садко

След първия опит, операта на SND реши да продължи копродуктивни проекти, което беше потвърдено от премиерата на Садко от Николай Римски-Корсаков.

Работата на важен представител на т.нар Могъщата шепа, самоук моряк с оригиналната професия, който се превърна в един от най-въображаемите майстори на инструментариума, се завърна в Братислава след почти шест десетилетия. Във визуална форма, която не всеки зрител изглежда усвоява. Той се хармонизира с модната тенденция за интерпретиране на опери в огледалото на днешния ден, но не работи еднократно.

40-годишният Даниел Крамер, американец с артистичен директор на Английската национална опера, възнамеряваше да изкорени историята от света на руските билки и легендата, за да сложи по-реалистична маска. В същото време той изпитва нужда да внедри собствената си философия (бариера между мъжкия и женския свят, критика на потреблението и алчността) и представя продукцията като криптирана метафора. Чрез сцена на Анета Муршец той разчита на изобразяването на илюстративни, асоциативни или реалистични сцени на голям проекционен екран над сцената. Често обаче се раждаше паралелна история на режисьора. Именно във филмовите последователности (Крамер възприема музиката на Римски-Корсаков като филм) се появяват и еротични образи, независимо дали анимацията на пениса или голи женски тела, което доведе до препоръката на театъра да не предлага продукцията на млади хора под 17 години на възраст.

Самата сцена е проста, състои се от покрит със земя склон и няколко мебели (столове, дивани, реалистична маса на 3-та картина) са донесени от самите изпълнители. Даниел Крамер предлага комбинация от повече или по-малко четими идеи, често отклонени от руската поетика на оригинала. Акцентът е върху акцента върху насилието и особено върху произволните промени в характера на героите и посланието на заключението. Садко не е гуслар, а певец от нощен клуб, следователно певицата Нежата (първоначално мъжка роля за цигулар) и двамата са придружени от символичен микрофон. В крайна сметка Садко се завръща в родния Новгород, но не и при жена си.

За разлика от визуалното изобразяване на операта, нейната музикална постановка е стилистично автентична. Растислав Щур извади широка гама от цветове, богат инструментариум от оркестъра и отекна оркестъра в диференцирана, пълнокръвна динамична дъга. Не по-малко успешно е и хорът, подготвен от Павел Прохазек, който има страхотна позиция в творбата. Михал Лехоцки смело се справи с трудната, макар и по-малко изложена заглавна част. Той доминираше в проходите, декламационните речитативи му прилягаха малко по-малко. Волчовна, Любица Варгикова и Адриана Кохуткова, кандидатстваха на по-висока позиция. Най-голямото изживяване беше топлото тъмно мецосопран на Терезия Кръжлякова (Любава), но премиерата Моника Фабианова също не разочарова. Дениса Шлепковска резонира в дълбините като Незата. Тримата чуждестранни купувачи имаха подходящи представители и в двата каста.

Садко Римски-Корсаковова резонира с публиката доста учтиво. Репертоарната новост е интересна, но нейната визуална форма вероятно колебае мнението на зрителя.

Оценка на истината

3 звезди от 5

  • Н. Римски-Корсаков: Садко/режисьор: Даниел Крамер/диригент: Растислав Стур/костюми: Констанс Хофман/премиера: в операта на SND на 26 януари

© ЗАПАЗЕНО АВТОРСКО ПРАВО

Целта на всекидневника „Правда” и неговата интернет версия е да ви предоставя актуални новини всеки ден. За да можем да работим за вас постоянно и дори по-добре, ние също се нуждаем от вашата подкрепа. Благодарим за всяко финансово участие.