Многоезични резюмета на ОИСР

перспективи

OECD-FAO Outlook Outlook 2018-2027

Резюме на словашки език

Перспективи на ОИСР-ФАО за селското стопанство за 2018-2027 г.

Резюме на словашки език

Селскостопанските перспективи за периода 2018-2027 г. са резултат от съвместни усилия на ОИСР и Организацията за прехрана и земеделие (ФАО) и са разработени с принос от експерти от правителствата на страните членки и специализирани стокови организации. Той съдържа консенсусна оценка на десетгодишната перспектива за селскостопанските и рибните пазари на стоки на национално, регионално и глобално ниво. Тазгодишното издание включва специална глава за възможностите и предизвикателствата, пред които са изправени селскостопанският и риболовният сектор в Близкия изток и Северна Африка.

Десет години след рекордните цени на храните през 2007-2008 г. условията на световните селскостопански пазари са много различни. Производството се е увеличило значително за всички стоки и през 2017 г. е достигнало рекордно ниво за повечето зърнени култури, месо, млечни продукти и риба, докато нивото на запасите от зърнени култури се е повишило до рекордно високо ниво. В същото време растежът на търсенето започна да отслабва. Голям дял от стимулиращото търсене през последните десет години е увеличението на доходите на глава от населението в Китайската народна република („Китай“), което подкрепя търсенето на страната от месо, риба и фуражи. Този източник на растеж на търсенето се забавя, но новите източници на глобално търсене все още не са достатъчни за поддържане на общия растеж. В резултат на това се очаква цените на селскостопанските стоки да останат ниски. Настоящите високи нива на запаси също намаляват вероятността цените да се покачат отново през следващите няколко години.

Очаква се отслабването на растежа на търсенето да продължи през следващото десетилетие. Населението ще бъде основният двигател на растежа на потреблението на повечето стоки, въпреки че се предвижда спад в темповете на растеж на населението. Освен това се очаква потреблението на много стоки на глава от населението да остане непроменено в световен мащаб. Това се отнася по-специално за основните храни като зърнени храни, кореноплодни и грудкови зеленчуци, чиито нива на консумация в много страни са близки до ситост. За разлика от това, растежът в търсенето на месни продукти се забавя поради регионалните различия в селекцията и ограниченията на нетния доход, докато се очаква търсенето на животински продукти като млечни продукти рязко да се увеличи през следващото десетилетие.

Най-важният източник на растеж на търсенето на зърнени култури и маслодайни семена ще бъде фуражът, последван от храна. Голяма част от допълнителното търсене на фуражи ще идва от Китай. Очаква се обаче растежът на търсенето на фуражи да се забави по целия свят, въпреки интензификацията на животновъдството. Голяма част от допълнителното търсене на храна ще дойде от региони с висок прираст на населението като Африка на юг от Сахара, Индия и Близкия изток и Северна Африка.

Търсенето на зърнени култури, растително масло и захарна тръстика като суровини за производството на биогорива се очаква да бъде много по-скромно, отколкото през последните десет години. Докато през последното десетилетие разширяването на биогоривата доведе до търсене на допълнителни зърнени култури, главно царевица, в размер над 120 Mt, през периода, обхванат от тази перспектива, този растеж се очаква да бъде по същество нулев. Съществуващите политики в развитите страни едва ли ще подкрепят по-нататъшното разширяване. Следователно бъдещият растеж на търсенето ще дойде главно от развиващите се страни, като няколко от тях са приложили политики, които благоприятстват използването на биогорива.

Изключения от общия модел на забавяне на растежа на търсенето на глава от населението са захарта и растителните масла. Очаква се приемът на захар и растително масло на глава от населението да се увеличи в развиващия се свят, тъй като урбанизацията в развиващите се страни води до по-голямо търсене на преработени и предварително приготвени храни. Промените в консумацията на храна и диетичния състав предполагат, че "тройната тежест" на недохранването, преяждането и недохранването в изчезващите страни няма да изчезне.

Прогнозира се, че световното производство на селско стопанство и рибарство ще нарасне с около 20% през следващото десетилетие, но ще покаже значителни различия между регионите. Очаква се силен растеж в Африка на юг от Сахара, Южна и Източна Азия и Близкия изток и Северна Африка. За разлика от това, растежът на производството в развития свят се очаква да бъде много по-нисък, особено в Западна Европа. Ръстът на производството ще бъде постигнат главно чрез интензификация и повишена ефективност и отчасти чрез разширяване на производствената база чрез разширяване на стадата и превръщането на пасищата в обработваема земя.

С по-бавен растеж на потреблението и производството се очаква търговията със селскостопански и рибни продукти да се увеличи с около половината от предходното десетилетие. Нетният износ ще се увеличи от богати на земя страни и региони, особено от Северна и Южна Америка. В страните с висока гъстота на населението или голям прираст на населението, особено в Близкия изток и Северна Африка, Африка на юг от Сахара и Азия, нетният внос ще се увеличи.

За почти всички селскостопански продукти се очаква износът да остане концентриран около стабилни групи от ключови държави доставчици. Важна промяна е нарастващото присъствие на Руската федерация и Украйна на световните пазари на зърнени култури, което се очаква да продължи. Високата концентрация на експортните пазари може да увеличи уязвимостта на световните пазари за предлагане на шокове, причинени от природни и политически фактори.

Като базова прогноза, перспективите за селското стопанство за 2018-2027 г. предполагат, че настоящите политики ще продължат и в бъдеще. В допълнение към обичайните рискове, пред които са изправени селскостопанските пазари, нараства несигурността по отношение на търговските политики в селското стопанство и опасенията относно евентуалното глобално нарастване на протекционизма. Търговията със селскостопански продукти играе важна роля за осигуряване на продоволствена сигурност, като по този начин се подчертава необходимостта от осигуряване на подкрепяща среда на търговската политика.

Близкия изток и Северна Африка

Тази година е специална глава, фокусирана върху Близкия изток и Северна Африка, където нарастващото търсене на храна и ограничените почвени и водни ресурси водят до засилена зависимост от вноса на основни хранителни стоки. Много страни харчат значителна част от приходите си от износ за внос на храни. Продоволствената сигурност е застрашена от конфликти и политическа нестабилност.

Прогнозира се селскостопанското и рибно производство в региона да се увеличава с около 1,5% годишно, главно чрез повишена производителност. Политиките в региона подпомагат производството и потреблението на зърнени култури, в резултат на което 65% от обработваемата земя е засадена със зърнени култури, които се нуждаят от значително количество вода, особено пшеница, която представлява голям дял от калорийния прием. Диетата се очаква да остане богата на зърнени храни и захар с нисък прием на протеини от животински източници.

Алтернативен подход към продоволствената сигурност би бил пренасочването на политиките от подпомагане на зърнените култури към развитие на селските райони, намаляване на бедността и насърчаване на градинарски продукти с по-висока стойност. Подобна промяна би допринесла и за по-разнообразно и здравословно хранене.

Настоящото резюме не е официален превод на ОИСР.

Възпроизвеждането на това резюме е разрешено при условие, че са признати авторските права и заглавието на оригиналната публикация на ОИСР.

Многоезичните резюмета са преведени откъси от публикации на ОИСР, първоначално публикувани на английски и френски език.

Можете да прочетете пълната английска версия в онлайн библиотеката на OECD iLibrary!

ILibrary на OECD е онлайн библиотеката на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD), включваща нейни книги, статии и статистика и е базата от знания за анализа и данните на OECD.