) плаща на самостоятелно заетото лице по-високо възнаграждение именно от размера на вноските, които той би трябвало да плати като работодател. За самостоятелно заето лице, което не плаща вноски в Агенцията за социално осигуряване и прилага фиксиран разход или достатъчно висок доказуем разход при подаване на данъчна декларация, единственият разход в началния период може да бъде авансово плащане за здравно осигуряване.
Трябва да се отбележи, че това, което се счита за предимство, от една страна (например неплащане на вноски от работодателя), може да се счита за недостатък от друга страна (например плащане на вноски на самостоятелно заето лице през следващия период, подаване на декларация за данък върху дохода и самото плащане на данък върху доходите).
От гледна точка на клиента, друго предимство е, че той не трябва да води ведомост и изчислявайте заплатите всеки месец, издавайте фишове за заплати и т.н., като търговецът издава фактура за извършената работа. Защото работата по занаят не е предмет на Кодекса на труда, например клиентът не е длъжен:
- за осигуряване на отпуск и заплащане на отпуск,
- осигурете надбавка за хранене,
- изплащане на обезщетение или обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение,
- създайте социален фонд,
- плащат компенсация за доходи по време на временна неработоспособност през първите 10 дни от PN,
- да изпълнява възможни задължения, които очакват дадения работодател при превишаване на определен брой служители, напр. ако броят на заетите надвишава 50 или повече, работодателят е длъжен да допринесе за отдиха или ако броят на заетите надвишава 3, работодателят е длъжен да плаща концесионни такси,
- и други.
Това означава, че в допълнение към факта, че клиентът не трябва да се притеснява за вноската или данъчната тежест на самонаетото лице, когато "наема" на работа самонаето лице, заетостта на самостоятелно заето лице е административно по-лесна. На практика обаче, когато се договарят условията с „работодателя“, тези обезщетения обикновено се вземат предвид във фактурираното възнаграждение. Голямо предимство на „заетостта“ на самостоятелно заето лице е и начинът, по който се прекратява това правоотношение, тъй като обикновено не се предвижда срок за предизвестие, какъвто е случаят с трудовото правоотношение.
За задълженията на работодателя по отношение на работника можете да прочетете в статията Задължения на работодателя (преглед)
Сравнение на данъка и данъчната тежест, както и предимствата и недостатъците на заетостта vs. с. r. относно. вижте статията Заетост (ТЕЦ) vs. с. r. относно. - струва си да станете подизпълнител от служител?
Недостатъци на работата в търговията в сравнение със заетостта
Недостатъкът на работата по сделка за клиента (работодателя) е рискът такава работа да се счита за зависима дейност, която е свързана с риска от незаконна заетост и налагането на глоба за това престъпление.
Работата за професия обаче носи няколко недостатъка на самия самонает, и напр. следното:
- изплащане на вноски към Социално и здравноосигурителното дружество под негово ръководство,
- подаване на декларация за данък върху дохода и плащане на данък върху доходите,
- в началния период (периодът може да бъде по-дълъг или по-малък от една година) самоосигуряващото се лице не е задължително социално осигурено лице, което може да създаде неблагоприятно положение при заявяване на обезщетение за болест или майчинство,
- ако самоосигуряващото се лице не плаща доброволно осигуряване за безработица, то няма да има право на обезщетение за безработица,
- и други.
Можете да прочетете повече за възможните ползи и рискове от работата за сделка, както и практически примери в статията Работа за търговия - ползи и рискове.
Вноски за социално и здравноосигурително дружество от гледна точка на самостоятелно заето лице и служител
Вноски към социалното и здравноосигурителното дружество на служителя
В случай на постоянно трудово правоотношение, той ще плаща вноски на служители в Агенцията за социално осигуряване в размер на 9,4% от базата за оценка (т.е. обикновено от брутните заплати), както следва:
- за здравно осигуряване: 1,4% от базата за оценка,
- за застраховка за старост: 4% от базата за оценка,
- за застраховка за инвалидност: 3% от базата за оценка,
- за осигуряване за безработица: 1% от базата за оценка.
Забележка: в определени случаи обаче служителят не плаща вноски, напр. за вноски за осигуряване за безработица или осигуряване за инвалидност (лица, получаващи определен вид пенсия). Повече информация за вноските на пенсионера можете да прочетете в статията Данъци и вноски за наемане на работа на пенсионер
Тъй като законоустановената максимална база за начисляване на вноски към Агенцията за социално осигуряване предвижда, че ако месечната брутна заплата на служителя надвишава тази максимална база за оценка, служителят ще плаща вноски само от максималната база за оценка (през 2019 г. максималната база за оценка от 6 678 € и през 2020 г. в размер на 7 091 €).
Служител от сключено трудово правоотношение внася вноски в съответната здравноосигурителна компания в размер на 4% от базата за оценка (т.е. обикновено брутни заплати). В случай на лице с увреждане процентната ставка на таксата се намалява наполовина, т.е. j. 2% от базата за оценка.
