• гражданско право
  • Бизнес право
  • финансово право
  • административно право
  • трудовото законодателство
  • наказателно право
  • Европейско право
  • други правни отдели

От 1 юни 2019 г. изменението на Закон №. 161/2015 Coll. Гражданският процесуален кодекс (наричан по-долу „ПМС“), който доведе до промяна на един вид производства по определени семейноправни въпроси.

непълнолетно

Изменена разпоредба на ПМС

Приетото изменение на закона измени разпоредбата на раздел 75 от ПМС, както следва: „Иск за възобновяване на производството е допустим и срещу окончателна заповед, издадена в производство по наследяване, и срещу валидна заповед в производство за връщане на непълнолетно лице в чужбина по въпроси за неправомерно отстраняване или задържане, освен ако заповедта не може да бъде изменена или отменена по друг начин . "

Преди приемането на изменението на CMP, иск за възобновяване на производството е допустим само срещу валидно решение в наследствено производство, освен ако не е било възможно да се промени или отмени резолюцията по друг начин. Предвид горната формулировка на разпоредбата от 1 юни 2019 г., след изпълнение на условията, предвидени в закона, страната, в чиято полза е издадено решението, може, да предяви иск за възобновяване на производството и в производство за връщане на непълнолетно лице в чужбина по въпроси на неразрешено преместване или задържане (наричано по - долу " „Производство за връщане“).

Производство за връщане на непълнолетно лице в чужбина в случаи на неразрешено прехвърляне или задържане

Регулирането на производството по връщане се съдържа в няколко международни правни документа, с които Словашката република е обвързана. Двете основни са Конвенцията за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25 октомври 1980 г. (по-долуХагска конвенция“) И Регламент (ЕО) № 2201/2003 относно юрисдикцията и признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и въпросите на родителската отговорност (по-долу "Брюксел II бис“). Брюксел II бис съдържа допълнение към Хагската конвенция, като този регламент има предимство пред Хагската конвенция за държавите-членки на Европейския съюз [1].

В допълнение към горното, правният ред на Словашката република регулира производството по връщане в специална част на CMP, по-специално в шестата част на първата глава на CMP, която съдържа производства по определени семейноправни въпроси.

Производството за връщане е регламентирано в § 123 и сл. CMP започват само по предложение. Искът за предявяване на иск принадлежи на лицето, чието право да се грижи за непълнолетния е нарушено от неправомерното му преместване или задържане. Правото на грижа включва правото да се вземе решение за определяне на местоживеенето на детето [2].

Законът определя като участници в производството по връщане:

  • молителят,
  • лицето, за което се твърди, че е нарушило ищеца, и
  • непълнолетно дете, за което действа назначен от съда процесуален настойник [3]. Производството за връщане се прилага само за непълнолетни лица под 16-годишна възраст.
Както във всяко производство, отнасящо се до непълнолетни деца, и при производство за връщане съдът е длъжен да вземе предвид най-добрия интерес на детето при вземане на решение. Детето има право да изрази своето мнение в производството, като съдът вземе предвид становището, като вземе предвид възрастта и степента на зрялост на детето.

Като част от събирането на доказателства в производството за връщане, съдът взема само доказателства до степента, необходима, за да определи дали детето е незаконно отстранено от обичайното си местожителство или детето е незаконно задържано в чужбина. Когато доказва, съдът също така проверява дали има причина в конкретния случай да не се разпорежда детето да се върне в обичайното си местожителство.

За производството по връщане е от решаващо значение да се определи обичайно местоживеене на детето. Концепцията за обичайното местопребиваване на детето не може да бъде идентифицирана с постоянното местожителство на детето му. При определяне на обичайното местопребиваване на детето се вземат предвид редица факти, като се вземе предвид конкретният случай. Това е особено случаят, когато детето остава, къде ходи на училище, каква е националността му, езиковите му умения и много други фактори. Предвид гореизложеното, обичайното местопребиваване на детето се определя от неговите семейни, социални, културни и други връзки в страната [4].

