Причините за рака и рисковите фактори са различни. Развитието на злокачествен тумор далеч не се определя само от наследствени фактори. Следователно не може да се каже, че дали някой се разболява от злокачествено заболяване, е въпрос само на нещастен инцидент, върху който самият индивид не оказва влияние. Причинните и рисковите фактори за рак обикновено се разделят според няколко критерия. Въпреки това, за разлика от [1] наследствените фактори, преобладават външните фактори [2], в рамките на които те са главно: а) фактори на околната среда; б) инфекциозни фактори; в) начин на живот - диета и хранене, физическа активност, пушене, алкохол; г) затлъстяване.

onlife

Наследствени фактори

Нашето тяло е колекция от много органи и тъкани, които са съставени от хиляди милиони клетки. Поведението на клетките е под постоянния генетичен контрол на молекулите на ДНК (ДНК/дезоксирибонуклеинова киселина = ДНК/дезоксирибонуклеинова киселина), които се намират в клетъчните ядра. ДНК молекулите се състоят от две взаимосвързани нишки, които образуват двойна спирала, наречена. полинуклеотиди. На пръв поглед ДНК молекулите наподобяват спирална стълба. Всяко влакно се състои от точната последователност от четири химични основи, наречени [1] аденин; [2] цитозин; [3] гуанин; [4] тимин. Тези основи, заедно със специфична захар и фосфат, образуват т.нар нуклеотиди, чиято последователност носи генетичния код. По този начин значението на ДНК молекулите е, че те носят генетичната информация на всички живи клетки.

ДНК молекулите се намират в ядрата на клетките в образувания, наречени хромозоми. Всички човешки клетки (с изключение на зрелите червени кръвни клетки) съдържат 23 двойки хромозоми, общо 46 хромозоми. Един от тях се образува от полови хромозоми. При жените тази двойка се състои от две Х хромозоми (XX), а при мъжете една Х хромозома и една Y хромозома (XY).

Гените се определят като части (сегменти) от ДНК молекули, които се намират в хромозомите на клетъчните ядра. Гените съдържат и кодират информация, която създава специфични протеини в клетъчната цитоплазма (т.е. извън клетъчното ядро).

Нормалните, здрави клетки в тялото са подложени на естествено стареене поради т.нар програмирана клетъчна смърт. По този начин клетките имат биологично определена жизнеспособност. Умиращите клетки обаче се заменят с нови клетки, които са се образували от т.нар клетъчно делене. Основното свойство на ДНК молекулите е, че по време на клетъчното делене те могат да бъдат копирани, респ. реплика. По този начин наследствената информация на оригиналните „изходящи“ клетки може да премине непроменена към новите клетки, които могат напълно да заместят структурата или функцията на оригиналните клетки. В здравия организъм има постоянен естествен цикъл на образуване, растеж, стареене и изчезване на телесните клетки и тяхното заместване от нови, млади клетки, които поемат функциите им.

За здравословното развитие на индивида, адекватните телесни структури и нормалните телесни функции е важно гените също да функционират правилно. Промените и нарушенията на гени (мутации) или части от тях водят до сериозни нарушения и заболявания, включително злокачествени заболявания, т.е. рак.

Ракът се счита за заболяване на клетките. Злокачествените тумори възникват при т.нар злокачествена трансформация на клетките. Злокачествените трансформирани клетки избягват естествения контрол върху тяхното делене и стареене и са в основата на злокачествените ракови заболявания. Такива клетки се държат агресивно не само в органа, в който са възникнали, но често се разпространяват неконтролируемо съответно в околните тъкани и органи (инфилтрация). той също се разпространява до отдалечени органи чрез лимфните и кръвоносните съдове (метастази).

Процесът на увреждане (мутация) на ДНК гени и последваща злокачествена трансформация на клетките е дългосрочен. Обикновено трае много години, а понякога дори десетилетия. Следователно засяга повечето възрастни и възрастни хора (разбира се, има и изключения). Човек обаче носи основата на злокачествено заболяване още в момент, когато все още се чувства напълно здрав и силен, често дори в младостта си. Следователно, превенцията на рака трябва да предотврати предполагаемото начало на рак много предварително. Най-добре е принципите на превантивния начин на живот да се прилагат от най-ранна възраст.

При 5-10% от раковите заболявания (гърдата и дебелото черво) могат да бъдат идентифицирани специфични гени за тези тумори. В такива случаи рискът от развитие на рак е по-голям, но това не означава автоматично, че туморът ще се развие по време на живота. Средно при 5-10% от случаите на рак ракът се открива (или е бил открит) при близки роднини. При колоректален рак (CRC) положителна фамилна анамнеза до 15-20%.