Тук е необходимо да се обърне внимание на факта, че служителят плаща на здравната каса т.нар аванси по здравно осигуряване. Това означава, че здравноосигурителната компания ще извърши годишен здравноосигурителен сетълмент за служителя след края на календарната година, където той ще сравни изплатените аванси по здравно осигуряване със сумата на премията, която трябваше да бъде платена.
Това означава, че служителят плаща месечна вноска в размер на 13,4% от брутната заплата.
Повече информация за вноските на служителите и работодателите можете да намерите в статиите Вноски на служители и работодатели от 1.1.2019 или Вноски на служители и работодатели от 1.1.2020
Вноски за социалното и здравно осигуряване на самостоятелно заето лице
Факт е, че в случай че физическо лице стане самостоятелно заето лице, определен период не се прилага за вноски в Агенцията за социално осигуряване. В случай на самостоятелно заето лице възникването на задължение за вноска към Агенцията за социално осигуряване се оценява винаги от 1 юли, респ. до 1.10. (ако физическото лице е имало удължен срок за подаване на данъчна декларация), докато се оценява размерът на дохода от търговия за предходния данъчен период (напр. ако физическо лице установи сделка през 2019 г., задължението му за вноски ще бъде оценено съответно от 1 юли 2020 г. и 1 октомври 2020 г. въз основа на постигнатия доход от търговията през 2019 г.). Самоосигуряващото се лице ще започне да плаща вноски в Агенцията за социално осигуряване само когато доходът му надвишава законовия лимит, т.е. j. за 2019 г. в размер на 6 078 евро.
Ако самоосигуряващото се лице е задължено да внася вноски в Агенцията за социално осигуряване, то ще бъде задължено да ги плаща в размер на 33,15% от базата за оценка, както следва:
- за здравно осигуряване: 4,4% от базата за оценка,
- за застраховка за старост: 18% от базата за оценка,
- за застраховка за инвалидност: 6% от базата за оценка,
- към резервния фонд „Солидарност“: 4,75% от базата за оценка.
Ако базата за оценка на самонаето лице надвишава установената максимална база за оценка, самонаетото лице плаща вноски в размер на 33,15% само от тази максимална база за оценка. Максималната база за оценка на самостоятелно заето лице е 6 678 евро през 2019 г. и 7 091 евро през 2020 г. В същото време установената минимална основа за оценка важи и за самонаето лице (през 2019 г. това е сумата от 477 евро, през 2020 г. тя е в размер на 506,50 евро). Това означава, че ако базата за оценка на самонаето лице е равна или по-ниска от минималната база за оценка, той ще плаща вноски в Агенцията за социално осигуряване от тази минимална база за оценка.
Моля, имайте предвид, че докато самонаетото лице не поеме задължение за вноска към Агенцията за социално осигуряване, то не е задължително осигурено лице, напр. ако искате да поискате обезщетение за болест или майчинство (тъй като той не е задължително осигурен). Между задължителното социално осигуряване за самонаето лице обаче не включва осигуряване за безработица, както е за служител и следователно, ако самостоятелно заето лице прекрати бизнеса си и кандидатства за обезщетение за безработица, няма да има право на него (в такъв случай се препоръчва доброволно да заплати осигуровка за безработица на самонаетото лице ).
Самонаето лице, което не е едновременно служител или осигурено лице на държавата, е длъжен да плати аванси за здравно осигуряване (т.е. вноски) незабавно, в размер на минималните вноски за здравно осигуряване (през 2019 г. това е сумата от 66,78 €, през 2020 г. ще бъде в размер на 70,91 € на месец). Трябва обаче да се отбележи, че дори и в случай на самостоятелно заето лице, това са аванси по здравно осигуряване, т.е. здравноосигурителната компания извършва годишно сетълмент на здравно осигуряване за самонаетото лице след края на календарната година, което може да доведе до надплащане или просрочие.
Вноски за социалното и здравно осигуряване на самостоятелно заети лица и служители (от гледна точка на работодателя)
Вноски в социалното и здравноосигурителното дружество на работодателя на служител
В случай на постоянно трудово правоотношение, той ще плаща работодател за вноските на своите служители в Агенцията за социално осигуряване в размер на 25,20% от базата за оценка (т.е. обикновено от брутните заплати), както следва:
- за здравно осигуряване: 1,4% от базата за оценка,
- за застраховка за старост: 14% от базата за оценка,
- за застраховка за инвалидност: 3% от базата за оценка,
- за застраховка за злополука: 0,8% от базата за оценка,
- за гаранционна застраховка: 0,25% от базата за оценка,
- за осигуряване за безработица: 1% от базата за оценка,
- към резервния фонд „Солидарност“: 4,75% от базата за оценка.
Точно както максималната основа за оценка на плащането на вноски в Агенцията за социално осигуряване е определена за вноските на служителя, същата процедура се прилага и за работодателя.
