Светът и Европейският съюз са на кръстопът, когато решават в коя посока да поемат, за да поддържат климатичните условия за живот в силно индустриално общество. Или ще следваме пътя, препоръчан от учените и екологичните форуми, или ще поемем по пътя на ограбването на природни ресурси в полза на мултинационалните компании.
Докато милиарди хора по света живеят от глад и липса на жизнени нужди, малцинството се радва на просперитет. Петдесет процента от глобалните емисии са причинени от десет процента от най-богатите страни, включително Словакия. Търсенето на световно производство на храни непрекъснато нараства, което води до по-интензивна обработка на почвата, многократно събиране и по-широко използване на агрохимикали, което увеличава добивите, но за сметка на дългосрочната устойчивост. За да отговори на непрекъснато нарастващите изисквания, производството на животински продукти се увеличава в световен мащаб от година на година.
В резултат на тези промени земеделието и храните допринасят до голяма степен за влошените климатични условия. Хранителната промишленост отчита около четвърт от годината, а животновъдството добавя още 14% от парниковите газове в света към производството на месо и мляко.
Въпреки факта, че милиарди хора живеят в бедност, част от човечеството, живеещо в просперитет, губи около една трета от храната, произведена за консумация от човека, т.е. j. 1,3 милиарда тона. Според ФАО изхвърлените храни представляват 8 процента от всички емисии на парникови газове. Неравенства в консумацията на храни също съществуват в рамките на ЕС. През 2014 г. до 55 милиона души си позволяват да се хранят правилно през ден (Евростат), а 88 милиона тона храна се губят в ЕС всяка година. Жителите на Холандия (541 кг годишно на глава от населението), Белгия (345 кг) хвърлят най-много храна, а словенците се държат най-любезно (72 кг).
Високата консумация и загуба на храна на глава от населението е характерна за икономически проспериращите страни. САЩ имат изключителна позиция в света по отношение на консумацията на храна на глава от населението. Ако хората по света консумират средно колкото средното население на САЩ (124 килограма месо на глава от населението годишно), тогава ще ни трябват още четири планети за отглеждане на добитък. За съжаление, преходът към западен начин на живот доведе до увеличаване на консумацията на месо в Китай и Япония от 4 на 54 кг на човек годишно за тридесет години, главно поради консумацията на пържоли, бургери и хот-доги.
Европейският съюз е един от най-големите производители на храни в света, като произвежда около една десета от зърнените култури в света, почти една трета говеждо и свинско месо, една пета мляко, две трети вино и три четвърти зехтин. Той участва значително в износа. През 2016 г. оборотът на страните от ЕС в търговията с храни достигна 173,9 милиарда евро при активен баланс от 30 милиарда.
Износът превъзхожда вноса с 42 процента. Селскостопанското производство е съсредоточено в 15-те страни от ЕС, които произвеждат 84 процента от растителни стоки, 73 процента от животински стоки. В миналото това е било така в миналото, че тези държави са натрупали капитал, който са използвали за развитие на науката, генетичните входове в производствения процес, роботиката и технологичния прогрес. Това се отразява във високите добиви в растениевъдството и производителността на добитъка.
Субсидии и тяхната перверзна форма
Икономиката на ЕС-15 също се възползва благодарение на щедрата подкрепа от държавата и политиката на ЕС за субсидиране, когато решаващата част от подкрепата (78-80 процента) тече към първоначалните държави-членки. Подобна политика на ЕС поддържа хегемонията на ЕС-15 в производството на храни и кара останалите страни от ЕС да загубят способността си да се конкурират и да зависят от вноса на храни. Това се отрази значително в Словакия, която не само загуби своята самодостатъчност, но увеличи присъствието си от вноса на храни след присъединяването си към ЕС.
Ако през 2005 г. външнотърговският дефицит е бил 699,6 млн. Евро, то през 2018 г. е бил повече от два пъти - 1,648 млрд. Евро. Общата селскостопанска политика на ЕС и словашкото правителство допринесе значително за тази ситуация, предпочитайки плащането на един милиард евродоти с директни плащания, които не бяха обвързани с производството и заетостта, но се плащат като почти нетен наем на земя на хектар земя около 250 евро/ха.
