решава дали

Размишлявайки върху това какво е етиката и какво не.

Когато попитах първокурсник в началното училище, отговорът беше:

-Етиката е такъв урок в училище, където научаваме почтеност и история за нея.

Десетгодишното дете вече отговори на въпроса за дефиницията на етиката, както следва:

-Етиката е морален принцип и как трябва да се държим.

Възрастният отговори, че възприема етиката като човечност.

Ежедневно около нас се разглеждат големи и малки етични проблеми: Лекарят решава или спасява страданието на пациента, като спасява живота, това просто не удължава смъртта му. Банковият служител решава дали е етично да не уведомява клиентите за неблагоприятните условия на договора. Родителят решава дали е редно да отглежда детето с традиция, с която не е бил съгласен като дете. Приятел решава дали да разкрие неща, които биха имали голямо влияние върху приятелството им. Етично ли е да мълчиш или да казваш истината? Мениджърът решава дали е етично да се дават пари за благотворителност, когато трябва да съкрати няколко служители едновременно. Не е ли просто да заглушите угризенията си и да играете за правилната компания? Политикът решава дали е етично предпочитание за краткосрочни решения, като същевременно знае, че те имат отрицателно въздействие върху обществото в дългосрочен план. Свещеникът решава дали е етично да се отнасяме към вярващите като към духовен водач, когато собствената му вяра отслабне. В напреднала възраст човек решава ... . Преди края на живота, човек решава ....

Тъй като мислещият човек решава ежедневно много от въпросите, които класифицираме като етични, въпросът е какво е етиката?.

Диалектически, можем да помислим първо за това, какво не е етиката:

Етиката не е правило.

Етиката не е естетика

Етиката не е стандарт.

Етиката не се основава на религия.

Етиката не е борба за по-високи ценности.

Етиката не е фраза, която официално използваме.

Етиката не е морализиране.

Етиката не е алтруизъм или саможертва.

Етиката не е пасивно преживяване на страданието, както се казва в една еврейска шега:

Съпругата на Кон умряла през нощта и когато докторът дошъл да я прегледа, той започнал да го обвинява: „Жена ви трябва да е изпитвала ужасни болки, преди да умре. Защо не ми се обади, тя все пак трябваше да каже нещо. "

"Е, тя каза, че е болна, докторе, но кажете честно, кой е добре днес?"

Стандартите могат да бъдат етични.

Правилата могат да бъдат етични.

Актьорството може да бъде етично.

Борбата за по-високи ценности може да бъде етична.

Днешният човек може да бъде етичен.

Първо, накратко: какво е етика:

Етиката е практическа философия.

Етиката е морал.

Етиката е морал.

Етиката е теоретично отражение на морала.

Етиката е наука за човешкото действие.

Етиката е наука за кладенеца.

Етиката е търсенето на добро в личния и социалния живот.

Етиката е поведение в съответствие с истинския характер на производството.

Чрез израза, че етиката е практическа философия, можем да определим етиката като философия, прилагаща определени философски концепции към действието и живота на човека. Ако изхождахме от значението на думата Философия (произхождаща от гръцки от Питагор: filei като любов и sofia като мъдрост), което означава любов към мъдростта, етиката би могла да се преведе като практическа мъдрост.

Разбира се, той разграничава дали това се прави по автономен начин, т.е. самият човек сам определя етичните принципи - на основата на житейския подход или собствената си философия на живота (съответно обществото, самата общност). Или по хетерономен начин, когато моралните принципи се извличат от множество източници или са обусловени от множество интереси. Разбира се, това не означава автоматично несвобода, защото напр. Т. Аквински допуска, че във вярващия вътрешната етика е в съответствие с Божията концепция за изискванията към човека.

Етиката е морал. Ако се основавахме на латинския превод на древногръцката дума Ethos (етика), щяхме да получим словашката дума морал - преведена от латински móres. Ето колко много автори го разбраха, като напр Хегел и моралът се отнасят до моралното съзнание, т.е. как обществото оценява и възприема елементите на живота. Значението и произходът на думата етика ни казва по много начини, тъй като в оригиналното гръцко значение думата Етос означава обичай, нрави, обичай, но също така и стабилно, местоживеене или опитомяване. Следователно ние приемаме, че етиката е определен обичай или обичай на обществото като критерий за това, което се счита за правилно. Етиката е обусловена исторически и според общоприетите обичайни отношения. Това е морално обусловен набор от навици, правила, идеали, мнения, които хората следват в практическите си действия.

Етиката е морал в смисъл, че тя оценява човешката дейност от гледна точка на добро и зло.

В това разбиране е по-точното твърдение, че етиката е теоретично отражение на морала, тоест рационално и критично отражение на това, което е и какво не е добро човешко действие. Като мислим или мога да използвам термина с моята философия, ние се стремим да създадем набор от критерии, които ще ни позволят да оценяваме и управляваме морално, тоест да ръководим действията си. Тъй като стойността на нашето мислене се крие именно във факта, че то формира нашите действия и ни помага да вземаме практически решения, така че практиката, произтичаща от решенията, следва.

Етиката е наука за човешкото действие. В този смисъл етиката отговаря на дефиницията на науката, т.е. тя емпирично систематично събира знания и методично се стреми към знания в своята област. Той си сътрудничи интердисциплинарно с други научни дисциплини и прилага знанията към приетите теории.

Етиката е наука за кладенеца. Затова първо трябва да дефинираме доброто. Доброто може да бъде индивидуално или социално, доброто може да бъде временно или постоянно. Има няколко определения за това какво е добро, независимо дали то се възприема от обикновен човек в живота му или как мислителите или философите гледат и определят доброто за добро.