Нашето тяло има невероятна регенеративна способност, ако му помогнем чрез коригиране на диетата или дори гладуване. След няколко години срещнах приятел *, който обяви 33-дневна гладна стачка, и семейството си.

гладната стачка

Следващите редове предоставят безплатна стенограма на нашия разговор, история, която е вдъхновение за мен.

Внимание. Текстът описва конкретно преживяване и твърденията не са универсално ръководство за дългосрочно гладуване. Консултирайте се с вашия лекар/специалист по глад за всякакви намерения относно вашето собствено медицинско състояние и възможни противопоказания. Чрез безразсъдно, непрофесионално проведено дългосрочно гладуване можете да навредите на здравето си или да застрашите живота си .

Запознахме се преди почти 10 години, вие бяхте студентка. Как се е променил животът ти оттогава?

Радикални промени настъпиха преди 3 години през септември. Дотогава беше такъв стандарт, след училище работех в семеен бизнес, ядях всичко, освен сладкиши, така че се радвах само на него като дете. През 2015 г. обаче тялото ми ясно ми даде да направя нещо със себе си. Бях в командировка, потеглих почти сутринта и сутринта започнах да изпитвам странни чувства в кръстосаната зона по време на шофиране, дори не можах да намеря подходяща позиция зад волана. Когато се прибрах от пътя, опипвах кръстовете и опипвах бучката. Затова заедно с баща си посетих неговия известен хирург, който ме изпрати на соно. Резултатите показаха, че става дума за мазно тяло. Хирургът каза, че въпреки че не е било остро състояние, находката трябва да бъде изчистена, тъй като може да расте с времето, да расте през нерви и тъкани и да причини усложнения.

Повечето от нас не могат да издържат един ден без храна. Вие обявихте 33-дневна гладна стачка. Откъде идва импулсът за нещо подобно?

След завръщането си от хирурга бях решен да се справя със състоянието си. Тъй като баща му се интересувал от медицински глад, той изучавал въпроса за медицинския глад и преминал през пост от няколко дни. Затова той ми предложи дали бих искал да го опитам. Съгласих се и в този момент влязох в него без никаква умствена подготовка, имах ясна цел пред себе си и стриктно се придържах към принципите, които гладът изискваше, под надзора на баща ми.

Как изглеждаше ежедневието ви по време на глад?

По време на гладуване пиех само вода, лишена от деутерий (тежка вода), поне 2,5 литра на ден.

През първата седмица все още ходих на работа нормално, по-късно бях по-у дома, спокоен и се занимавах с фактуриране. През следващите седмици обаче карах и ходих навсякъде. През 3-тата седмица обаче трябваше да обърна повече внимание, особено на резки движения, напр. когато седнах, имах черно око. Дори на 18-ия ден от глада бях принуден да отида до тоалетната, изпражненията бяха под формата на слуз.

Желанието за ядене беше най-силно през първата седмица. След първите 2 дни без храна бях щастлив да ги управлявам. Но след това започнах да преизчислявам останалото време, седмиците, през които все още трябва да премина - друг вторник и след това още един.

Първата седмица на глад започна да работи със силен детокс, когато тялото преминава към ендогенно хранене, към вътрешните си запаси, започва обновяването на клетките. Сетивата ми бяха буквално изчистени, миришех почти като куче;).

Записах загуба на тегло в календара. За 33 дни свалих 19 килограма до 67 кг, докато от началото на глада това беше 1 кг на ден.

По време на гладната стачка получавах и компреси за засегнатото място, а клизмите също бяха част от режима.

Основното правило на дългосрочното гладуване е колко дни гладувате, толкова много постепенно бягате на нормална диета. След 33 дни гладуване първо пих зеленчуков сок, по-късно добавих настъргани зеленчуци, на следващите дни започнах да се комбинирам с плодов сок, добавих самите плодове, няколко дни парче хляб, руска салата от винегрет, ядки. Това, което наистина ми хареса в началото, беше особено мед с орехи.

Началото също имаше своята строга процедура, точно тегло, интервал от време. Първият ден след гладуването започнах да пия сок от моркови. Почувствах се като катерица, не можех да повярвам, че изобщо гладувам от седмици. Сякаш някой ми беше инжектирал хормон - огромна доза енергия за кратък момент.

Следващите няколко дни продължих в предписания режим, консумирах храна от сутринта от 8 часа сутринта и завърших на вечерни интервали в 18 часа (повече информация за различни методи на гладуване/режими след края му, напр. В книгата „Глад за здраве от“ Д-р Вилма Партикова).

Мнозина трудно могат да си представят какво е да управляваш толкова дълго време без храна. Какво казва вашият опит?

