Те свързват пролетта с великденските празници на всички. Те бяха предшествани от период на гладуване, продължаващ четири седмици и завършващ с майската неделя. Последва "Голямата тиха седмица". Тази седмица жените направиха голямо пролетно почистване. Те пераха, гладеха, миеха прозорците. Особено ако първото пролетно изпълнение и по този начин и празниците паднаха на датата на април възможно най-късно и хората бяха свършили основната пролетна работа на полето, заслуженото пролетно прочистване падна особено добре.
Те свързват пролетта с великденските празници на всички. Те бяха предшествани от период на гладуване, продължаващ четири седмици и завършващ с майската неделя. Последва "Голямата тиха седмица". Тази седмица жените направиха голямо пролетно почистване. Те пераха, гладеха, миеха прозорците. Особено ако първото пролетно изпълнение и по този начин и празниците паднаха на датата на април възможно най-късно и хората бяха свършили основната пролетна работа на полето, заслуженото пролетно прочистване падна особено добре.
Ние възприехме Велики петък с благочестие и истинска тъга в душата си. За нас това беше единственият гладен ден, в който не консумирахме нищо мазно. Ограничихме се до хляб със сладко от сливи и варени яйца. Баща ми отиде на работа, но този ден не взе нищо за обяд. Приключихме с почистването у дома и майка ми ни разказа историята на Голгота. Спомням си, че подреждах и пеех религиозните песни, които научихме в училище, последователно разкъсвайки и полирайки месинговите дръжки (започнахме да преподаваме с религиозна песен).
На Разпети петък, разбира се, дори не излязохме на улицата, не при нашите съседи, което не ми се стори като ограничение, но брат ми Янко пострада. Да бъдеш един ден без приятели и особено без Шулик Раров беше равно на аскетизъм от най-висока степен. Е, той оцеля и когато баща му се прибираше от работа, те винаги правеха нещо заедно.
В Бялата събота, като ученици, трябваше да се събираме около камбанарията по обяд и когато звънецът иззвъня, изпяхме два стиха от великопостната песен „Готово е“. „Струва ми се, че това беше ежегодна панихида за жертвите от Първата световна война. В събота варената шунка и бълбукащото цариградско грозде звъняха вкъщи за обяд. Традиционните великденски ястия бяха „бяла кисела супа“ от бульон от шунка, в която се губеха яйца, пълнени с печено агне и желе, които майката разделяше на купички и чинии до късно вечерта, подобаващо уморена от целия ден и нас, децата.
На Великден в неделя отидохме в църквата в Turíčky, на следващия ден Богослуженията бяха в нашето село. Но беше денят на супата. У нас не е имало кавга, а се полива със студена вода, често просто извадена от кладенец. Не, наистина не харесвах супата, дори не харесвах ура, писъка, който го придружаваше законно. За щастие всички скандирания около магазина за къпане приключиха в десет, когато удариха камбанния звън.
На Великден в понеделник следобед отидох със съучениците си до малко горчиво край пистата, където събрахме първите пролетни цветя в цвете. Бях луда по цветята от малка и ги разкъсвах страстно. Сини айсберги цъфтяха край потока и аз често рискувах да падна в студена вода, само за да стигна до тези, които цъфтяха над самата вода. Може би заради тази детска страст сега обичам да отглеждам цветя, но не обичам да ги пускам на пазара.
След празниците, ако е било засято и кацнало, хората може би са си поели въздух и са си починали, докато са гледали с очакване кога и как картофи, царевица, която за съжаление никога не е нараствала толкова бързо, колкото плевелите около тях и се е очаквало да бъде освободена от нея от окопаване, очаквано, което беше тежка работа, особено за детските ръце, но мисля, че и за възрастни, тъй като почвата беше плодородна, но глинеста, тежка. Междувременно ливадите цъфтяха със стари треви и цветя и когато тревата беше достатъчно висока и зряла, трябваше да се коси. В годините преди т.нар чрез втвърдяване имахме парчета ролки и лъкове, разпръснати на поне шест или седем места, от двете страни на селото и на няколко километра.
Когато баща ни косеше тревата на поляна рано сутринта, преди да тръгне на работа, тоест веднага щом започна да се разсъмва, нашата задача с брат ми беше да разклатим редовете и когато тревата изсъхне от едната страна, обърнете се го изсушете от другата страна. Ако денят беше особено слънчев и топъл, можехме да гребнем вечерта и да правим „петренс“. Ако приемем, че хубавото време продължава, сутринта, след като росата изсъхна, удряхме малките могили в копия, няколко пъти през деня обръщахме сеното в тях, разклащахме се, така че в сеното не остана дори китка зелена трева (може да започне да мухлясва след съхранение) и се сгъва вечер до големи купчини, които се отнасят у дома на вагон, където сено се съхранява в зоните под покрива на стопанските сгради.
Процесът на сушене на тревата беше относително прост, но само ако имаше хубави сухи дни. Колко пъти обаче с брат ми летяхме от едно място на друго, ако облаците започнаха да се появяват в небето. Най-неудобно беше, когато сеното беше непосредствено преди изсъхване. Няколко слънчеви лъча, бихме могли да съставим и да имаме мир. Решаването беше трудно: да композираш или да не композираш. Ако го съберем и няма да вали? Излишен робот с ново разтягане и изсушаване. Но ако не преминем, и това е ядосано? Татко ще ни се скара! В такава ситуация нито броенето на бутоните, нито издърпването на венчелистчетата по пътя: имам, не съм помагал. Трябваше да се рискува. Понякога се справяхме добре, друг път не. Теренът също може да се придържа към самия край, когато извлича сено от поляната.
Веднъж се случи на брат ми, че когато натоварихме сеното, фургонът се прибра и всичко хубаво се разрови, небето изведнъж потъмня. Наближаваше буря. Янко поведе кравите, аз тръгнах зад колата, всички придружени от мълнии и гръмотевици. Дори не знам кой се е страхувал повече, гадове или ние деца. Когато стигнахме до ръба на селото, валеше толкова силно, че сеното беше напълно напоено и трябваше да го изсушим отново в двора.