Рядко има ясно дефинирани наследствени ракови заболявания. Наследствените тумори на дебелото черво и ректума са известни и добре описани днес: [1] FAP - фамилна аденоматозна полипоза (1% от CRC) и [2] HNPCC - наследствен неполипозен тумор на дебелото черво и ректума без полипоза (4-7 % от CRC).

Забележка: Имаме много други изключително интересни подробности за генетичната основа на рака, но те са извън обхвата на тази книга. Тези, които се интересуват от по-подробна информация, могат да получат допълнителни знания, напр. в публикацията на проф. Ing. Čestmír Altaner, д-р.: Клетъчна и молекулярна биология на рака (Лига срещу рака, 2009, 3-то издание).

Ролята на имунитета

Имунната система е защитен комплекс, съставен от клетки, тъкани и органи, чиято задача е да предпазва тялото от чужди патогени. Когато се казва думата имунитет, повечето хора първо се сещат да защитят тялото срещу причинителите на инфекциозни заболявания, причинени от бактерии, вируси, гъбички или паразити. Даването на устойчивост на организма срещу инфекциозни заболявания обаче не е единствената роля на имунната система. Имунитетът също така осигурява защита срещу собствените туморни клетки.

Туморните клетки при рак имат различни свойства от здравите телесни клетки. В сравнение с нормалните клетки, те имат променени антигени на повърхността си. Части от антигени, респ. протеините от повърхността на туморните клетки навлизат в кръвта. Човешката имунна система е в състояние да разпознае тези нови или променени антигени и чрез сложни процеси да унищожи самите туморни клетки. Способността да разпознава злокачествено трансформираните клетки и да ги различава от здравите клетки се нарича още туморен имунен надзор (безплатен превод: туморен имунен надзор).

След правилното разпознаване на злокачествените клетки, те ще бъдат елиминирани (отстранени), респ. елиминиране от други компоненти на имунната система. Средства за противотуморен имунен отговор се използват в борбата срещу раковите клетки. Това са предимно клетки на имунната система, т.нар Т клетки или просто Т клетки. При антитуморното елиминиране се разпознават цитотоксичните Т-клетки, макрофагите, но също и естествените Т-клетки-убийци, съкратени също като NK-клетки (NK = естествен убиец = естествен убиец).

Имунната система се приписва на важността на разпознаването и убиването на новопоявили се туморни клетки. Ако се случи злокачествена трансформация на клетки в орган или тъкан и впоследствие имунните процеси на наблюдение и унищожаване на такива туморни клетки се провалят, раковият тумор се развива, расте неконтролируемо и се разпространява в околната среда, понякога и в отдалечени места. От друга страна, днешните знания в областта на имунните процеси се използват и при целенасочено лечение на някои злокачествени заболявания.

Психика и стрес

Връзките между психиката и психичното здраве и тяхното въздействие върху физическото здраве все още не са напълно изяснени днес. Известно е обаче, че психическият стрес има отрицателен ефект върху имунната система. Тъй като имунитетът е система за защита не само срещу инфекциозни заболявания, но и срещу злокачествени заболявания, се смята, че (особено дългосрочен) психологическият стрес може да увеличи индивидуалната податливост към злокачествени заболявания.

Стресът е естествен физиологичен и емоционален отговор на тялото на различни стресови ситуации (стресови фактори). Стресиращи фактори могат да бъдат дългосрочно прекомерно натоварване, загуба или липса на финансови ресурси, необходими за препитание, дълготрайни конфликтни ситуации в семействата, емоционално напрежение и депресия от загубата на близки хора, но също и опитът на собствените здравословни проблеми и много повече. При стрес жлезите с вътрешна секреция образуват т.нар хормони на стреса (адреналин, норепинефрин, кортизол) и ги измийте в кръвта. Благодарение на тези хормони се осъществяват физиологични реакции, по-специално увеличаване на сърдечната честота, повишаване на кръвното налягане, следователно по-добър приток на кръв към мозъка и мускулите, както и изплакване на запасите от захар (глюкоза) в кръвта. Хормоните на стреса помагат да се създаде състояние на човек да има по-голяма сила и повишена готовност за справяне с препятствия (така наречената реакция на борба или бягство). Краткосрочният стрес се счита за необходим за полезен за справяне със стресови житейски ситуации, като напр изпити за студенти или публични изяви, свързани с чувството на страх, или всяка друга ситуация, при която човек е принуден да изпълнява и преодолява препятствия в живота. Дългосрочният хроничен и прекомерен стрес застрашава здравето и вредите, а не ползите.

