Обикновен шаран
Обикновеният шаран (Cyprinus carpio) живее в бавно течащи води или в езера. Той има високо обемисто тяло, обикновено нарастващо до размер 50 cm. Имаше и гиганти с дължина 100 см с тегло 25 кг. Шараните идват от Китай, където са отглеждали шарани преди 4000 години.
Китайците първи откриха, че ако прехвърлят млади шарани от реката в езерото, те ще растат по-добре и ще процъфтяват. Рибите често се хранят с копринени копринени пашкули, така че черниците се нареждат по бреговете на своите езера.
У нас шаранът обикновено се храни от ларви на насекоми, ракообразни, но също и от червеи, растения и храна, които рибарите дават на водоемите. Шараните нямат зъби в челюстите си, а на три реда в хранопровода. Те филтрират и смилат храната с тях.
Те се размножават, като поставят яйцата в плитка вода, където се придържат към растенията. След това мъжкият пуска мляко близо до тях, което ги опложда. Както повечето риби, шараните не се грижат за потомството си.
Най-често срещаме люспи от шаран. Познаваме още плешив шаран (напълно без люспи), огледален шаран (той има люспи в средата на тялото) и много други по-малко известни видове. Везните, които шаранът има, са гъвкави, припокриват се като керемиди на покрива на къщата и са покрити с тънка кожа. По него все още има слой слуз от кожните жлези. Слузът предпазва рибите от паразити и гъбички.
Шаранът няма външни уши, но чува много добре. Освен това има отлично обоняние (има обонятелни дупки под очите), с което се ориентира, търси храна, партньор или се крие от врага. Той има вкусови рецептори не само в папагала, но и по устните, перките и кожата.