Работодателят заплаща за своя служител от сключените вноски за трудово правоотношение на съответната здравноосигурителна компания в размер на 10% от базата за оценка (т.е. обикновено брутни заплати). В случай на лице с увреждане процентната ставка на таксата се намалява наполовина, т.е. j. 5% от базата за оценка.
Това означава, че работодателят изплаща общо 35,20% от месечните брутни заплати за своя служител.
Вноски към социалното и здравноосигурителното дружество на работодателя за самостоятелно заето лице
В случай, ако работодателят (т.е. клиентът) „наеме” физическо лице за търговска дейност, той не плаща никакви вноски в социалната или здравноосигурителната компания за него, тъй като самоосигуряващото се лице сам става платец на тази застраховка.
В този случай клиентът няма тежест за вноски, тъй като самоосигуряващото се лице плаща за здравно и социално осигуряване.
Предложение за работа за търговия
Обикновено на практика строителните фирми най-често предлагат работа за занаят, които предлагат извършването на произведения като строител, зидар, фабрикант, скеле и други подобни. В допълнение към гореспоменатата извършена работа, работодателите (клиентите) привличат самостоятелно заети лица, например, към работата на електротехници или заварчици. Това са най-вече онези компании, които имат нужда от тези търговци, особено на строителни обекти в чужбина. По този начин те избягват всички условия за трансгранично командироване на служители и самонаето лице трябва да се справи с всичко на своя собствена ос. Тези предложения за работа обаче могат да показват признаци на зависима дейност.
Колкото по-нататък обаче, толкова повече се увеличава пазарът на труда от предлагането на онлайн работа за дадена професия (например програмист, графичен дизайнер и др.). В този случай не е задължително изпълнението на работа да отговаря на характеристиките на зависима дейност.
Използване на работа за търговия
Съществуват обаче и сектори на пазара на труда, където обикновено се използва търговска работа. Това са работни места като:
- агент по недвижими имоти,
- финансов съветник,
- архитект,
- техник по пожарна защита и здраве и безопасност,
- Търговски представител,
- и други.
Някои позиции обаче могат първоначално да показват признаци на зависима дейност (например счетоводител, работещ на постоянна основа), но ако той продължава да извършва дейността си от свое име, за да реализира печалба, той не е зависима дейност ( напр. счетоводител - самостоятелно заето лице, което има свои клиенти, с които е сключило договори).
Сравнение на платеното възнаграждение за търговия и нетна заплата
Пример за сравнение на нетната работна заплата за работа, извършена от служител, и възнаграждението на самостоятелно заето лице през 2019 г., ако месечният доход на самонаето лице и брутната работна заплата на служител са еднакви в размер на 1000 евро:
Брутна заплата/сума на фактура | 1000 евро | 1000 евро | 1000 евро |
Налози, плащани от физическо лице | 134 евро (1000 евро х 13,4% - обезщетения за служители) | 66,78 евро (минимално авансово плащане за здравно осигуряване през 2019 г.) | 224,89 евро (158,11 евро + 66,78 евро - минимални вноски за SP и ZP през 2019 г.) |
Налози, платени от работодател/клиент | 352 евро (1000 евро х 35,2% - вноски на работодателя) | 0 евро | 0 евро |
Фирмени разходи (разходи за труд) | 1352 евро (1000 евро + 352 евро) | 1000 евро | 1000 евро |
Необлагаема част от данъчната основа на данъкоплатеца | 328,12 € (важи ежемесечно) | 328,12 евро (приложимо само годишно) | 328,12 евро (приложимо само годишно) |
Авансов данък върху зависима дейност/данък върху доходите | 102,19 € (1000 € - 134 € - 328,12 €) x 19% | 0,96 евро (1000 евро - 60% фиксирана ставка - 66,78 евро - 328,12 евро) x 19% | 0 евро (1000 евро - 60% фиксирани разходи - 224,89 евро - 328,12 евро = сума по-ниска от необлагаемата част, данък = 0 евро |
Месечен доход на служителя/самостоятелно заетото лице | 763,81 € (1000 € - 134 € - 102,19 €) | 932,26 евро (1000 евро - 66,78 евро - 0,96 евро) | 775,11 евро (1000 евро - 224,89 евро) |
Както виждаме, работодателят (клиентът) би спестил € 352, ако плати възнаграждението за извършената работа на самонаетите. След това клиентът плаща на търговеца такса в размер на цената на труда, т.е. j. в размер на 1352 евро (или повече или по-малко, по взаимно съгласие). Следващият пример сравнява размера на възнаграждението нетно от налози и данък върху дохода върху възнаграждението, изплатено на клиенти в размер на 1 352 евро.
Пример за сравняване на нетната работна заплата за работа, извършена от служител, и възнаграждението на самостоятелно заето лице през 2019 г., ако месечният доход на самонаетото лице е 1 352 евро (възнаграждение, увеличено с цената на работата на работодателя):