Как се появи тази уникална техника на актьорско майсторство и какво всъщност съдържа тя?

персонажът

Запазването на промените не бе успешно. Опитайте да влезете отново и опитайте отново.

Ако проблемите продължават, моля, свържете се с администратора.

Възникна грешка

Ако проблемите продължават, моля, свържете се с администратора.

Актьорската игра е термин, който може да звучи познато, но за обикновения зрител на филма със сигурност остава забулен в мистерия. Вероятно няма да сме далеч от истината, когато кажем, че той е спечелил популярността си, например, във връзка с изпълнението на Джаред Лето по време на снимките на комикса „Отряд самоубийци“.

Те циркулираха в интернет Новини за факта, че той е дал на своите колеги актьори подаръци, като жив плъх или използвани презервативи. По-късно той определи твърденията като преувеличени и няколко от тях директно отречен, но сензацията се роди. Оттогава методът на актьорството се превърна в съзнанието на мнозина синоним на лудост.

Заедно с Лето и ролята на Жокера, неговият предшественик Хийт Леджър веднага си спомня човека. В допълнение към подготовката си за задачата, той се затвори в хотелска стая за един месец и поведе бележник, което трябвало да представлява мислите на луд клоун. И до днес има хора, които отдават преждевременното му напускане на действащото небе на взискателната актьорска игра.

И така, какво точно действа методът? Можем ли наистина да го считаме за един вид актьорска екстрема? Къде е възникнал и как е трансформиран във формата, в който го познаваме днес?

Както е обичайно за обширни теми, трябва да погледнем назад. Методът, действащ като такъв, е неразривно свързан с „бащата на съвременната актьорска игра“ Константин Сергеевич Станиславски.

Руският актьор, режисьор, продуцент, учител и един от основателите на Московския художествен академичен театър (1898) по време на работата си възразява срещу твърде изкуствената представа за театрални представления по това време. Според него основната мисия на актьора беше достоверност и автентичност, опитвайки се да включи тези аспекти в своята работа.

Какво точно означаваше това? Общото правило за действие по това време беше да се обезличаваш. Фройдов психоанализ вдъхновен от Станиславски възрази и заяви, че истинските емоции на актьора могат да помогнат за създаването на по-правдоподобен характер.

Първоначалният подход към актьорството впоследствие постепенно се трансформира в цялостна система. Най-важните му компоненти включват, например, изследване на околността и наблюдение на другите. Според него всеки човек е уникален и затова всяка роля трябва да бъде уникална и отличителна.

Други методи включват импровизация, въплъщение на речта и движението или основни въпроси като „Какво бих направил в ситуацията на моя герой?“ И „Какво мотивира характера ми и защо той прави това, което прави?“ Може би най-важният елемент (въпреки че се опита да го коригира в по-късните години), обаче, автентичното емоционално чувство вече беше споменато.

Станиславски оперира с термина „емоционална памет“ и искаше актьорите му те наистина усещаха какво правят героите. Така че, ако персонажът беше много тъжен, той очакваше актьорите да достигнат в паметта си за преживяване, което предизвиква подобна емоция у тях.

Станиславски също играе с театъра в Съединените щати, където неговият подход предизвика доста раздвижване. През 1931 г. в Ню Йорк е създаден групов театър под ръководството на Харолд Клърман, Черил Кроуфорд и Лий Страсберг, който се гради върху неговите принципи (въпреки че отчасти е предшестван от Нюйоркската американска лаборатория от 1923 г.).

Последният, Лий Страсберг, беше човек, който частично промени системата и разработи т.нар „Методът“, от който произлиза самото наименование на метода, действащ. Страсберг се фокусира главно върху постигането реализъм и автентични емоции, и така започна едно от най-важните съвременни актьорски направления.

В Ню Йорк е създадена престижна организация на професионални актьори (а по-късно и актьорско училище), наречена Actors Studio, в която Страсберг работи като режисьор и която (макар и повлияна от различни процедури) включва имена като Пол Нюман, Джеймс Дийн, Стив Маккуин, Марлон, Брандо, Ал Пачино, Робърт Де Ниро и много други.

Именно под въздействието на Actors Studio методът Страсберг е пренесен от първоначално определените театрални плочи на сребърни екрани. Успехът му се дължи главно на контраста с лъскавия досега начин на класическа актьорска игра в златните години на Холивуд.

