гражданско сдружение
ДУМА ЗА ЖЕНИТЕ
Безручова 21
900 31 Ступава
Когато детето влезе в света на съпрузите
Когато влизат в брак, хората обикновено не се противопоставят на романтичните очаквания, колкото и да се опитват да го реализират рационално, да не пренебрегват нуждата от жертви един за друг или вечно приспособяване. Защото чарът на този период е и в това, че жертвата е приятна за другия. Всяко усилие си заслужава. А взаимната адаптация също може да бъде обогатяваща. В края на краищата често носи възможност да опознаем неща, които никога досега не сме правили. Ние просто и лесно изпълняваме желанията на другия.
Изпълняват ни подобни очаквания още преди пристигането на първото потомство. Жените виждат страхотен баща и грижовен партньор. Мъжете виждат половинките си усмихнати, щастливи, изпълнени. И тук постепенно започва да се сблъсква с първите клопки. Умора, липса на време за вашите хобита, притеснение за детето. И вече не е толкова лесно и естествено да оставяте партньора си да спи до насищане всяка събота, когато самите ние имаме едва отворени очи. Така започва нова ера във връзката, макар и трудна, но предлага на партньорите възможност да израснат в истинска любов.
Как децата променят партньорството си?
Някои го чувстват хумористично, други се бият, а трети се наслаждават за малко на сладките плодове:
Първата двойка
С раждането на дете грижите и възпитанието на децата излязоха на преден план в нашите брачни отношения. Разменихме романтични разходки и пътувания за двойка за семейни пътувания.
Благодарение на нашия син и прекрасната църковна ясла, която посещава, имаме много добри приятели, с които често се срещаме, помагаме си, организираме пътувания със семейства, говорим за отглеждане на деца, за живота, за Бог. Със съпруга ми осъзнаваме, че изграждането на силен и красив брак изисква толерантност, доверие, уважение, споделено вземане на решения, прошка, молитва. Не на последно място, като съпрузи се нуждаем от време, което ще принадлежи само на нас. В присъствието на деца често не мога да възприема съпруга си така, както бих искал, особено ако детето плаче, принуждава внимание или се нуждае от нас.
Времето, което имаме като двойка само за себе си, се е съкратило след раждането на децата ни, но е още по-ценно за нас. И въпреки че понякога ни липсват баби и дядовци, които понякога биха се посветили с любов на внуците си и ни дадоха повече време за себе си, и въпреки че понякога парите дори не се наричат, съпругът ми и аз не можем да си представим брак без деца. Те са чудесен подарък за нас.
тя (и той)
Втора двойка:
И двете ни деца ни дадоха възможност да изживеем невероятни моменти на щастие - от намирането на положителни резултати от тестовете за бременност до първите моменти, когато можехме да ги видим и да им се възхищаваме. Това наше чудо продължава и до днес. Но понякога сме в състояние да го почувстваме едва след като те вече се задоволят да спят в леглата си, когато вечните борби ще отшумят, кой някога е правил или правил нещо на кого и трябва.
Обикновеният семеен разговор засяга най-вече децата и техния свят. От една страна, това е очарователно. Но от друга страна, това отнема НАШЕТО много ценно време, което можем да прекараме с мъжа ми. Но отново се научаваме да извличаме максимума от пълни дребни неща, бързи погледи, мимолетни докосвания. Научихме се да възприемаме щастието на децата си като наше, а не че го имат за сметка на нас. Всеки ден сме принудени да търсим нови решения и общи процедури в тяхното образование. В ситуации на пълно изтощение имаме възможност да получим подкрепа един от друг. Ние изпитваме, че сме „зависими“ един от друг, че не можем да бъдем щастливи сами, изолирано, защото просто не можем да го направим сами. Дори благодарение на децата в трудни ситуации, естествената привързаност се превръща в любов, която се надява на всичко, вярва на всичко и може.
той и тя
Третата двойка
Пристигането на детето естествено засили вътрешната ми ангажираност към жена ми и отношенията ни, така че съм още по-мотивиран да преодолявам трудностите и да работя върху себе си. От практическа гледна точка голямата промяна е, че до децата е по-трудно да се намери време един за друг, така че трябва да се стремим към повече време заедно.
На
Пета двойка
Бих казал, че връзката ни с пристигането на децата промени своята „консистенция“, но не промени „миризмата“ или „вкуса“. Цялото ни функциониране се е адаптирало към децата, дейностите през деня, ритъма на съня, храната и интимния живот. Едва когато станах майка, разбрах каква е истинската жертва. Дори насън не можех да си представя умората и изтичането на енергия преди, когато спите само няколко часа през нощта и трябва да работите през деня.
Обаче най-вече като жена започнах да се чувствам обедняла в общуването и преживяването на вътрешни неща. Ако промяната се случи в нас, просто има малко време и ние решаваме проблемите на децата си повече. Другата страна на монетата е по-щастлива, когато погледна в очите на нашите деца. Съпругът ми и аз изпитваме, че нашето партньорство се развива към дарителство и зрее.
А какво да кажем за споменатия „мирис и вкус“? „Миризмата“ на връзката ни е нашата любов, особено дълбоките, неописуеми думи, които влязохме в сърцата си от Бог, с които влязохме във връзка. Исус дава на нашия брак дълбочина и сила. Ние живеем с Него и често се справяме с трудни ситуации.
Фокусът на живота ни върху Исус и желанието да ходим заедно с него като съпрузи винаги дава „вкус“ на връзката ни. С пристигането на децата това ядро на нашето същество не се е променило.
тя
Шеста двойка
Когато станахме родители, трябваше (както всяка двойка) да се справим с всички проблеми, които родителството носи. Тук оцених и оценявам колко забележим, съвестен и грижовен човек е мъжът ми и в отношенията ни това ме изпълва с още повече увереност и увереност. На духовно ниво нашите възгледи са малко по-различни. Имам предвид класическия подход на бащите към отглеждането на деца, този вид невнимание в духа на мотото „нека да се учат“ и, обратно, моята майчина тревога. Със сигурност е полезно за нашите деца да изпробват и двата различни подхода към живота. За мен обаче това често означава своеобразна бариера между мъжкия и женския свят, което понякога е източник на конфликт, а понякога изненадващо ни учи, че единството може да се живее и в многообразие.
тя