ХАВАНА - Рум, сервиран от кокосови орехи, плажове с бял пясък, осеяни с палми, и разходки из колониална Хавана в полирани американски кабриолети. Това е лицето на острова, което се представя на чужденците от кубинското правителство и неговите туристически агенции. Ориз с боб за обяд и вечеря, излизане с няколко работни места с лоши доходи и живот в беден апартамент без надеждата за кола или мобилен телефон - така изглежда реалността на повечето кубинци.

Това лице на Куба е познато и от 50-годишния начален учител Маноло Педро Мартинес. Той печели около 250 песо на месец, което е еквивалентно на десет долара (около 8,8 евро) в местната втора конвертируема валута. Те имат две тийнейджърски деца и майка им. "Но мога да се радвам, че живея в Хавана, тук можете да печелите пари, като продавате туристи например на туристи. Животът в провинцията е още по-труден," казва Маноло.

Той живее в стар двустаен апартамент в рушаща се къща, където чешките власти ще намерят сто причини, поради които е необитаем. На неосветените стълби няма парапет, всяка стена е заобиколена от паяжини от електрически проводници, за които вероятно някога се е предполагало, че са скрити под измазаната мазилка. Вътре в апартамента, освен старомоден телевизор, пукащ вентилатор и стар хладилник, внесени от една от приятелските тогава европейски държави, няма нищо, което да се счита за постижение на социализма. Единственото предимство за него и много други наематели на тъмни къщи в Хавана е, че не плащат държавния наем. От друга страна, 87-годишна майка не се пенсионира, защото за него просто няма пари, казва Маноло.

страна

„Вероятно никога няма да имам мобилен телефон, няма от какво да се спася и изобщо не мисля за колата“ признава учител, който, подобно на няколко други местни жители, иска риза или обувки „имайте предвид“ в края на интервюто.

Държавата дава на хората средно около 400 песо (около 15 евро), което би било достатъчно за един по-скромен човек, свикнал с чешките условия на кубински цени за максимум седмица живот. Не е възможно да се намери официална позиция извън публичния сектор, а частното предприятие е въпрос на малък брой хора, повечето от които трябваше да помагат на роднини, емигрирали в САЩ или Испания и които печелят несравнимо по-високи суми.

Ето защо хората натискат, доколкото могат. По улиците можете да видите продавачи, които бутат колички или велосипеди със сладкиши или зеленчуци, които понякога събират празни пластмасови бутилки, за които получават няколко пари. Много хора имат и друга работа в допълнение към основната си работа, като Роза на 60, която от очевиден страх от държавна власт не иска да посочи фамилията си. Той работи като асистент в болницата повече от 20 години, като сега плаща 500 песо на месец. Затова той трябва да продава вода, плодови сокове и ром на плажа. Въпреки че този бизнес с мравки попада в сива зона, върху която правителството няма контрол, то не се намесва в него и оставя хората да живеят, както могат.

"Правителството по никакъв начин няма да ни помогне, тази система не е правилна, но за нея не трябва да се говори. Ние, кубинците, сме твърде слаби, за да променим нещо. Но ние не искаме война, не обичаме оръжията." казва Роза, която подобно на Маноло е един от хората, които скърбят за мълчанието, но който никога няма да се обяви срещу правителството на Раул Кастро. Те се страхуват, че ще загубят работата си и ще бъдат още по-зле.

Но има и друго лице от два милиона Хавана, представено от стотици хора, които стоят в уличните Wi-Fi зони със смартфони или обядват в ресторанти, където храната струва една трета от средната заплата. Това са предимно хора, свързани с режима, които работят на добре платени официални длъжности или държавни компании. Правителството на една партия, която според някои отваря страната за света, разбира се, не е разрешено.

"Условията в Куба се подобряват, правителството прави икономически реформи и дори бедните кубинци имат какво да ядат. Ние не сме в по-лошо положение от другите страни." казва служителката на банката Лора, която току-що е писала поща на познати чрез една от социалните мрежи, които вече са относително лесно достъпни благодарение на неотдавнашното разширяване на интернет в Куба, което режимът представя като един от символите на релаксиращите условия . Всичко, което трябва да направите, е да имате пари за wi-fi, което тук не е безплатно. Един час струва 75 песо (приблизително 2,9 евро).