Историята на френска двойка, която ловува за девици.

майка

Запазването на промените не бе успешно. Опитайте да влезете отново и опитайте отново.

Ако проблемите продължават, моля, свържете се с администратора.

Възникна грешка

Ако проблемите продължават, моля, свържете се с администратора.

  • Статията може да съдържа:
  • продукти и услуги, предназначени за лица над 18 години
  • секс, голота и друго съдържание на nsfw
  • насилие, кръв или съдържание, неподходящо за чувствителни лица
НАД НАД 18 ГОДИНА И ИСКАМ ДА ПРЕГЛЕДА СЪДЪРЖАНИЕТО НАЗАД НА ОСНОВНАТА СТРАНИЦА

През 2003 г. френската и белгийската общественост бяха разтърсени от случая с уловения сериен убиец. Безстрашната 13-годишна Сини, която успя да избяга и също идентифицира своя похитител, беше отговорна за неговото откритие. Той беше Майкъл Фурнирет, човек, който на пръв поглед приличаше на нормални шейсетте.

Фактът, че той и съпругата му Моник Оливие живееха спокоен живот в разкошно селище в Ардените, също имаше приятен външен вид. Малко обаче някой да е знаел, че след няколко години ще запълни първите страници на вестници с прякор „Арденският звяр“.

След като смелата Сини насочи пръст към похитителя си, френски и белгийски следователи започнаха да изнасят все повече доказателства по цялото дело, което направи Майкъл Фурнире зверски сериен убиец. Детективите обаче дълго време не харесват техния мирен и хармоничен брак. Освен това, когато имаше доказателства, че той е убил за първи път в края на 1980-те.

Наистина ли би могъл да крие зверските си престъпления толкова дълго от Моник? Оказа се, че не е така. Разследващите са установили, че тя участва и в отделни отвличания и убийства. Обикновената семейна двойка веднъж се превърна в една от най-известните убийствени двойки във френската история.

Инцестуална връзка с майката

Въпреки че на пръв поглед можеше да изглеждат обикновени и не се открояваха сред тълпата, и двамата имаха криминално минало. Майкъл беше затворен за първи път, когато беше на 24 години, и оттогава е бил няколко пъти зад решетките. В затвора се запознава и с бъдещата си съпруга Моник.

Въпреки че не е била зад решетките, бъдещата двойка се опознава благодарение на религиозно списание, в което Майкъл търси приятели, с които да си кореспондира по време на престоя си под ключ. По това време рекламата също се хареса на млада медицинска сестра и майка на две деца Моник, която не се поколеба и писа на осъдения Майкъл.

Постепенно те размениха няколко интимни писма, в които той признаваше за нейните убийствени апетити, а също и за кръвосмесителното възпитание на майка си.. „Девственият лов“, както той често пише в писмата, направи Моник още по-приятен. Вместо сплашване и отчуждение, отношенията им се задълбочиха още повече. Накрая тя се съгласи да му помогне да осъществи тези сексуални фантазии. И все пак при условие, че той й помага за убийството на бившия й съпруг.

Освобождаването на Майкъл, както и първото му отвличане и убийство, се състоя през 1987 г. Още по време на сватбата, през 1989 г., Майкъл и Моник бяха активни в своите кървави игри, въпреки неизпълненото обещание да убият бившия си.

Откъде се появи желанието на Майкъл за изнасилване и убийство? За пореден път трябва да се върнем към родителите, чието възпитание и нагласи ни засягат най-много в бъдещия ни живот. Според свидетелството на Майкъл връзката с майка му стои зад омразата към жените.

Той трябваше да изпита няколко сексуални отношения с нея като дете и по-късно като млад тийнейджър. Подбудителната злоупотреба логично е оказала значителен ефект върху по-късното психологическо и сексуално развитие и също е причинила дълбока травма. И не на последно място, ужасяващият му опит повлия силно в отношенията му с жените като такива.

И дори жена ми не го поправи много. След като установява, че тя вече не е девствена, той започва да е обсебен от сексуалното обедняване на жените. Поредната травма в резултат на активното сексуално минало на жена му направи единственото нещо, което той искаше, да прави секс с дева. Девствената кръв, течаща от гениталиите на млади жени, се превърна в единствения достатъчен тласък на Майкъл за сексуална възбуда.

Лов за девици

Първото клане е станало на 11 декември 1987 г., когато Майкъл и Моник са били на път за Оксер близо до Париж. По бордюра те забелязаха 17-годишната Изабел Лавил, но не ги видяха за първи път. Те наблюдавали младото момиче няколко дни, преди да се върнат у дома от училище.

Можете да прочетете тази статия безплатно, но с абонамент REFRESHER + ще получите достъп до повече от 1702 заключени статии и ще получите допълнителни предимства.

По това време младата двойка не пътува заедно, а поотделно, всеки в собствената си кола. Моник се приближи замислено до Исабел и й предложи да я отведе. Повече от дома обаче тя искаше да я води директно в обятията на обезумелия си съпруг. Той изигра актьорската роля на шофьор в краищата недалеч от безлюден път.

Изабел очевидно нямаше представа, че двойката принадлежи заедно и й подготви цялата ситуация. Щом Моник предложи да язди на Майкъл, той нахлу в колата с въже и той започна да удушава само седемнадесетгодишна ученичка, вече замаяна от габър.

