При виното произходът на думата е лесно обясним. Произхожда от латинската дума "vinum", където последващите модификации на други езици, като немския, го променят на "wein", английски "wine", испански "vino", френски "vin" и т.н. Произходът на думата „Бира“ е славянски. Старата славянска дума „БИРА“ произлиза от глагола напитка и се отнася до широко разпространена напитка. Наставката -vo на старославянски означаваше неща с масово значение. Например: тор, пушене, пиене ...
Впоследствие от думата „бира“ е изведена друга дума, а именно „кръчма“. Дори тази дума се запазва и до днес не само в Словакия, Чехия, но и в Полша и Беларус. Както всички знаем, избата се отнася до района, където са се съхранявали и все още се съхраняват различни напитки като домашна бира, вино, медовина, мая, както и различни храни. В Словакия, а също и във вече споменатите страни, първоначалното значение на думата бира е стеснено само до обозначението на напитка, направена от хмел и ечемик.
Няколко интересни факта от историята на бирата
Началото на производството на бира е много тясно свързано с културата като цяло. Първата бира започва да се произвежда с появата на улегнал начин на живот, т.е. преминаването от номадския към уредения начин. Може да се каже, че бирата е едно от първите културни удобства, които човекът е открил през каменната ера и е част от нас и до днес.
Отглеждането на зърнени култури започва в праисторически времена в началото на така наречения неолит. Чрез коренна промяна на начина на живот на хората от онова време, които преминаха от лов и събирания към улегнал начин на живот. По този начин основният източник на препитание се превърна в селското стопанство. Първите опитомени зърнени култури включват пшеница и ечемик, по-късно също овес, ръж, бобови растения и др. Уреденият начин на живот и промяната на препитанието донесоха със себе си и други постижения, като производството на керамични съдове, наземни инструменти и производство на облекло. Изграждането на постоянни жилища и създаването на селища също беше основна промяна.
Решаваща стъпка в производството на бира беше констатацията, че навлажнено складирано зърно или пулп от пшеница или ечемик могат да ферментират при определени условия. Възможно е ферментацията да е била открита и преди. Например по пътя към хляба или в накиснат вече изпечен хляб. Възможно е тези явления да са се появили заедно. По това време обаче никой не би могъл да предположи, че това е процес, при който дрождите разграждат въглехидратите от нишестето в зърнени култури и ги превръщат в алкохол и въглероден диоксид.
При алкохолната ферментация дрождите играят основна роля, разграждайки простите въглехидрати до алкохол и въглероден диоксид. Сред историците, археолозите, палеонтолозите не е ясно дали „иглика“ е започнала да се произвежда целенасочено първо в Месопотамия или Египет. Повечето индикации обаче предполагат, че първата бира е била приготвена в Месопотамия. Селското стопанство, отглеждането на зърно и опитомяването на животни са първите в света там, преди около 12 000 години. Разбира се, оригиналната бира беше много далеч от днешния вкус, консистенция и външен вид, но процесът беше същият.
Още в началото на 9 век сл. Н. Е. Голяма част от католическата църква смята бирата за езическа напитка. Постепенно обаче започна да надделява по-благоприятното отношение към бирата. Впоследствие църквата чрез монасите много ефективно завладява пивоварната индустрия и я развива като своя важен икономически клон. В районите на днешна Бавария, Швейцария и Австрия варенето на бира (главно благодарение на манастирите) е издигнато до изкуство. Манастирите са били почти изключително производители на бира в Централна Европа.
От близкото минало
Такъв интересен факт например е, че по време на Първата световна война е имало строга забрана за използването на зърно за производство на бира. Интересно е да се знае от какво пивоварите се опитват да правят бира по това време. Използвали са например захарно цвекло, нишестени захари, нерафинирана захар, натурален мед, картофи, ориз, царевица, моркови, просо, кестени и други.