Просто и двустранно счетоводство

пътуване

Работодателят е длъжен да възстанови на служителите разходите, направени във връзка с изпълнението на работата. Условията за осигуряване на възстановяване на пътни разходи и други обезщетения са регламентирани в Закон №. 283/2002 Coll. относно пътните надбавки, изменени.

Работодателят не се нуждае от съгласието на служителя да бъде изпратен в командировка, ако:

  • това е командировка в района на общината на редовното работно място или местожителство на служителя,
  • публикуването на командировъчни резултати директно от естеството на договорения вид работа или място на работа,
  • договорил се със служителя в трудовия договор, че ще извършва командировки.

Максималната продължителност на командировката не е определена от закона. Продължителността му обикновено е ограничена до строго необходимото време и трябва да бъде временна задача.

Работодателят посочва писмено на служителя:

  • място на качване в командировка,
  • месторабота,
  • продължителност,
  • вид транспорт,
  • място на прекратяване на командировката.

Законът за обезщетението за пътуване не направи формуляр за командироване и определяне на условията на командировката обвързващ формуляр за работодателя. Всеки работодател решава кой формуляр да използва, като сам определя структурата, формата и съдържанието си, за да се съобрази със Закона за обезщетението за пътуване. На практика се утвърди името на формата „Поръчка за пътуване“.

Служебното пътуване е времето от началото на пътуването на служителя до работа на място, различно от обичайното му работно място, включително изпълнението на работата на това място до края на това пътуване.

Продължителността на командировката включва:

  • време от мястото на качване в командировката до мястото на работа в командировката,
  • работно време,
  • време до пристигане в края на командировката.

Внимание - командировката започва, когато служителят започне пътуването, t. j. качване на кола, средство за обществен транспорт, за работа на място, различно от обичайното му работно място.

Редовно работно място е място, уговорено писмено със служителя. Ако такова място не е уговорено, редовното работно място е мястото на работа, уговорено в трудовия договор или в споразумения за работа, извършена извън трудовото правоотношение. В случай на служители, чиято честа смяна на работното място е резултат от специалния характер на професията, местоживеенето (постоянно пребиваване или временно пребиваване) също може да бъде договорено като редовно работно място. Ако въз основа на споразумение за извършване на работа служителят трябва да изпълнява работа извън място на пребиваване, работодателят може да се споразумее с него в това споразумение да му осигури обезщетение при пътуване от мястото на престой до работното място и обратно.

Оправдани надбавки за пътуване са обезщетението, което работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя. При упражняване на правото на обезщетение служителят трябва да отговаря на условията, предвидени в закона. Правата за надбавки за пътуване не се облагат с данък върху доходите от зависима дейност, ако са предоставени във връзка с извършването на зависима дейност до размера на.

Обезщетения за пътуване без право работодателят не е длъжен да предоставя работника или служителя. Предоставянето им се основава на споразумение - напр. в трудов договор, колективен трудов договор. Обезщетенията за пътуване без право са облагаем доход за служителя, т.е. подлежат на данъчно облагане.

Осигурени са надбавки за пътуване:

  • служители в трудово правоотношение или в отношения на държавна служба, освен ако специален регламент предвижда друго,
  • членове на кооперации, ако съгласно устава условието за членство е и трудово правоотношение,
  • физически лица, извършващи дейност въз основа на споразумения за работа, извършена извън трудовото правоотношение, ако това е уговорено в споразумението за работа, извършена извън трудовото правоотношение (споразумение за изпълнение на работа, споразумение за трудова дейност, споразумение за работа на непълно работно време на студенти),
  • лица, предвидени пряко от Закона за обезщетението за пътуване (напр. чуждестранни служители, които извършват командировки със словашки работодател въз основа на споразумение за взаимен обмен на служители, членове на семейството на служител, който работи в чужбина по трудов договор),
  • лица, за които това е предвидено със специален регламент (напр. кметове на градове и общини, заместници на общинския съвет, одитори, данъчни съветници и др.),
  • лица, които са назначени или избрани в органите на юридическо лице и не са в трудово правоотношение с юридическото лице (напр. член на Съвета на директорите, член на Надзорния съвет, управляващ директор на дружеството и др. ),
  • лица, които изпълняват задачи за юридическо или физическо лице и не са в трудово правоотношение с юридическо или физическо лице или в друго правоотношение, ако е договорено предоставянето на надбавки за пътуване (напр. доброволци в граждански сдружения),
  • временно назначен на служители по време на командировки по време на изпълнение на работата на работодателя потребител.

Служител, изпратен във вътрешно командировъчно пътуване, има право на следните надбавки (членове 4 и 5 от Закон № 283/2002 Coll. Относно надбавките за пътуване):

  1. възстановяване на доказани пътни разходи,
  2. възстановяване на доказани разходи за настаняване,
  3. диета,
  4. възстановяване на доказани необходими спомагателни разходи,
  5. възстановяване на доказани пътни разходи за семейни посещения.

