Написано от Администратор | 03 декември 2020 г.
Медитация 63, 64, 65, 66, 67
Медитация 63:
Изграждането на медитация, както я въведох, се извършва на три етапа. В книгата „Упражнения за душата“ (достъпна в електронен вид на словашки език) тази конструкция е изрично изяснена, особено в последната глава.
Първата фаза е консолидираща, втората е концентрация с нарастваща интензификация на целенасоченото внимание и накрая третата отваря медитация, както и проявата на крилата или ангелска проява на съдържание, за да може тя да бъде изразена в нейната истина и в най-съкровената си същност - същества.
Можем реално да преживеем „тясната порта" в медитацията. В тази дисциплина трябва да има съдържателна приемственост на идеите, които човек е избрал да концентрира. Защото без нея това, което сме натрупали във фазата на консолидация, ще бъде загубено и посоката към духовността и дори преди съдържанието на една идея да се появи за истинско познание, интерпретациите от тялото и чувствата биха възприели факта, че е на път да се превърне в ново, нещо старо би заело място, вместо нова идея да проникне. пренасочени към едно и също съдържание и човек не трябва да приключва упражнението просто като придобие известни познания за съдържанието.
Духовно високото съдържание е най-подходящо за фазата на консолидация. Можете да ги изберете от добра литература, например от Евангелията, Бхагавад Гита, от писанията на Рудолф Щайнер или от книга като „Основната мистерия на душата“.
Но как човек все пак сам посяга към самостоятелно разработено съдържание? Ако той избере изречение или глава от текст, той все още не трябва да влезе в духовния път на познанието в пълна независимост. Може да се основава на съдържанието, например на Рудолф Щайнер. Когато не го сграбчи и се убеди сам, наистина ли го разбра? Със сигурност той просто още не го е разбрал, като е прочел пълния набор от знания. Опитът показва, че в много отношения знанията, изречени от духовни учители, се поемат и интерпретират пасивно и следователно те не придобиват достатъчно сила, за да излъчват в смисъла на манас, буди или атман. Следователно всяко съдържание, дори и да е вече изречено, се нуждае от отделна медитация и познавателна работа.
За следващата медитация обаче пътят на знанието трябва да бъде насочен към съдържание, което все още не е достатъчно интерпретирано от духовния учител.
Какъв ефект има задължението за носене на воал върху човек, особено ако той или тя остават поръчани за дълго време? Разбира се, може да се забележи, че ефектите и промените възникват в ситуации на взаимоотношения и в поведението на хората като цяло, както и на диалектическо ниво, значението на завесата може да бъде разкрито в голям мащаб. Вече има различни интерпретации от водещи изпълнители. Но все още няма по-задълбочено духовно възприемане на това обстоятелство на съвременните събития.
Първо, практикуващият трябва да разработи консолидация за упражнението и да създаде подходящи критерии за упражнението за концентрация. С тези първи създадени критерии концентрацията след това преминава на практика. Като алтернатива, през следващите дни критериите трябва да бъдат разширени, усъвършенствани и усъвършенствани, за да се повиши концентрацията към по-решителна, по-целенасочена посока.
През следващите седмици ще разработим това упражнение стъпка по стъпка. В крайна сметка индивидът най-накрая може логично да обясни здравните последици, които носи носенето на воал, и да ги изясни във връзка с физическото тяло, поведението в отношенията и накрая по отношение на себе си, на Аз-битието на човека.
Воалът и неговият ефект върху човешкото здраве и психика - това беше задачата. Може да се подготви чрез диалектика, способността да се мисли логично и накрая да се дешифрира чрез медитация. Тъй като все още няма обосновани духовни данни по този въпрос, практикуващият трябва да се отдаде на дисциплината и да подготви основното съдържание за концентрационното обучение. На какви наблюдения или мисли се концентрира индивидът, когато се опитва да отговори с по-дълбок поглед?
Фазата на консолидация може да започне например с практикуващ, който наблюдава лицето на човек в три екземпляра. Устната кухина представлява долната част, носът - средната зона, а очите и челото по тенденция - горната част.
Ако сега практикуващият хипотетично си представи, че очите ще бъдат покрити, а не устата и носа, тогава зрението ще остане ограничено и ще трябва да се компенсира по-силно чрез докосване и слух. Какво е обаче, когато долният до средният регион изпитва неестествено ограничение?
С тази форма на тройно разделение вече можем да формираме първата идея, която е подходяща за по-нататъшния ход на развитие на концентрация. Някой, който е сляп, образува чувствителни, чувствителни сетивни органи вместо зрение. Но какво се случва, когато дишането, речевият орган, мимиката на брадичката и движенията на лицето са постоянно замъглени?