Както в обширната си статия каза критикът Роби Колин, чудесен пример за това беше сцената в „Трамвай, наречена желание“. В него можем да видим колко много различно продуктът на методите на Марлон Брандо и класическата актриса Вивиен Лий подхождат към своите герои.

В допълнение, филмовият формат беше доста склонен към метод на актьорско майсторство. Например актьорите и режисьорите осъзнаха това камерата все още може да улавя емоциите по-добре като зрител, отдалечен от сцената в театър. Така че филмовите звезди се опитваха да намерят начин да влязат в характера си и да му дадат възможно най-голяма достоверност.

Например Робърт де Ниро, подготвяйки се за филма на Скорсезе „Шофьорът на такси“, получи свидетелство за таксиметров шофьор и всъщност достави нищо неподозиращите хора из Ню Йорк в рамките на един месец. За филма Raging Bull той завърши десетки часове тренировки по твърд бокс с професионалисти.

Адриен Броуди също премина тежко обучение за „Пианистът“. Той не само прекара цял ден в свирене на пиано, но за да живее с ролята на човека, който загуби всичко, той наистина се отказа от нещата си. Той продаде апартамента и колата си, изключи телефоните си, събра две торби с вещи и пиано и пътува до Европа. В допълнение към всичко, той загуби драстично, само за да персонифицира характера си повече.

Известен пример за актьор, който е готов да отслабне драстично или да напълнее за своите филми, също е Кристиан Бейл. Той тежал само 54 килограма, когато стрелял в „Машинистът“. Може да няма нищо особено в това, но само за няколко месеца той спечели още 45 поради характера на Батман.

Един от най-добрите актьори в настоящето, Даниел Дей-Луис, също е привърженик на елементите на методологията. Прекарва седмици в инвалидна количка, заснемайки „Моят ляв крак“, учейки се да ловува играта за ролята си в „Последният от мохиканите“, а по време на пиесата „Хамлет“ си помисли, че разговаря с мъртвия си баща. И да не забравяме, за Непоносимата лекота на битието той научи чешки език само за да може да улови правилния акцент.

Има десетки актьори, които използват определени форми на Метода в своето изкуство и със сигурност не можем да ги назовем всички. Напоследък обаче все по-често срещаме подобни истории и това ни води до следващата точка.

Както твърдят много противници на метода, те все повече надграждат върху него, отколкото върху маркетингов ход студио или актьор, който иска да продаде ролята си като по-достоверна.

Разбира се, това не е единствената критика на тази актьорска техника. Мнозина го критикуват за това, че методът на Страсберг е пренебрегнал някои идеи на Станиславски. В по-късните си творби той осъзнава, че може да е за актьор психически взискателен да преживеят емоционално взискателни събития и да се опитат да намерят други начини за постигане на автентичността, която Стела Адлер или Санфорд Майснер са следвали (например по въображение).

По време на работата си в театър „Групи“ те осъзнаха, че стилът на Страсберг е такъв много пъти нездравословен и принуждава актьора да бъде по-егоистичен, отколкото предаден на ролята си.

В допълнение към възможния тежък психологически натиск, многократно се споменава и натискът, упражняван върху хората около него. Самото заснемане е труден процес, при който нервите могат лесно да избягат и екипажът всъщност не се нуждае от актьора, за да се отнася с тях унизително, само защото не излизат от ролята.

Въпреки критиката си, методът на актьорството със сигурност е възхитителен стил (или по-скоро техника) на актьорско майсторство. От театралните плочи в началото на 20-ти век той е пренесен на сребърни екрани и със сигурност можем да кажем, че е помогнал десетки незабравими актьорски изпълнения и брилянтни филми.

Припомняме ви, че цялата тема наистина си струва повече изследвания, но това дори не беше нашето намерение. Опитахме се да ви обясним поне накратко (и разбира се с доза самокритика също и от неспециализирана гледна точка) какво всъщност означава действащият метод и защо в днешно време се споменава толкова много пъти.

Имате ли любима роля, в която актьор или актриса са използвали метод на актьорско майсторство? Ако е така, не се колебайте да го споделите с нея в коментарите по-долу. Разбира се, ние също приветстваме всички ваши коментари.