Неоправданото преместване на непълнолетно дете в чужбина е ситуация, при която детето е преместено от страната, в която има обичайно местопребиваване в чужбина, на лице, което няма право на това, което действа в нарушение на закона. Лице, което е преместило дете в чужбина, действа незаконно, ако без знанието и/или без съгласието на родителя или други лица, имащи право да се грижи за детето, той промени местоживеенето на детето извън държавата му на обичайно пребиваване [5].

В случай на неправомерно задържане на дете ситуацията е различна. В този случай детето се прехвърля в чужбина законно, напр. със съгласието на родителя, а нарушението на закона настъпва едва впоследствие - чрез неоправдано задържане на детето извън страната на обичайното му пребиваване.

Възможно е да се реши да не се връща непълнолетно дете в страната с обичайния му произход поради няколко законово установени причини. Съгласно чл. 13 от Хагската конвенция, компетентният орган на замолената държава не трябва да разпорежда връщането на непълнолетния с решение, например ако лицето, което не се съгласи с връщането на непълнолетния, докаже, че лицето, което е имало лично попечителство над детето не е упражнявал попечителство по време на прехвърлянето. задържане на непълнолетно лице или ако това лице е дало съгласие за преместването или задържането на непълнолетното лице, също и ако то се е примирило с този факт. Друга причина за решението да не се връща непълнолетен е да се докаже, че съществува сериозен риск връщането на непълнолетния в страната с нормален произход да го изложи на физическо или психическо увреждане или по друг начин да върне непълнолетния в нетърпима ситуация. Ако непълнолетният е достигнал възрастта и умствената зрялост, в която той или тя е в състояние да оцени ситуацията и изрази своето мнение, че не желае да бъде върнат в страната си с обикновен произход, съдът ще вземе този факт се взема предвид при вземане на решение [6].

Специална и характерна черта на производството по връщане, която произтича от техния предмет, е задължението на съда да вземе своевременно решение по молбата за връщане на непълнолетния, чрез най-бързите процедури, с които разполага националното законодателство [7].

Съгласно § 134 ал. 1 CMP по правило ще решава съда в производството за връщане в рамките на 6 седмици от датата на започване на производството. Изключение правят ситуации, при които има основания за специално разглеждане, за които съдът не е успял да спази този срок. Съдът е длъжен да посочи причините за специално разглеждане в мотивите на решението, издадено след изтичане на срока [8].

Формата на решение в производството за връщане е резолюция, чиято приложимост настъпва след влизането му в сила.

Иск за възобновяване на производството

Искът за възобновяване на производството е изключително средство за защита, допустимо срещу окончателно решение в главното производство, освен ако не може да се постигне изменение или отмяна на решението по друг начин [9]. Естеството на едно извънредно средство за защита също произтича от условията и причините, поради които то може да бъде използвано [10].

Правната уредба на жалбата за възобновяване на производството, съдържаща се във второто заглавие на четвъртата част на Закон №. 160/2015 Coll. На Гражданския процесуален кодекс (по-долуCSP“).

За разлика от ДУУ, искът за възобновяване на производството е регламентиран в ПМС по такъв начин, че да е изрично предвидено срещу кое решение е недопустимо и срещу кои заповеди е допустимо.

Процедурата за повторно отваряне се състои от две фази. Ако съдът реши на първия етап да разреши възобновяването на производството, следва вторият етап, който е възобновеното производство. Обновеното производство образува едно цяло с първоначалното производство, докато решението в подновеното производство замества първоначално издаденото решение.

В това извънредно средство за защита е желателно да се обърне внимание на неговия ефект върху спирането на валидността или изпълняемостта на решението. Докато по време на първата фаза съдът може да вземе решение за отлагането им по молба, към момента, в който решението за възобновяване на производството стане окончателно, изпълняемостта на обжалваното решение се спира ex lege [11].

Подновяване на производството в т.нар връщането има значение

Въвеждането на допустимост на иск за възобновяване на производството и в производства за връщане на непълнолетно лице в чужбина, в случаи на неразрешено преместване или задържане, предизвика различни реакции. Докато в някои становища допустимостта на иск за възобновяване на производството е правилното решение, в други становища подобна разпоредба противоречи на Хагската конвенция и също така противоречи на висшия интерес на детето.