Гладувайки от глад, нямах време за подготовка. По време на гладуването буквално започнах да храня рецепти и започнах да готвя. Изучих рецептите, изпекох и торта. По това време жена ми беше бременна, затова започнах да я готвя. Дори нямах проблем хората около мен да се хранят.

Мога да ви кажа много просто, имах силна мотивация, желание да излекувам проблема си. Както се казва, мизерията ще ви научи и аз също започнах да оценявам онова, което преди не смятах за ценно.

Каква реална промяна е настъпила след гладуването в тялото ви? Той остави дълъг пост или евентуално някакви странични ефекти?

Прекратих гладната стачка след 33 дни през октомври, след около новата година, в която отново бях на соно. Първоначално не казах на лекаря нищо, тя ме погледна и аз със силна надежда и убеждението, че проблемът е поне частично изчезнал, тя ми каза, че не вижда никакви промени, в този момент аз бях дълбоко разочарован. Когато й казах какво съм направил, тя не искаше да повярва, че може да изчезне от само себе си. Но след това тя ми каза истината. В сравнение с предишните резултати, констатацията намалява с около 60%. Оттогава не съм го решил, чувствам се добре, слава Богу, не усещам никаква слабост в кръста, но се опитвам да направя всичко за здравето си. Хирургът ме поздрави за баща ми, той беше доволен от резултата ми. Що се отнася до някои от негативните последици от глада, аз не усетих никакви.

Промяната обаче продължи след гладната стачка.

След като завърших целия процес на гладуване и бягане за храна повече от 2 месеца, преминах към вегетарианска диета и от февруари тази година консумирам само веганска храна.

След гладуването вкусовете ми също се промениха. Храната има по-голяма стойност за мен, когато не я опитвам с различни съставки, т.е. Вкусвам в моя естествен, собствен вкус, използвам максимално лимонов сок, зехтин или конопено масло. Днес не мога да се насладя на нищо друго, освен когато имам зеленчуци, салата и домашен хляб от спелта.

Все още ли спортувате? Усещате ли разликата във вашата сила, състояние, респ. той забеляза други промени?

Не искам да го наричам спорт, но ежедневно правя физическа активност на работното си място и ходя на фитнес, когато ми свърши времето. Не приемам обаче никакви хранителни добавки и засега не чувствам, че съм слаб, уморен, не изпитвам нужда да допълвам нещо. Имал съм дни, когато съм надхвърлял ограничението си за тегло, но има и моменти, когато мога да правя същия брой повторения с по-малко сила, отколкото в миналото. Аз обаче приемам спорта повече от психохигиената.

Вашето семейство и приятели - какво отношение взеха те към глада ви и по-късно към радикална промяна в диетата?

Непосредственото ми семейство знаеше за глада и ме подкрепяше във всичко. Приятелите и познатите ми не знаеха за това, просто видяха как вървя. Обаче не казах на хората нищо за моята гладна стачка, обърках ги и просто продължих да пия вода.

Сбогуването с гладната стачка обаче беше много трудно, исках да го покрия 40 дни, но вече бях на ръба с тежестта. По време на глад човек може да загуби макс. 25% тегловни, тогава започва да е опасно за организма. Чувал съм обаче и за индивиди, преживели глад в продължение на 120 дни. Дори след гладната стачка, понякога се отдавам на еднодневно, бързо прочистване.

Какво бихте казали на онези, които си играят с идеята да обявят гладна стачка?

В случай, че някой има здравословен проблем, не бих се страхувал да гладувам, това е доказан въпрос, конвенционалната медицина има по-лошо въздействие в тази посока от тази алтернатива, просто изисква силно себеотричане и се придържайте към това.

Що се отнася до вегетарианството или веганството, това е правилният начин за мен, но не казвам, че е единственият за всички. Всеки от нас е уникален и за всеки от нас важи нещо различно.

Тялото ми показа сигнала в сравнително млада възраст, ще каже на някого след 50-70 години. Днес, когато виждам какво хората си слагат коланите в магазините, ми е жал за тях. Те не са наясно с въздействието върху здравето им, точно както преди. Най-лошото в цялата работа е, че търговските вериги буквално ни хранят с отпадъци. Непоносимо е какво добавят към храната. Виждаме причината за здравословните си проблеми навсякъде другаде, но не и в диетата си, в това, което слагаме в чиния. Тялото може да го толерира, но само за известно време. Това обаче е личен въпрос за всеки.

3 неща са важни за човешкото здраве: да имаме психическа, физическа и духовна страна в баланс и хармония. Това е идеално състояние за нашето здраве, но безспорният факт е, че тези баланси са много трудни за постигане днес.