Публикувано 08.05.2016 в 11:37 в категория Истории, прочетете: 183x

моята

Нещата започнаха да се променят и бях предимно здрав. Трябваше да сменя училище, защото нямах сили да се срещна с един човек. Прехвърлих се в друго училище за четвърт година, където научих, че изоставам в знанията и знаех, че свидетелството ми ще бъде лошо. „С такива марки няма да ме отведат до никакви висоти“, повторих. Бях в края и всяка сутрин, преди да отида на училище, имах пристъпи на безпокойство и безнадеждност. Продължавах да се боря, че съм пропуснал предишния си живот и че никога няма да се върне към нормалното. Някъде между тях, докато спях почивните си дни и докато пиех едно хапче след друго, забелязах страданието на семейството ми. Чувствах се много виновен, те все още се притесняват за мен и защото не мога да бъда по-добър.

Празнувах седемнадесетия си рожден ден с желанието да умра и да не притеснявам никого с излиянията си. Имах рожден ден само преди седем дни. Въпреки факта, че получих около 50 поздравления и от моето семейство също собствената си стая, много подаръци и много възможности, не успях да приема промените, които се случиха. Въпреки че бях безкрайно благодарен за всичко, не можех да сляза от земята и да се чувствам щастлив. Депресията се задълбочи и през тези няколко дни не усетих никакъв напредък.

Всички тези дни, прекарани в тъмната стая, тъй като бях много лекомислен от лекарствата, не ми дадоха абсолютно нищо и също имах желание да започна да правя нещо с живота си. Но нямах представа какво. Същата вечер майка ми ме заведе на пазар и ми купи книга. Сякаш не ми беше купила достатъчно неща, отново се почувствах виновна. Самото заглавие на книгата ми подсказваше колко много всички около мен се опитват да ме накарат да се почувствам по-добре. „Пилешка супа за душата, започнете живота си“, прочетох заглавието на книгата същата вечер, докато лежах в леглото си. След лекарствата бях изтощен, затова заспах с книга до възглавницата. На следващия ден, веднага след като се събудих, започнах да чета. Стигнах до страница 50 за по-малко от час и книгата ме очарова. Това бяха истории за хора, които след травма решиха да променят живота си, да направят много промени, които в крайна сметка бяха промени към по-добро. Въпреки че за известно време се поддадоха на депресията, те не се поколебаха и направиха нещо за себе си, нещо, което да обичат. Те следваха сърцата си, рискуваха и не можеха да бъдат обезсърчени от провала.

Днес реших да променя живота си. Не знам откъде да започна, може би ще направя няколко промени, които преди се страхувах да направя. Може би в крайна сметка всичко ще се получи добре и след няколко години ще напиша тук, че днес просто се усмихвам на всичко това. Няма да е лесно, никакви нови пътища, които не сме стъпвали, са лесни, но животът не е такъв. Спомням си думите, които преподавателят ми каза „нито едно нещо няма само плюсове“. Той е прав. Все още не можем да се чувстваме добре, дори и да не знаем как са искали. Ще видим как ще се развие пътуването ми. Може би в крайна сметка зад всички тези промени и тази борба за приемане, адаптиране и, разбира се, борбата с мен, ще ме очаква нещо очарователно.
Може би това е нова надежда, която получих вчера като подарък от майка ми.

Коментари

Общо 3 коментара

Ann 08.05.2016 в 22:20 Моля, кажете ми, че това е просто история и всъщност не се е случило. Защото ако е така, вие сте героиня.

Делани 08.05.2016 в 23:45 За съжаление се случи.
Благодаря ви за комплимента, често се опитвам да повторя, че съм героиня. Но понякога не се чувствам така, просто ще се опитам да оправя всичко отново. Благодаря ти:)

известен неизвестен 13.06.2016 в 21:37 wau Възхищавам ти се познавам те, макар че сигурно не ме, но сигурно вече си ме виждал и си талантлив в писането