Освен това на долната част на лицето може да се присвои воля, на средната сърдечно-съдова циркулация и дихателната система, а на горната половина на лицето нервно-сензорната система.
От това може просто да се разчете, че припокриването причинява по принцип отслабване на волята и, разбира се, отслабване на дихателната система, може би дори цялостно отслабване на здравата опорно-двигателна система. Тази презумпция, която се аргументира, със сигурност не е неправилна и въпреки това не е достатъчна, а е изведена повече от следствие от аналогията. Ако обаче практикуващият иска да възприема истински духовно, той ще трябва да продължи да се концентрира извън и извън обяснението, получено по аналогия. На този етап човек разбира концепцията за тясна порта. Концентрацията изисква въвеждане на следващия интензитет, защото ако отговорът се случи твърде бързо или се реши само с логика, той все още не е с достатъчна стойност. Диалектиката е ценна и представлява важна част, особено в ранните етапи на консолидацията на упражненията. Опитът обаче се обогатява все повече, ако практикуващият развива концентрацията допълнително и води съдържанието към по-дълбоки преживявания, т.е. до входа през тясна порта.
В този момент упражнението трябва да продължи и последователно. Човек не се задоволява с прибързани отговори. Той може да изпита въпроса за здравето много по-точно, професионално в точен контекст и в ясна форма.
Съдържание за медитация 65:
Областта на устата и областта на носа, която е покрита от завесата, принадлежат към областта на волята и отчасти на чувствата. Това са части, при които човек е по-малко осъзнат, отколкото например очите; само ако зоните, свързани с речта, движенията на шейни и течащия дъх, показват симптоми на заболяване или болка, влизат в съзнание и пречат на естественото, неусложнено взаимодействие. Във всеки случай завесата предотвратява вдишването на дъха и изтичането на издишването. Вдъхновението и изтичането ще бъдат трудни или поне неестествено ограничени.
И при двете предишни медитации върху феномена „завеса“ и неговите ефекти върху здравето, задачата беше да се развие независимо така наречената фаза на консолидация, т.е. фазата, в която човек събира идеи за концентрация, внимателно ги подбира и обобщава в ясна картина което позволява по-нататъшна методология. Колкото по-добре той избере основните идеи в наблюдението, толкова по-лесно ще бъде да създаде знания в концентрация.
Днес здравето е твърде свързано с отделни малки аспекти, като бактерии или вируси. Обичаме да го измерваме с индивидуални детайли, които се появяват физически като симптоми. Холистичен възглед - как човек се основава на своето поле на взаимоотношения, как общува с мисли и чувства и накрая как се основава на цялостния контекст на космическото същество, днешната медицина отчита сравнително малко. Винаги обаче трябва да оценяваме здравето като резултат от различни превъзходни процеси и следователно не можем лесно да го обясним само по отделни параметри.
Дишането е много широко движение, свързано с целия елемент на въздуха наоколо. Докато твърдото вещество или течността в човек е свързано относително силно с тялото, въздухът остава в много леко и колебливо движение; никога не придобива същата тежест като, например, захващаща маса. Вселената се влива в белите дробове с многото си релационни аспекти и с този отдалечен удар различни атмосферни течения също се плъзгат в човешката интериор. Метафизично казано - елементът на въздуха е много силно детерминиран протеинов метаболизъм. Диетата, съдържаща директно протеини, формира груба основа за изграждане на ефективността на тялото, докато дишането регулира по-фината проводимост и по този начин най-съкровеното качество в метаболитните процеси.
С това позоваване на синтеза на протеини в по-груба и фина форма във връзка с голямо движение на дъха, следващото следващо формиране на концентрация трябва да продължи. Какъв ефект има завесата върху проблемите на развитието навътре към най-вътрешните метаболитни процеси по отношение на развитието на протеини? Какво е протеин? Какво значение придобива за отделния човек и за здравето?
Медитация 66:
Въпросът за здравето може да се сравни с въпроса за развитието на физическия, психическия и духовния човек. Съвсем общо може да се каже, разбира се, по отношение на цялото човечество, че процесите на развитие, които са в застой или са изплъзнали от естествената си форма, изискват компенсация чрез болести. Тази теза обаче не означава, че са болни само тези, които установят липса или пропуск на естествения прогрес. Човек често се разболява в резултат на пълна връзка с голяма среда с много хора, защото не само индивидуалността може да покаже дефицити, но дори цялото човечество или поне цели групи хора пренебрегват значителни възможности за развитие. Следователно болестта не може да бъде определена като възникваща само по собствена вина, а е резултат от много процеси, които засягат човека. Това съображение не трябва да бъде грешка, че човек би могъл да се определи като жертва на обществото или нещастните условия на времето. Независимата човешка отговорност и участието в цялата социална среда имат изключително сложен ефект един върху друг.