Учените и политиците осъзнават сериозността на изменението на климата, въздействието върху околната среда и земеделието. Европейската комисия разработи дългосрочна стратегия за намаляване на емисиите до 2050 г., наречена „Чиста планета за всички“. Стратегията предвижда 80% намаляване на емисиите до 2050 г. Това ще изисква радикална трансформация на енергийната система, селското стопанство, модернизацията на индустрията и транспортните системи. Годишните разходи за декарбонизация ще възлизат на 520-575 милиарда евро, което е 2,8 процента от БВП.
Компанията е наясно, че може да допринесе за решаването на проблема с намаляването на емисиите чрез намаляване на огромното потребление на храни, особено животински продукти. Учени от различни части на света, екологични активисти и правителства на някои държави са подготвили редица мерки, включително въвеждането на нов данък (данък върху климата) върху говеждото, млякото, свинете, пилето, но също така напр. за растителни масла и др. Накрая те се оттеглиха от изпълнението.
Въвеждането на климатичен данък е много трудно, особено политически, глобално, икономически и за много страни производството на храни е от стратегическо значение. Ясно е, че този път е трудно разрешим в краткосрочен план. Опитът за намаляване на емисиите от животновъдството под обществен натиск е решен от германското правителство. Той очаква да увеличи данъка върху говеждото месо от 7 на 19 процента ДДС. Данъкът ще се използва за подобряване на хуманното отношение към животните и компенсиране на производителите със субсидии. Законодателят очаква намаляване на консумацията на месо на вътрешния пазар. Предполага се, че излишъкът ще бъде изнесен за страни, които са се включили в играта за внос на евтини храни от чужбина и че намаляването на емисиите ще бъде поне.
Фил Хоган, еврокомисар по земеделието и развитието на селските райони, отговори на призива на компанията за намаляване на въздействието върху климата и околната среда на селскостопанския и хранителния сектор. Той вярва, че добре коригираните стимули могат да променят състоянието и да изпълнят целта. Плащанията в земеделските стопанства, свързани с добри екологични практики и технологии. Той предвижда подкрепа от първия и втория стълб, която може да бъде увеличена от фермерите. По същество се поддържа съществуващата система за подпомагане, осигуряваща европейска самодостатъчност, като същевременно се поддържа високо производство на храни извън нуждите на ЕС.
ООН публикува доклад за състоянието на екосистемите, в който стотици учени и институции са установили, че човечеството е нанесло сериозни щети на сухоземната и водната среда. Робърт Уотсън, председател на Международната платформа на ООН за биологичното разнообразие, заяви, че „перверзните субсидии в земеделието, транспорта и енергетиката са проблем за нашата икономическа система“.
Всеки дърпа на различна страна
Част от научно-техническата база, която се занимава с въпроса за генетично модифицираните храни (ГМО) и която твърди, че не можем без ГМО, също е в полза. Инициатива за разглеждане на правилата за ГМО, както и на новите техники за отглеждане на растения (NPBT) идва към правителствата на 14 държави от ЕС, призовавайки ЕК да актуализира законодателството на ЕС относно ГМО и NPBT. Генната модификация може да увеличи устойчивостта на растенията към суша, високи температури, устойчивост на вредители, да увеличи добивите и да намали консумацията на пестициди. Предвид 20-годишната директива, регулираща употребата на ГМО, може да се очаква промяна в ГМО и NPBT, като се вземе предвид техническият прогрес.
От гореизложеното става ясно, че научната база и гражданските активисти подкрепят биологичното земеделие, политическото представителство по-скоро защитава икономическите интереси. И в двата случая решаващият фактор ще бъде степента, до която и колко бързо могат да се разработят и приложат на практика нови, чисти технологии. Обществото изисква спешно решение, което понастоящем не предоставя научна основа и в повечето страни от ЕС липсват финансови ресурси.
Като възможно решение се предлага да се вземе решение въз основа на консенсуса на държавите от ЕС да се намали консумацията (най-вече от животински продукти) на храна от населението до границата, препоръчана от здравните организации, като се вземат предвид навиците на население. Втората алтернатива за страните с по-висок разход на глава от населението от препоръчаното от здравните организации е да се запази потреблението към 31 декември 2018 г., като се определи срок от например пет години, за да достигнат стойностите, препоръчани от здравните организации.
Такова споразумение предвижда въвеждане на квоти за селскостопанско производство, по-специално за животински продукти. Квотите ще вземат предвид консумацията на храна от населението, препоръчана от експертите във всяка държава, като се вземат предвид навиците на населението. Необходимо е да се премахнат субсидиите за земеделските производители над установените квоти, както и да се премахнат други програми за подкрепа от държавата. Във всеки случай това не означава ограничаване на производството извън определените квоти, но без субсидии и субсидии.