Целта на производството по връщане е да се премахне незаконното състояние на местоживеенето на детето и да се сведе до минимум отрицателното въздействие върху детето. Хагската конвенция, Брюксел II bis и CMP регламентират изискването компетентните органи да предприемат бързи действия в производството по връщане, за да минимизират отрицателното въздействие неразрешено прехвърляне или неразрешено задържане на дете. В случай на възобновяване на производството въз основа на иск за неговото възобновяване, производството се удължава, а оттам и всяка незаконна ситуация във връзка с пребиваването на непълнолетното дете. В допълнение към продължителността на производството, целесъобразността на възобновяването на производството е съмнителна поради отлагане на изпълняемостта на решението, било по молба или впоследствие от закона, след като е разрешено възобновяването на производството. По този начин допустимостта на иск за възобновяване на производството може да породи чувство на правна несигурност у страните, което не е желателно, по-специално не в такива чувствителни производства като решения относно непълнолетни деца.

В производства, включващи непълнолетни, съдът трябва да вземе решение винаги вземайте предвид най-добрия интерес на детето. Оценката на това, което е в най-добрия интерес на детето, трябва да се определя индивидуално във всеки конкретен случай. Фактите за всеки случай са различни, както и всяко едно дете. Най-добрият интерес на 1-годишно дете и 15-годишно дете се оценява по различен начин. На практика има ситуации, при които е особено трудно да се прецени кое е в най-добрия интерес на детето. Поради факта, че не е възможно ясно да се дефинират най-добрите интереси на детето, така че да е приложимо за всяко едно дете, не може да се изключи, че възобновяването на производството не е в разрез с най-добрия интерес на детето.

От естеството на иск за възобновяване на производството като извънредно средство за защита, неговата допустимост и прилагане следва да бъдат допустими само в изключителни случаи, когато не е възможно да се получи изменение или отмяна на решението по друг начин. Следователно считаме, че съдът трябва да се произнесе по допустимостта на иск за възобновяване на производството само ако е такъв оправдано от изключителните обстоятелства на отделния случай и в същото време решението да се позволи възобновяване на производството не противоречи на висшия интерес на детето.

Като се има предвид, че обичайното местопребиваване на детето се разглежда в производството по връщане, удължаването на производството и по този начин отлагането на решението може да накара детето да създаде социални и други връзки с новото си местоживеене по време на производството по връщане. Всяко решение относно връщане на дете от чужбина до обичайното местопребиваване на детето, като по този начин в крайна сметка причинява прекъсване на новосформираните връзки на детето със средата, в която то е било по време на производството.

Посочваме и факта, че в производството за връщане съдът не решава кой има право да се грижи за непълнолетно дете, респ. относно попечителство по отношение на детето. Съдът се произнася само по факта, че непълнолетният е бил неоторизирано преместен или задържан в чужбина и евентуалното последващо връщане на непълнолетния в страната му на обичайно пребиваване. Правото на задържане на непълнолетно лице, както и правото на попечителство, са предмет на отделно производство.

Във връзка с действащото законодателство за КМП, в сила от 1 юни 2019 г., според нас допустимостта на иск за възобновяване на производството трябва да се разглежда в контекста на всички факти, свързани с решението за връщане на дете от чужбина, като се вземат предвид, с изключение на за правата на лицето, което има детето в интерес на закона и в най-добрия интерес на детето, с цел защита на неговите права и интересите, защитени от закона.

Считаме, че за да защитят най-добрия интерес на детето по време на възобновеното производство, съдилищата трябва, ако е възможно и желателно, да упражняват правомощията, залегнали в разпоредбите на раздел 130 от ПМС. Съгласно тази разпоредба съдът или трибуналът е оправомощен да предприеме в хода на производството подходящи мерки осигуряване на условията за връщане на непълнолетно дете в страната на обичайното му пребиваване. По този начин тези мерки биха могли да премахнат отрицателното въздействие на удължаването на производството върху детето, както и върху другата страна в производството, докато не бъде взето окончателно решение за връщането на детето в подновеното производство.

Дали приемането на първото изменение на ПМС е било правилното решение и дали институтът на иска за възобновяване на производството ще защити родителите, лицата, попечители над детето, и особено непълнолетните деца и техните интереси, или обратно, ще докаже най-добре.