В миналата медитация извадихме на бял свят въпроса за протеиновия метаболизъм, както се определя не само от външния въпрос за храненето, но както се определя в по-фин смисъл от дишането.
Всеки отделен човек има индивидуален протеин и въпреки че може, ако се гледа чисто външно, да го погълне в соя или млечни продукти, ядки или риба, съществото или по-точно определен вид от този протеин не може да го получи директно, но трябва да го трансформира в неговата собствена, индивидуална природа. Ако тази трансформация не се осъществи, човек би станал например соя или крава.
За да може тази трансформация да се осъществи при хората достатъчно и без образуването на отрови, е необходим най-непокътнат процес на дишане. Освен това трябва да се отбележи, че мисловният процес и сензорните процеси също играят не маловажна роля в индивидуалното производство на протеини. На този етап обаче няма да се фокусираме върху тези други процеси, а само върху процеса на дишане.
Получавайки въздух от заобикалящата го среда, индивидът го споделя с околните хора и не само с тях, но с цялата природа, атмосферата и не на последно място дори с космическата верига. Завесата тук значително ограничава способността на човек да влиза в отношения и най-вече предотвратява естественото усещане за широчината и разстоянието на космическото пространство, което го заобикаля. Може да се каже, че завесата предотвратява усещането за космическо усещане за живот, което във всеки случай присъства в човешката душа само като нежен ключ. Индивидът става по-земен и поради безценен метаболизъм всъщност губи способността си да преработва чужди протеини сам. Това намалява ядрото на индивидуалното същество по отношение на отслабването на волята. Аспектът на страха е изключително важен, но вече може да бъде игнориран за това наблюдение.
За да стане личност или с други думи, изразени с цел укрепване на реална, стабилна и дълбока личностна структура, човек трябва непокътнат, за да влезе в отношения с околната среда. Човек страда, когато трябва да живее изолирано или в сянка. Тъй като индивидът, чрез материализма, все повече губи своята духовна и в крайна сметка естествена връзка с живота в космоса, той чувства, че е в милостта на Деня на Земята и трябва да компенсира до известна степен този недостатък със зависимости. За здравословното производство на протеини обаче човек се нуждае както от духовно съдържание, така и от космически емоционални усещания, които да го доведат до радостта от връзките. Интересно е също така да се отбележи, че алпинистът, който се връща в долината, участва повече в космоса поради голямата си надморска височина (да не се бърка с духа) и следователно той може да извлече толкова много надежда за своя проблем битие. Това космическо чувство би могло да бъде засилено днес чрез широко дишане и чрез процеси на духовно развитие, защото ако някой отсъства, той ще стане самотник, гражданин, който не е роден на Земята и в известен смисъл индивидуализиран.
Според антропософската медицина процесът на производство на протеини е възложен на четири основни органа - сърцето, особено бъбреците, черния дроб и накрая белите дробове. Тези четири тела управляват най-фините метаболитни процеси. В медитацията в този контекст трябва да обърнем внимание на дишането като висша сила, която проявява връзката с космоса, връзката на околната среда с индивида и вече показва индивидуални качества. В каква съвсем основна връзка е дишането с човешкото развитие? Кои качества се показват на дъха и как аспектите на връзката или повече отдели излизат наяве?
Медитация 67
Астралните сили се транспортират чрез дишане. Те могат да допринесат чрез страх за безпокойство и ограничаване на сферата на чувствата или да доведат до широтата и усещането за космическа принадлежност.
В зависимост от това как протича мисловният процес на индивида и как се справя със съдържанието, как ръководи сетивата си и как може да се вмъкне в света, без да се забива от тях, астралното тяло контролира качеството на дишането и това от своя страна значително влияе върху синтеза на протеини.
Въпросът - как работи даден човек - или, предвид моите лични познания, въпросът - „Как наистина влияя на света, космоса, близките си и какви или какви качества създавам всеки ден?“ - е да придружавайте следващата седмица.
За тази цел на моя уебсайт постепенно публикувам смислени интерпретации на перспективите за следващата година в последователност от 1 до 5. Те се занимават централно с представянето на човек като индивидуален индивид. За идващото време е важно дали човек преминава през напълно изгубено време или може да влезе в сферата на комуникацията с помощта на подсилване на съдържанието. Този християнско-духовен аспект чака бъдещето и означава, че човекът наистина изпраща духовна сила и по този начин дава своя принос към света.