Пробиотичните бактерии се намират естествено в човешкото тяло и определят нашето здраве и болести. Има обаче няколко фактора, които могат да нарушат деликатния баланс. За да процъфтяват пробиотиците в нашето тяло, те се нуждаят от достатъчно фибри.
11 февруари 2011 г. в 0:00 ч. Мириам Войтекова
Подготвяме различни подводни камъни за нашето здраве с настоящия ни начин на живот в комбинация със замърсена околна среда. Резултатът са здравословни проблеми и много болести на цивилизацията. Поради дългосрочното действие на различни рискови фактори, чревната микрофлора може да бъде нарушена и впоследствие имунните реакции на организма да бъдат нарушени.
Храносмилателният тракт е важна система на нашето тяло, с него се казва, че до три четвърти от имунитета ни е в корема. Следователно е важна грижата за бактериалния баланс в храносмилателния тракт. Можем да се сблъскаме с проблема със здравословния начин на живот и подходящата диета с високо съдържание на фибри и пробиотични бактерии, които естествено се срещат например в кисело млечни продукти, ферментирало зеле и т.н...
Можем да допълним и здравословна диета, като използваме хранителни добавки, съдържащи пробиотични бактерии - бифидобактерии и лактобацили. Положителният ефект на пробиотиците върху чревната микрофлора се споменава и от ръководителя на детското отделение на болницата в Острава Витковице, MUDr. Ян Боженски: „Пробиотиците са продукти, които съдържат един или повече живи - жизненоважни микробни видове, които действат върху тялото чрез подобряване на състава на чревната микрофлора.“
- Те поддържат имунитета и повишават устойчивостта към бактериални инфекции.
- Те намаляват съдържанието на холестерол в кръвта, насърчават отделянето на жлъчни киселини и по този начин намаляват риска от сърдечно-съдови заболявания.
- Те улесняват усвояването и подпомагат ефекта от витамините.
- Те помагат в производството на витамини от група В (включително В12), витамин К.
- Чрез образуване на млечна, оцетна и маслена киселина, те потискат гнилостните процеси, а също така действат срещу запек.
- Те намаляват риска от колоректален рак, рак на черния дроб и бъбреците.
Какво да ядем
Името пробиотици се появява за първи път през 1965 г. и идва от гръцкото „pro bios“ - „за цял живот“. Ако искаме да приемаме пробиотици в диетата си, трябва да включим в менюто си особено кисело-млечни храни - кефирно мляко, кисело мляко, бриндза, жинчица и др. Отличен източник на пробиотици е и киселото зеле.
Пробиотичните бактерии са способни да оцелеят дори в негостоприемна кисела стомашна среда и могат да се прикрепят към клетките на чревната лигавица. Здравата чревна микрофлора е предпоставка за добре функционираща имунна система, помага за намаляване на риска от чревни възпаления, подобрява функцията на защитната бариера на червата и използването на хранителни вещества от храната.
Гастроентерологът Питър Минарик заявява, че „достатъчно умножените здрави чревни бактерии потискат растежа на патогенни и опасни бактерии и гъбички, действат срещу чревните токсини и намаляват риска от рак. Те подобряват усвояването на някои минерали от червата (като калций) и спомагат за понижаване на холестерола в кръвта. Те играят роля в превенцията на сърдечни и съдови заболявания. "
Лекарствата и хранителните добавки, съдържащи пробиотични щамове, ефективно помагат като част от лечението и профилактиката на инфекциозни диарийни заболявания. Трябва да ги допълваме с тялото по време и след лечение с антибиотици, защото антибиотиците нарушават чувствителната чревна микрофлора.
Пробиотиците също играят важна роля, например при лечението на Helicobacter pylori или неспецифични възпалителни заболявания на червата, различни алергии или имунни заболявания. Пробиотичните бактерии също са важна част от превенцията на различни видове рак и сърдечно-съдови заболявания.
Пробиотиците се нуждаят от храна
Ако искаме да поддържаме здрава чревна микрофлора, е важно да помогнем за размножаването на пробиотичните бактерии. Своеобразна храна за бифидобактериите и лактобацилите са т.нар пребиотици, които подпомагат техния растеж и активност.
Пребиотиците могат да се намерят и в храната, под формата на несмилаеми растителни фибри, като инулин (съдържащ се например в цикория), псилиум (намира се в индийските скороцели), глюкоманан (получен от растението Amorphophallus konjac) и други.
В момента се предлагат и хранителни добавки, където пробиотиците се комбинират в един продукт и в същото време тяхната „храна“ - пребиотици. Такива препарати се наричат синбиотици.
Антибиотично лечение
Употребата на пробиотици се препоръчва особено по време на антибиотично лечение, тъй като това е значителна намеса в организма и в резултат на антибиотично лечение чревната микрофлора често се нарушава.
Професор RNDr. Либор Ебрингер, д-р. от Института по клетъчна биология и биотехнологии към Факултета по наука, Университет Коменски в Братислава посочва, че увреждането или нарушаването на чревната микрофлора е придружено от различни здравословни проблеми, като диария след антибиотик, която при възрастни хора е придружена от диария заразна болест. „Подобна намеса в чревната микрофлора на децата може да бъде още по-фатална“, казва професор Ебрингер.
Понастоящем пробиотиците често се използват при антибиотично лечение в продължение на поне две до три седмици от началото на лечението.