ОТизобразяването на пророци, религиозни и политически лидери винаги е било деликатен въпрос. Под карикатури на "червени" лидери, за тоталитаризъм можете да отидете навреме и да седнете известно време. Засегнатите в момента парашутисти искат да платят висока компенсация. Карикатурата има голяма сила!

поглед

Режисьорът Сергей Айзенщайн, в служба на изкуството и съветската революция, също ни показа Господ Бог през 20-те години. Моряците на бунтовния крайцер "Потьомкин" го хвърлиха по стълбите в сцена на все още ням филм. Дълго време Бог напълно отпадна от руското кино, но и от обществото.

Характерът на Исус Христос се появява през 60-те години в американския филм „Бен Хур“. Той получи пълните ръце на Оскарите за приноса си в киното, но що се отнася до Исус от Назарет, в кратък кадър той е заловен само отзад. За онези години обаче дори подобен бегъл поглед се смяташе за много смел акт. По това време хората все още нямаха навика да гледат в лицето на Христос. Оттогава са изминали само няколко десетилетия и сега можем спокойно да видим Исус в цялата му красота.

Мел Гибсън избра американския актьор от словашки произход Джеймс Чавизел за главен герой на филма "Страстите Христови" и със сигурност се справи добре. Член на друга нация може да пострада така предаден?!

Карикатурата е много мощна, което предизвика няколко рисунки на пророка Мохамед, но мнозина бяха малко изненадани. В края на краищата вече стигнахме до мохамеданите за тяхната земя, тяхната история на културата, минералните богатства, техните жени ... така че защо не могат да отнемат вярата им?!

Нека не (ускоряваме) колелата на историята (моля), защото тази количка ще се развали отново. Тогава може да ни нарани всички. Нека вече не хвърляме никой Бог надолу по стълбите или отвъд палубата, това би било просто „селото на Потьомкин“, без основи. С някои неща просто трябва да се справите сами, иначе ще ви лишим от душата и лицето ви. Някои развиващи се страни ще преминат през това, от което се нуждаем в продължение на 100 години за 10. Нека им дадем малко време, поне толкова, колкото беше необходимо от „Бен Хур“ до „Страстите Христови“.