Контрол на скоростта на вливане
Когато се прилага инфузията, скоростта на приложение трябва да се контролира според предписанието на лекаря или стандартната, обичайна скорост, с която се прилага инфузионната терапия. Правилната скорост на инфузия е особено важна за предотвратяване на свързаните с инфузията усложнения като флебит, инфилтрация, обемно претоварване, PVK обструкция.
Скоростта на приложение/вливане на инфузия се влияе от няколко фактора:
• промени в позицията на пациента,
• флексия на крайника, където се въвежда PVK,
• неправилно боравене с помощни средства (компресия, издърпване на PVK),
• височината, на която се поставя инфузионната бутилка.
За постигане на терапевтични цели и предотвратяване на усложнения, PVK функцията и скоростта на инфузия трябва да се наблюдават систематично.
Има няколко метода респ. устройства за контрол на скоростта на инфузия. Инфузионните помпи, инжекторите/линейните перфузори са електронни устройства за точни и стабилни във времето инфузии, например за вливане на пациенти, които се нуждаят от точно дозиране на лекарството, за да поддържат терапевтично ниво на лекарството в кръвта:
• пациенти с риск от обемно претоварване,
• пациенти с нарушена бъбречна функция.
Те сигнализират за усложнения или неизправности със звуков и визуален сигнал. Възможностите за скорост на тези устройства варират от 0,1 ml/час и повече. В момента на практика се използват линейни помпи (перфузори), при които инфузионният разтвор се прехвърля в инфузионен комплект от специална спринцовка, монтирана в носача на устройството и течността се инжектира в кръвния поток чрез регулируемо налягане върху буталото. Движещата сила на инфузионния разтвор в перисталтичните помпи е перисталтичната вълна на подвижните пръти вътре в устройството.
Инфузионната помпа се използва, както следва:
• Бутилката с инфузионен разтвор е прикрепена към държача на помпата, така че капковото устройство на комплекта да е на едно ниво с фотоклетката (може да се вгради в държача или е аксесоар на устройството и скобата да се прикрепи към капковата банка).
• Транспортният маркуч на комплекта щраква върху спусъка и е закрепен с капак.
• Предписаният брой капки се задава на циферблата и помпата се стартира с помощта на бутоните.
• Медицинската сестра на дисплея може да наблюдава количеството разтвор, приложено по време на инфузията.
Поради широката гама и разнообразие на тези устройства е необходимо да се запознаете подробно с тяхната работа под наблюдението на квалифициран персонал или да изучите ръководството от производителя директно на конкретно работно място. .
Най-простият и най-често използван метод, който не изисква допълнителни помощни средства и електронни устройства, е настройката/регулирането на инфузионния поток, който се доставя на гравитационна основа чрез изчисляване на скоростта на инфузия, която се дава от броя на капки на минута.
Изчисляване на скоростта на вливане на гравитационна основа
Необходимо е да се определи какъв обем инфузионен продукт ще бъде приложен в рамките на един час, т.е. необходимо е да се изчисли ml/час:
ml/h = общото количество инфузионен разтвор
часа инфузия
Пример: Пациентът трябва да получи 3000 ml инфузионен разтвор за 24 часа
ml/час = 3000 ml = 125 ml/час
Ако са известни капковият фактор на инфузионния набор и обемът, който се прилага на пациента на час, минутният поток (брой капки в минута) може да се изчисли, като се използват следните формули.
а. ml/час/60 min = ml/min,
капелен фактор x ml/min = брой капки/min
б. мл/час х капелен фактор/60 мин. = брой капки/мин
а. капелен фактор 60 gtt/min (т.нар. микрокапка)
125 ml/час x 60 gtt/min/60 min = 125 gtt/min
б. капелен фактор 15 gtt/min (т.нар. макродип)
125 ml/час x 15 gtt/min/60 min = 31-32 gtt/min
. Когато се влива с инфузионен комплект с капелен фактор 60 gtt/min, скоростта на инфузия в gtt/min е идентична с обема на инфузионния разтвор в ml, който пациентът трябва да получава на час (ml/час).