Кратка история на електрическата крушка

Електрическата крушка е нещо, което смятаме за важен знак за цивилизация и прогрес. Съвременният човек трудно може да си представи живота без надеждно снабдяване със светлина. Свещите или фенерите са просто романтичен спомен от древни времена.

Познаването на изобретателя на електрическата крушка също е общ преглед. Децата също учат в училище, че дължим светлината от крушките на американеца Томас Едисон. 1879 г. е революционна.

история

Твърдението, че Едисън е изобретил електрическата крушка, е опростяване, с което днес никой не се занимава. Ако смятате някого за изобретател, може да създадете впечатлението, че самият човек е измислил революционен продукт в тъмна лаборатория. Със сигурност не беше така с Едисон. Можем да разглеждаме Едисон като човек, който е успял да създаде първата търговски успешна версия на електрическа крушка. Както знаем, Томас Едисон беше толкова добър предприемач, колкото и учен.

Първата електрическа лампа

Революционни открития рядко се правят в света на науката. Обикновено всичко започва с откритие, на което никой не отдава значение. Защото в даден момент никой не може да намери смислено използване за това. Често има много дълго време между първото изобретение и комерсиално успешния продукт. В случая с електрическата крушка това бяха точно 77 години, т.е. почти век.

Той се смята за изобретател на електрическо осветление Хъмфри Дейви. Този учен е известен и с конструкцията на първата батерия. Като част от експериментите си с електричество той успя да създаде електрическа верига с парче въглерод. След включване на електрическия ток въглеродната част излъчва. Защо това изобретение не е достигнало до домакинствата още в началото на 19 век?

Електрическа дъгова лампа (както се наричаше настоящото изобретение по това време) имаше два основни проблема, с които електрическите крушки се бориха през следващите няколко десетилетия. Интензитетът на светлината беше твърде висок за нормална употреба. Животът на използвания въглерод обаче беше много по-голям проблем. Много бързо се влоши и електрическата верига беше прекъсната.

През следващите години са конструирани много аналози на електрическа крушка. Никой от тях обаче не влезе в нормално домакинство. Интересна беше 1840 г., когато Уорън де ла Рю проектира електрическа крушка, която беше първата, която работи безпроблемно дълго време. Първият път, когато един мъж излезе с траен дизайн. Въпреки това Уорън де ла Рю не е известен като изобретател на електрическата крушка. Уорън де ла Рю използва платина вместо горещата нишка. Той предположи, че платината, която има висока точка на топене, може да се справи с работа при високи температури. Това също е постигнато. Проблемът беше, че платината беше много скъп материал. Поради тази причина не беше възможно да се произведе платинена крушка за нормална употреба.

Постепенно обаче вече рисуваше днешната крушка. Учените вече са знаели, че трябва да намерят траен, но евтин материал.

През 1850 г. Джоузеф Уилсън Суон излиза с идеята да затвори въглеродните влакна във вакуум в стъклен съд. Днес очевидно това беше правилната идея. Джоузеф Уилсън Суон обаче работи в съвременни условия. Той имаше най-големия проблем със създаването на пространство с минимум въздух. Изминаха още 10 години, преди той да успее да изгради работещ прототип. Друг проблем беше нестабилността на електрозахранването.

Джоузеф Уилсън Суон обаче не се появи. През 1878 г. той излезе с работеща крушка, където памукът се карбонизира.

През 1874 г. канадците Хенри Удуърд и Матю Еванс патентоваха крушка, която не използваше вакуум, а азотна атмосфера. Те са се опитали да представят изобретението на пазара. Те обаче не успяха. Усилията им обаче не бяха напразни. През 1878 г. те продават патента си на Едисон.

Едисон отне доста време, за да намери правилната комбинация от материали. Той тества повече от 400 материала. Едва тогава той осъзнава, че най-доброто решение е въгленизираното бамбуково влакно. Една крушка, използваща такава нишка, продължи до 1200 часа, което беше от решаващо значение от търговска гледна точка.

Интересен факт е, че още през 1879 г. Едисов е знаел, че бъдещето на електрическите крушки се нарича волфрам. Знаеше, че този материал има най-добри перспективи за бъдещето. По негово време обаче няма технологии, които биха могли да произведат влакна с необходимите параметри от волфрам.

Използване волфрам през 1906 г. патентова компанията General Electric.

Първата мъглива крушка се появи на пазара през 20-те години. Десетилетие по-късно се появяват първите лампи, които се използват например във фотографията. Хората, които обичат да се слънчеви бани, също бяха доволни. Създадена е първата крушка за слънчеви бани.

Бъдещето на класическата крушка

Бъдещето на класическата крушка не е розово. Най-големият проблем е високата енергийна неефективност на устройството. До 90 процента от консумираната енергия се преобразува в топлина, която тогава не е нищо друго освен отпадъци. Не можем да си позволим да управляваме толкова неефективни неща в наши дни.

Конвенционалните крушки обаче имат много предимства. Те са много лесно достъпни, те са евтини и продължават доста дълго. При нормални обстоятелства те биха запазили своето място на пазара въпреки тяхната неефективност. В реалния свят обаче правителствата навлизат в търговското пространство. Това важи особено за развитите страни - особено за Европейския съюз. Правителствата се опитват да сложат край на ерата на крушките с нажежаема жичка. Европейският съюз е използвал най-силните оръжия - просто е забранил продажбата на крушки с нажежаема жичка. Все пак можете да ги купите - ако се опитате много. Те обаче се продават като източници на топлина.