Има възможност спестените средства от субсидии и подпомагане да се използват предимно за биологично земеделие и подкрепа за отглеждане на нетрадиционни растителни продукти, използваеми в хранителната промишленост и подкрепа за малки фермери. Приемането на настоящото предложение изисква приемането (активирането) на ниво ЕС на проект, насочен към обучение и повишаване на осведомеността относно здравословното хранене и биологичното земеделие. Необходимо условие за постигане на целта - да се намали консумацията на храни от животински произход сред населението - е да се установят нови правила в международната търговия с ЕС. Въпросът е, че спадът в производството не се покрива от внос от чужбина (например внос от САЩ, МЕРКОСУР).
Предложеното решение за намаляване на храните, особено от животински произход, сред населението няма извънредни финансови изисквания. Сложността му е необходимостта да се гарантира приемането на съвместни решения и организации за прилагането му на ниво държави от ЕС.
Нека да видим данните в контекста
Борбата за спестяване на климат е общоевропейска и глобална тенденция, която не е заобиколила и Словакия. Словакия не изоставаше и младите хора се записаха за Деня на действието 2019 г. (26 април) с искане за предотвратяване на колапса на околната среда. Имаше и призиви за премахване на животинското производство и химни за вегетарианска диета.
Обръщайки се към младите активисти, трябва да се отбележи, че развитието на емисиите на парникови газове в Словакия намалява от 1990 г. насам. Селскостопанският сектор представлява едва около 7,3% от обема на произведените емисии в Словашката република. Според SHMÚ през 2017 г. 48,1% от произведените емисии са азотен оксид, емитиран във въздуха от обработваемата земя, 37,9% от емисиите са метан, емитиран във въздуха като метаболитен продукт при тревопасните животни.
Делът на амоняк, изпуснат от земеделска земя в общите емисии е 69,7%, а остатъкът от 30,3% се дължи на отглеждането на кокошки носачки, HD (26,6%), бройлери (18,3%) и свине (17,4%). Амонякът, емитиран от селското стопанство, представлява 90,6% от общия брой на NH3 в страната.
Не можем да комбинираме благоприятни резултати в областта на изменението на климата в селското стопанство с усилията за намаляване на емисиите, но с драстичен спад в броя на добитъка. При присъединяването към ЕС (2004 г.) имахме 1,478 милиона. прасета, 13.580 милиона парчета. домашни птици и 646 хиляди говеда, от които 243 хиляди млечни крави. За период от 15 години загубихме 861 хиляди прасета и 207 хиляди говеда, въпреки факта, че получихме милиарди подкрепа от ЕС. Страната, която се самозадоволяваше през 1989 г., се превърна в пазар за излишъците на 15 страни от ЕС. Според Доклада за земеделието и храните за 2018 г. сме внесли заместими стоки на стойност 3447,5 милиона. Евро, което е повече със 179,2 милиона. Евро като миналата година, а външнотърговското салдо е 1 648,1 милиона. Евро.
Предложението за въвеждане на квоти, особено за животински продукти, до нивото, препоръчано от здравните организации, като се вземат предвид навиците на населението, отваря възможността за значително увеличаване на производството на животински продукти в Словакия. Според преизчислението на препоръчителната консумация на животински продукти, ние трябва да произведем 222 хиляди тона свинско месо, 72 хиляди тона говеждо месо, 125,7 хиляди тона птици, 1188 тона мляко и млечни продукти и 1,088 милиарда парчета яйца (Производители на фуражи Асоциация). За словашките фермери ще има място за увеличаване на вътрешното производство с около 140 хиляди тона свинско месо, 40 хиляди тона говеждо и около 50 хиляди тона птици и намаляване на вноса с милиарди евро. Увеличаването на броя на отглежданите животни ще увеличи добавената стойност на неефективен износ на зърно и ще обогати почвата с производство на оборски тор.
В разсъжденията си относно въвеждането на квоти предполагам, че определянето на квоти и премахването на субсидиите за земеделските производители в рамките на ЕС ще доведе до по-ниско производство, по-високи цени на храните, особено в ЕС-15. Производството и конкурентоспособността ще се увеличат в страните които в момента са зависими от ЕС след вноса на храни (Словакия). В същото време в страните-членки на ЕС може да се очаква постепенна корекция на самодостатъчността. Добавената стойност е намаляването на климатичната тежест в полза на околната среда в страните от ЕС.