Ще се съсредоточим върху гореспоменатите права в следните точки:

1. Възстановяване на доказани пътни разходи

При признаване на пътните разходи винаги е необходимо да се вземе предвид начинът и видът на транспорта, преди служителят да бъде изпратен във вътрешна командировка, определена от работодателя в условията на командировката.

Работодателят може да възложи на служителя да извърши командировката:

  • с обществен транспорт (влак, автобус, самолет, обществен транспорт, такси),
  • служебен автомобил,
  • личен автомобил (повече в статията "Разходи за пътуване - собствен автомобил").

Пътните разходи се доказват от служителя с документ от конкретно посочен вид и вид транспорт, определен от неговия работодател, преди да бъде изпратен в командировка. Отива напр. o следните документи - билети за пътуване, самолетни билети, таксиметров блок, билет за местен обществен транспорт, блок за зареждане с гориво, ...

Документите трябва да са съобразени с часа и мястото на командировката.

Ако служителят не докаже пътни разходи (например поради загуба на билети за пътуване), работодателят може да ги признае без доказателство (§35, параграф 1 от Закон № 283/2002 Coll. Относно пътните надбавки), като същевременно определя размера на пътни разходи, като се вземе предвид видът транспорт, който служителят е определил в условията на командировката.

2. Възстановяване на доказани разходи за настаняване

Служителят винаги има право на доказани разходи за настаняване. Законът за обезщетението за пътуване не определя никакви ограничения върху размера на разходите за настаняване. Освен това те не могат да бъдат определени от работодателя в неговите вътрешни разпоредби.

По принцип работодателят има 2 възможности да повлияе върху размера на разходите за настаняване:

  • в условията на командировка той определя начина на настаняване (например хотел в определена категория), докато не може да определи финансовия лимит за настаняване,
  • работодателят ще осигури настаняване в командировката, след което служителят е длъжен да остане в това съоръжение.

Разходите за настаняване се доказват от служителя с документ под формата на хотелска сметка или сметка от частно настаняване.

Работодателят винаги е длъжен да изисква от служителя да представи документ за разходи за настаняване. В случай на загуба на документа, поискайте издаването на заместващ документ. Ако не е възможно да се получи заместващ документ за настаняване, работодателят може да признае този разход без доказателство (§ 35, параграф 1 от Закон № 283/2002 Coll. Относно надбавките за пътуване).

3. Хранене

Служителят има право на добавка за хранене за всеки календарен ден от командировката при условията, предвидени в Закон №. 283/2002 Coll. относно пътните надбавки. Размерът на надбавката за хранене се определя в зависимост от продължителността на командировката в календарен ден (важи за 2019 г.):

  • 5 до 12 часа …………………. 4,80 евро,
  • над 12 часа до 18 часа ... 7,10 евро,
  • над 18 часа 10 . 10.90 eur.

Ако служител, чиято честа смяна на работното място е резултат от специалния характер на професията му, той изпълнява по време на

  1. в календарен ден, няколко командировки, всяка с продължителност по-малка от 5 часа, като общата сума от продължителността на тези командировки е 5 часа или повече, служителят има право на надбавка за храна за цялата продължителност на тези командировки,
  2. два календарни дни командировка, която трае по-малко от 5 часа за всеки календарен ден и която продължава общо най-малко 5 часа, служителят има право на добавка за хранене в размер, определен за часовата зона от 5 до 12 часа,
  3. една работна смяна в рамките на два календарни дни, няколко командировки, всяко с продължителност по-малко от 5 часа, като общата продължителност на тези командировки е 5 часа или повече, служителят има право на надбавка за храна за цялата продължителност на тези командировки.

Чрез дерогация от този закон, условията за осигуряване на добавки за хранене, както и по-ниски суми за храна могат да бъдат договорени със служител, чиято честа смяна на работното място е резултат от специалния характер на професията, но не повече от 5 % от установеното количество.диета.

Ако служител е доказал безплатна храна в командировка, работодателят не осигурява храна. Ако е доказано, че на служителя е осигурена безплатна храна отчасти в командировка, работодателят съкращава храненето по:

  • 25% за безплатна закуска,
  • 40%за безплатен обяд,
  • 35% за безплатна вечеря,

от установеното количество храна за часовата зона над 18 часа или от най-високия уговорен размер на надбавка за храна, между служителя и работодателя в трудовия договор или в споразумения за работа, извършена извън трудовото правоотношение.

Ако служителят е доказал закуската, предоставена в командировка като част от услугите за настаняване, работодателят намалява надбавката за храна по начина, предвиден в предходния параграф, т.е. j. около 25%. Доказателството за осигурена храна или закуска също се счита за изявление на служителя за този факт в декларацията за пътни надбавки.