Въпреки че връзката между психическия стрес и други психологически фактори върху развитието на рака е научно проучена през последните десетилетия, все още няма ясни отговори на въпроса дали стресът и депресията могат да увеличат риска или дори да причинят рак. Проведени са проучвания върху експериментални животни, както и групи пациенти с рак. Резултатите от няколко публикувани проучвания не винаги дават ясни отговори.

Публикувано е напр. работа, която установява, че възприемането на стреса може дори да намали риска от хормонозависими злокачествени заболявания при жените (рак на гърдата и рак на матката). Авторът обясни това с научната хипотеза, че стресът намалява производството на стероидни полови хормони (естрогени) и освен това се смята, че намалява чувствителността на целевите органи и тъкани към естрогенна стимулация. В заключителната дискусия обаче авторът подчертава, че стресът като такъв не е от полза и неговото отрицателно въздействие при злокачествени тумори вероятно е много по-голямо от превантивните му ефекти при хормонозависими ракови заболявания.

Няколко проучвания обаче предполагат възможността за увеличаване на риска от злокачествени тумори поради психологически фактори като стрес и депресия. Ретроспективен анализ на литературата показва, че стресът и негативните емоции влияят неблагоприятно върху растежа и разпространението на туморите, по-малко върху появата на самия злокачествен тумор. Някои проучвания, които са анализирали хода на лечението и клиничното развитие на раково болните във връзка с психическото им състояние, показват, че съществува пряка връзка между депресията, чувството на безпомощност и безнадеждност и между растежа и разпространението на злокачествен тумор. По този начин изглежда, че при лечението на рак положителното мислене и психическото равновесие на онкоболния може да допринесе за благоприятното развитие на цялостното лечение.

Начин на живот - диета, хранене, физическа активност и телесно тегло

Развитието на рака е сложен процес, повлиян от няколко фактора. Въпреки че вече знаем много фактори, към днешна дата учените не са успели да изяснят целия контекст. Все пак се знае много за факторите, които увеличават или дори причиняват риска от рак. Хормоните, имунитетът и вродените промени в човешката генетична база играят важна роля в канцерогенезата. Известно е обаче, че малко случаи на рак са причинени единствено от генно разстройство. Факторите на околната среда и начина на живот на хората (тютюнопушене, инфекции, радиация, някои лекарства и хормони, промишлени химикали и замърсяване на околната среда, и по-специално хранителни фактори, хранене, навици при упражнения и излишни телесни мазнини - затлъстяване) играят много по-важна роля в развитието на рак.

Както се вижда, факторите на начина на живот и последващите им състояния оказват значително влияние върху развитието на рак. Това са предимно неподходяща диета и неправилно хранене, липса на упражнения и заседнал начин на живот, тютюнопушене и затлъстяване и диабет (тип 2). Във всички случаи това са управляеми каузи, които до голяма степен зависят от личните решения на всеки човек. Глобалните мерки в областта на общественото здраве, по-специално подходящите парламентарни закони, практическите правителствени разпоредби, административните решения на здравеопазването, образованието, индустрията, строителството и планирането на нови жилищни райони, както и медиите, също могат да помогнат за предотвратяване на рак и други цивилизационни заболявания (не -инфекциозен). Въпреки че някои коригиращи мерки постепенно намират своето място в обществото (напр. Закони за борба с тютюнопушенето), много други практически закони и мерки в цялото общество за укрепване на общественото здраве и предотвратяване на рак и сърдечни и съдови заболявания все още предстои да бъдат разгледани и е съмнително дали и кога ще ги видим. Следователно индивидуалните решения на всеки човек са все още (и ще бъдат дълго!) Най-важният фактор, определящ степента на риск или защита срещу рак.

Много от нашите решения и предпочитания, които вземаме всеки ден, са в състояние да предотвратят или поне да забавят появата и развитието на рака. Други, от друга страна, увеличават шансовете ни за развитие на рак повече или по-малко значително. Изводите на световноизвестни институции, занимаващи се с връзката между диетата, храненето и физическата активност по отношение на рака, са ясни: поне 1/3 от раковите заболявания могат да бъдат предотвратени чрез здравословна диета, редовна физическа активност и адекватно телесно тегло. Според други цитирани източници около 80% от смъртните случаи от рак се дължат на начина на живот.