Дрогираното и удушено момиче е отведено в дома му, където Майкъл няколко пъти я изнасилва и удушава, в резултат на което смъртта й. След това тялото й беше изпратено на дъното на изоставен кладенец, който я криеше почти 20 години. Той е открит едва през юли 2006 г.

Поредното отвличане се случи на 3 август 1988 г., когато Моник беше във висок етап на бременност. В супермаркета разговаряха с 20-годишната Фабиен Лерой, която накрая беше объркана от Моник с престорени усложнения на бременността.

Затова Фабиен се съгласи да заведе двойката в болницата, но вместо болницата, Майкъл се насочи към пустия край на гората., където нарежда на Моник да провери химена си. Съпругата обаче отказа. Затова Майкъл сам погледна цялата работа, изнасили Фабиен и след това го простреля в гърдите с удар.

Зимата на 1989 г. донесе нова жертва. Този път нищо не подозиращата 21-годишна Жана-Мари Дезора стана нея. Тя се срещна с похитителя си няколко пъти във влака, където също осъществиха контакт. Около средата на март те се срещнаха отново, но този път поканиха младата Жана-Мари в своя Шато дю Сото в Дончери.

След пристигането си в голямата резиденция, Майкъл я изправя пред въпроса дали все още е девствена. Дори тогава Жана-Мари вероятно съжалява за съгласието си да посети непознатата двойка. Веднага след като му казала, че има гадже, Майкъл грабнал Амок и веднага я нападнал. Жана-Мари се опита да избяга от къщата, но победи двама към един. Скоро двойката уточни и го завърза с тиксо. След това Майкъл я изнасили и удуши. Накрая тя се отърва от тялото си точно в градината на имението си.

Убийствената двойка не дишаше дори преди коледните празници. На 20 декември същата година само 12-годишната Елизабет Брише е фатална на път за вкъщи. Освен Майкъл и Моник обаче в прочутия бял микробус присъства и новороденият им син.

След като момичето беше привлечено в колата, Майкъл я принуди да се съблече. По това време той забеляза, че Елизабет има менструация, затова заповяда на жена си да прочисти гениталиите си. Какво се е случило във фургона все още е неизвестно, но със сигурност нещо перверзно и извратено. На следващия ден донесоха Елизабет у дома, където тя беше удушена отново и погребана точно в градината си.

Последното убийство, което трябвало да бъде извършено с помощта на съпругата му, е извършено на западния бряг на Франция. На 21 ноември 1990 г. близо до Нант е забелязана само 13-годишната Наташа Данаис. Тя беше завлечена обратно в микробуса, където я хванаха и след като Майкъл я наръга два пъти в гърдите с отвертка и посмъртно я изнасили, те хвърлиха безпомощното й тяло точно на плажа. Три дни отне на полицията да издири изчезналата Наташа.

След ареста си Майкъл призна, че е извършил следващите две убийства сам без помощта на съпругата си. Това трябваше да се случи след прекъсване от повече от 9 години през 2000 и 2001 г., когато той преминаваше френско-белгийската граница и търсеше правилната жертва.

На 16 май 2000 г. той се обръща към Селин Сайсън, която току-що е навършила 18 години. Подобно на предишните си жертви, той удушил и изнасилил Селина и след това хвърлил тялото й в гората, където около година по-късно местните берачи на гъби открили нейните скелетни останки. 13-годишният Mananya Thumpong, който избра същата процедура за убийство на 5 май 2001 г., направи същото.

Два доживотни и 1,5 милиона щети

Той обаче става фатален за 13-годишно момиче, което успява да избяга, преди Майкъл да успее да я убие хладнокръвно. Белгийската полиция нахлу в дома им в Сарт-Къстин на 26 юни 2003 г. и двойката имаше какво да обясни.

Те обаче не мислеха така и дълго време и двамата бяха нечупливи по време на разпити. Всички хладнокръвни действия бяха запомнени около година по-късно, когато Моник за първи път призна пред полицията, че тя и съпругът й са отвлекли, изнасилили и убили няколко момичета. Майкъл накрая призна, че е убил осем жени, две от които никога повече не бяха намерени и останките на няколко от тях трябваше да бъдат открити от самата полиция.

Внимателно наблюдаваният процес започна във Франция едва през пролетта на 2008 г., като съдът призна Майкъл за виновен в убийството на седем жертви, тъй като останките на осмата така и не бяха проследени. Общо обаче Майкъл Фурнирет е отговорен за убийството на до 10 млади жени. Присъдата означаваше цял живот да търси Майкъл през решетките без възможност за уволнение.

Съпругата на Моник Оливие се справи малко по-добре, съдът я изпрати в затвора за 28 години без условно освобождаване, но след като Майкъл призна за убийството на още две жени през февруари 2018 г., Моник беше осъдена на още 20 години зад решетките и втората доживотна присъда на Майкъл. Освен че живеят зад стените на затвора, съдът осъди осъдените да платят и финансова компенсация в размер на 1,5 милиона евро.

Майкъл Фурнирет е описван от опитни криминалисти като високо организиран сериен убиец, водени от дълбоко вкоренени извратени сексуални фантазии. Той е в състояние да измине хиляди километри за желаната жертва. Освен това, колкото по-големи са разстоянията между убийствата, толкова по-малка е вероятността следователите да ги поставят в контекста. За щастие в случая с двойката убийци това успя.