Нетърпимост (непоносимост) на млечна захар (лактоза, точно β-галактозидаза) е болестно състояние, което се проявява на всяка възраст. Причината е, че поради различни причини човешкото тяло изчерпва запасите от ензими (лактаза),

лактоза

който разгражда лактозата (двукомпонентен въглехидрат) до прости въглехидрати глюкоза и галактоза (Фигура 1).

Симптомите на непоносимост към лактоза се появяват редовно на интервали след пиене на мляко, яде сметана или други сладки млечни продукти (30-120 минути). Тяхното начало и интензивност зависят от количеството прием на лактоза в диетата и степен на остатъчен производство на лактаза в лигавицата на тънките черва.

Непоносимостта към лактоза най-често се проявява чрез усещане за ситост, подуване на корема (метеоризъм), подуване на корема, хрипове, повишено отделяне на чревни газове (метеоризъм), разливане на чревното съдържимо, конвулсивни (подобни на колики) болки в корема, киселини, позиви за повръщане. Рано или късно идва водна, неприятна миризма, кисела диария.

Дисперсия на появата непоносимостта към лактоза е сравнително голяма, литературата показва диапазон между 15-75% от населението (Фигура 2). В нашите условия се приема, че 15-25% от населението страда от него. Важно е обаче с нарастваща крива развитие.

Ензимът лактаза (ензимите обикновено имат наставката -ase) цепи тънка черва лактоза (млечна захар) до глюкоза (така наречената гроздова захар, съставена от шест въглерода, основният източник на енергия на човешкото тяло) и галактоза (друг хексарбонов монозахарид). След това те лесно се абсорбират в кръвта и преминават през черния дроб (там глюкозата е „човешка“ и галактозата се превръща в глюкоза) и те веднага се разпределят от кръвта, да бъдат лесно достъпни за метаболизма, буквално всяка клетка тела.

Но ако лактаза (произвеждаме го главно в лигавицата на тънките черва) тялото липсва (или не работи), започва неразградена лактоза свързват вода в тънките черва („Разтяга“ го от богатото плетене на чревните капиляри) и разрежда чревното съдържимо. Червата се разширява, ускорявайки движението (перисталтика) тънка маса в дебелото черво, където поради действието на бактериите млечната захар се разгражда (ферментес), особено млечна киселина а произвежда голямо количество газ (главно водород, метан и въглероден диоксид). Има образуване (и последващо масово напускане) на много тънки, воднисти, смрадливи и кисели изпражнения (често силно дразни ректума), придружен от чревни газове (популярно наричани „мокри пърди“). Фигура 3.

За по-голяма продължителност и нелекувана към цялостната недостатъчност се добавя непоносимост към лактоза (физически и психически), загуба на тегло, хронична дехидратация. Свързани са главоболие, безсъние, промени в настроението, безпокойство, депресия, повишена умора. Качество на живот се влошава. Често има и кожни промени, особено сърбеж, различни екземи, възпаление. По-нататъшното нерешаване изостря проблемите и провокира неблагоприятно верижно обвързване, по-специално обаче възпалителният синдром различни прояви и локализации. Многостранната органна недостатъчност не е необичайна организъм, който изисква незабавна хоспитализация.

Един от разделите на непоносимост към лактоза е първичен (първичен), с естествен спад в производството на лактоза поради недостатъчно развитие на клетките, които произвеждат лактаза и последващото бързо изчерпване на способността за нейното производство, вторично (вторично), обикновено преходно намаление, главно поради заболявания на стомашно-чревната екосистема (остър гастрит, цьолиакия, болест на Crohn, но също и поради странични ефекти на различни лекарства), вродени (вродено), това е наследствено, за щастие рядко, но трайно генетично изменение, преходно развитие при недоносени бебета.

Най-често срещаният е вторичен непоносимост към лактоза, която обикновено преминава след коригиране на основната причина или излекуване на заболяването, което я е причинило. Трябва да се подчертае обаче, че корекцията до приемлив етап настъпва относително бавно. Фигура 4.

Другите споменати по-горе опции се проявяват в млада или много млада възраст, трудно се диагностицират и изискват диетични мерки през целия живот., съчетано с попълване лактаза, обикновено и други ензими.