Около 30% от пациентите в гастроентерологичните клиники са пациенти с различни функционални нарушения на храносмилателния тракт. Това са пациенти, които изискват времето на лекаря, консумацията на прегледи и лекарства, което обаче не съответства на получения ефект.

храносмилателния

Функционалните нарушения на храносмилателния тракт се делят според т.нар Римска класификация и включва целия храносмилателен тракт от хранопровода до ректума, функционални коремни болки, както и функционални нарушения на жлъчния мехур и жлъчните пътища, както и функционални нарушения на храносмилателния тракт при деца. Изброяването на всички тук тук би било извън обхвата на тази статия. В самото начало обаче трябва да се каже, че функционалното разстройство на храносмилателния тракт прави живота само неудобен за пациента, но не съкращава и заплашва каквито и да е усложнения по отношение на внезапна опасност за живота и здравето или рак.

Каква е причината за функционалните нарушения на храносмилателния тракт?
Причините са няколко и те често се припокриват, така че е голяма грешка да се идентифицира такава при пациент, да се започне лечение и да се предположи, че пациентът ще бъде излекуван. Функционалните разстройства принадлежат към т.нар психосоматични заболявания, при които психологическите влияния, на които е изложен човек, се отразяват в нарушения в дейността на отделни органи на човешкото тяло. Храносмилателните органи са едно от най-често срещаните места, където човешката психика „се издига“.

Нервната регулация на дейността на храносмилателния тракт е централна, която отговаря за мозъка и периферната, която се контролира от т.нар. автономна (невровегетативна) нервна система, която е разделена на два вида - симпатикова и парасимпатикова. Дейността на симпатиковия и парасимпатиковия обикновено е противоречива. На практика изглежда така, докато напр. симпатиковата увеличава подвижността на храносмилателния тракт, парасимпатиковата я намалява. Симпатиковият преобладава, когато човек е в стрес, парасимпатиковият, когато е в покой. Автономната автономна нервна система не се контролира от волята. Нарича се още „чревният мозък“. Той обаче се различава от това по това, че не е много заповядано от човек. Психиката обаче оказва голямо влияние върху неговата дейност.

Настоящият начин на живот и начин на хранене бързо подпомага развитието и появата на функционални нарушения на храносмилателния тракт.

Те са наследствени функционални нарушения?
Обикновено това е болест през целия живот, с определен процент наследственост. Повтарящите се случаи от практиката потвърждават, че ако напр. майка страда от синдром на раздразнените черва, много вероятно е дъщеря й също да страда от него.

Именно в тази област плацебо ефектът и психотерапията често помагат на повече от сто клиницисти и сто лекарства.