Клаудия е на почти четири години и не може да направи крачка без залъгалка. Родителите й са недоволни от това, опитвайки се всичко възможно да се отърват от този лош навик. За съжаление, неуспешно.

първият

Бъркане за родители

Това малко нещо, с което дъщеря им не може да се сбогува, се превърна в голям проблем за тях. Някой им казва, че правят ненужно задушаване около него, че то ще мине от само себе си. Те обаче чувстват, че са се провалили като родители, особено когато виждат критичните възгледи на минувачите. Клаудия не вади залъгалка от устата си дори докато се разхожда в парка. За нея не се прилагат никакви преговори. Залъгалката просто не се отказва доброволно.

Малко странна плюшена играчка

Бебето трябва да се смуче след около една година. Това го успокоява, той допринася за баланса. След една година тази нужда отшумява, което не означава автоматично, че детето ще се откаже от залъгалката в този подходящ момент. Напротив, постепенно значението на това малко каучуково или силиконово нещо нараства, става спътник на неприятни ситуации. „Залъгалката при тригодишно дете изпълнява същата функция като плюшеното животно, т.е. приятел, спътник, доверен човек“, обяснява психологът Ан Бакусова. „Детето няма да спи без него и да му помага, когато е тъжно, когато майка му не е с него. За него е трудно да понесе загубата си, сякаш е загубил част от себе си “, добавя той.

Той може да остане в креватчето след една година

Доброволно, без помощта на възрастни, детето няма да се откаже от залъгалката. Това „изключване“ обаче трябва да бъде постепенно премахнато. Първоначално родителите трябва да се опитат да се уверят, че бебето има залъгалка само за сън и за почивка след обяд. Веднага след като започнат да ходят, те трябва да въведат правилото, че залъгалката ще остане в креватчето. В противен случай съществува риск след три години да се наложи да установят правилото безкомпромисно и то да се влоши. Нито едно дете на тази възраст няма физиологична нужда да суче залъгалка цял ден. Не го прави дори в детската градина, може да го заведе там да си почине след обяд. Освен това тригодишните обичат да говорят с възрастни. И не бива да ги улесняват и да се опитват да ги разберат, когато говорят със залъгалка в устата. „Залъгалката в устата означава недостатък в говоренето, тоест в общуването“, припомня Ан Бакъс. „Когато детето слуша залъгалка, то е доволно и самодостатъчно, не се нуждае от контакт с околната среда. И когато е само възрастта, когато се осъществяват контакти с връстници, това е жалко. "

Прочетете също:

Стъпка в зряла възраст

Детето не решава да се сбогува със залъгалката, защото защо би се отървало от нещо толкова приятно? За да има желание да предприеме тази стъпка, тя трябва да бъде мотивирана по някакъв начин. Няма да работи без неговото съгласие. Означава да се намери човекът, на когото детето поставя, който е авторитетът за него. Може да бъде например педиатър или зъболекар, който безкомпромисно му казва, че залъгалката трябва да бъде прекратена.

Следващата стъпка е да зададете дата за „разделяне“. Родителите трябва да приемат D-Day като празник, за да информират детето. Също така ще му кажат, че в началото няма да е лесно да се прости с залъгалката, но че баба му (чичо, приятел) вече има готов за него подарък като награда за храброст. Добре е да планирате празнуване на „зрялост“ на Деня на D, като например кино или посещение на ресторант, където на детето е ясно, че то вече не е бебе. В същото време трябва да му се даде смелост и да изрази доверието си в него и вярата си, че ще успее. Детето трябва да почувства подкрепата на възрастните, да чуе от тях, че са убедени, че ще успее. Това вече е успех на гарантираната компания.

Тя го приспива с приказка

Това обаче няма да е напълно лесно. Първата нощ ще бъде критична. Преди лягане бебето вероятно ще плаче и ще поиска залъгалка. Това означава нападение над възрастните, но те трябва да упорстват, да отделят време и да му разказват приказки, докато той заспи. На следващия ден не бива да пестят похвали и поздравления. Може да се спомене и колко хубаво изглежда сега без залъгалка, колко хубаво се усмихва. Ако едно дете може да се откъсне от онова малко нещо, което означава чудесен произход за него, то е направило важна стъпка по пътя си към независимостта.