Във връзка с изчисления процент на намаляване на надбавката за храна за предоставяне на безплатно хранене се прилага следното: изчисленият номинален процент на намаление не се закръгля, а само изчислената, определена добавка за хранене, с точност до евроцента нагоре. По този начин надбавката за хранене за всеки календарен ден се закръгля отделно, а не за командировката като цяло.

Храната не принадлежи на служителя през периода на прекъсване на командировката поради посещението на семейството на служителя или през периода на договореното прекъсване на командировката поради причини от страна на служителя.

4. Възстановяване на доказани необходими допълнителни разходи

Необходимите спомагателни разходи са всички други разходи, които служителят прави във връзка с условията и изпълнението на задачите по време на командировката. Те включват напр. такса за ползване на телефон, факс, интернет, входна такса за панаира, изложба, такса за ползване на гараж, паркинг, тол такса и др.

Обхватът на тези разходи не е определен в Закона за обезщетението за пътуване. Необходимостта и ефективността от извършването на конкретни разходи се оценява от работодателя.

В случай че служителят не докаже необходимите съпътстващи разходи (например поради загуба), работодателят може да признае тези разходи без доказателство (§ 35, параграф 1 от Закон № 283/2002 Coll.).

5. Възстановяване на доказани пътни разходи за семейни посещения

Посещението при семейството прекъсва вътрешната командировка, така че е необходимо работодателят да определи кога точно да прекъсне и да продължи командировката. Условия за възстановяване на разходите за вътрешни командировки за посещение на семейството:

  • обезщетение се предоставя, ако командировката продължи повече от 7 последователни календарни дни,
  • По отношение на времето обезщетението се предоставя веднъж седмично, но е възможно да се договори предоставянето на обезщетение за по-дълъг период (например веднъж на всеки 10 дни, веднъж на всеки 14 дни), но не по-дълго от 1 месец. По-дълъг период може да бъде уговорен в трудови договори, в колективни трудови договори или в друго писмено споразумение със служителя.,
  • обезщетението се предоставя на мястото на пребиваване на семейството - временно пребиваване или постоянно пребиваване, докато работодателят може да се договори със служителя да предостави това обезщетение на друго място на пребиваване на семейството в Словашката република, което временно пребивава другаде, напр. по време на празниците.

Внимание - достатъчно е да възникне иск, ако командировката трае повече от 7 последователни календарни дни, според продължителността на командировката, която се определя от работодателя в условията на командировката. Напр. ако служителят е изпратен в командировка с началото му във вторник през 1-ва седмица, с връщане в четвъртък през 2-ра седмица, командировката продължава повече от 7 последователни календарни дни. Това изпълнява законовото условие и служителят има право на възстановяване на пътни разходи с цел посещение на семейството през уикенда.

Служителят няма специални правни претенции за време, прекарано в командировка извън работно време. Работодателят е длъжен да възстанови на служителя всички разходи, свързани с командировката (надбавки за пътуване съгласно Закон № 283/2002 Coll. Относно надбавките за пътуване). Но какво да кажем за компенсация за загубата на време по време на командировка, която продължава напр. поради пътуване по-дълго от работно време? Трябва да се прави разлика между времето, прекарано в командировка в рамките на работното време и времето, прекарано в командировка извън работното време. От 01.01.2013 г. към Кодекса на труда е добавен нов § 96б, който разглежда обезщетението за загуба на време на служител по време на работното му пътуване извън работното време, ако това време не може да бъде класифицирано като извънреден труд.

Кодексът на труда гласи, че служителят има право на парично обезщетение или компенсационен отпуск поради загуба на време по време на командировката си, докато тези права могат да бъдат заявени от служителя само ако са уредени в колективен трудов договор или са били специално уговорени между работодателя и представителите на служителите.

Ако работодателят няма представители на работниците и няма колективен трудов договор, работодателят трябва да реши дали да предостави каквато и да е компенсация на служителите за загубата на време по време на командировката извън работното време. Нито Кодексът на труда, нито който и да е друг закон все още не дава на работодателя такова задължение.

Таксуване на пътни надбавки

Служителят е длъжен да представи в рамките на 10 работни дни от датата на края на командировката на работодателя писмените документи, необходими за фактуриране на обезщетение за командировката и връщане на неотчетеното авансово плащане.

Срокът може да бъде удължен в колективен трудов договор, в писмено споразумение със служителя или във вътрешния правилник на работодателя, не по-късно от края на календарния месец, следващ календарния месец, в който приключва командировката.

Работодателят е длъжен в рамките на 10 работни дни от подаване на писмени документи, да се направи изявление за командировката и да се удовлетворят претенциите на служителя.

Срокът може също да бъде удължен в колективен трудов договор или в писмено споразумение със служителя или вътрешен правилник на работодателя, не по-късно от края на календарния месец, следващ календарния месец, през който са представени писмените документи.