Кратък речник на словашкия език

с главата надолу на обратната страна, напротив: обърнете роклята n.

наруджба

ръце -e b. книга б. ръце: n. цветя

няма док. enlist -a: слушах какво n-ju

оръжие -ia ​​s. пространството между изпънати ръце; неговото съдържание: пазете детето в n-i, вземете детето в n-ia, отворете n.;
да приветствам, да приемам някого, нещо с отворен n-him i fraz. с желание, с удоволствие;
(za) n. сена

  • Правила на словашкия правопис

    Речник на словашкия език (от 1959 - 1968) 1

    да наранявам, -e/-a, -u/-ajú, rozk. -каучук/-каучук док. (какво, какво) се натрупват, подготвят се чрез изрязване: n. дърво (дърво), n. много въглища в мината;
    Винаги отсичаме клони преди здрач. (Ondr.)

    с главата надолу напротив, обратното: Той обърна палтото си с главата надолу. (Hec.);
    прен. Светът ни преобръща с главата надолу. (Карв.)

    да обвинявам, -а, -адж док. трупа се, печалби от трясък: Тогава той счупи камъни и положи основите на къщата. (Фиг.)

    || да попадне, -а, -често неос. натрупват се от бързане;

    прен. да атакува (обикновено за сняг): валеше сняг

    оръжия, -ия център. и ръцете на жените. r.

    1. пространството между протегнатите, протегнати ръце: да имаш, да държиш нещо (някой) в н-и (в н-и), да вземеш, да вземеш (напр. Дете) до н-иа (до н-е);
    да хвърля, да хвърля някого в n-ia (n-e);
    влетя, налетя, падна в някого и го остави да се прегърне, прен. (и за какво) да предаде ал. идват на власт;
    да бъде в n-i (в n-i) някой;
    отворете n. разпери ръце за прегръдка;
    затвори, стисни някого в n-ia (n-e);
    В широките си ръце той носеше тригодишен син. (О. Кинг) Тя вдигна празни ръце нагоре. (Лед);
    прен. база. н. смърт, сън, сън смърт, сън, сън

    ● да приветстваме, да приемем някой с отворен н-о (любезно) любезно, любезно, сърдечно;
    чака с нетърпение някой с отворен n (с отворен n);

    2. количеството на нещо, което може да се вземе в пространството между изпънати, протегнати ръце:

    смущавам, -í, -ia док. (на когото с неуточнено и със съюз) да заповяда: Той заповяда на жена си да не се обажда на никого. (Кук.) Полковникът заповяда на пазачите да вземат конете. (Rys.);

    неделя да поръчам, -а, -ай

    дължина на ръката м. който е в карета от дясната страна по посока на движение: n. кон, вол