Коменски
Коменски май 2014 Турция
Неделя 4.5.2014 първи ден
Понеделник 5.5.2014 г. втори ден
Вторник, 6.5.2014 г. трети ден
Не бяхме доволни тази сутрин. Стана студено и започна да вали. Въпреки това бяхме планирали много интересни събития за целия ден. След традиционно отлична закуска се разделихме на две неравномерни групи. Андрей, Таня и учител Толинова отидоха в центъра на Трабзон за среща на активисти на проекта Коменски. За разбиране заявяваме, че Трабзон е голям град, разделен на различни части, като напр. Братислава - Петржалка. Тук срещнахме Аракли, Сурмен.
Адам, Даниелка, Романка, г-жа Яничова и г-жа Директор посетиха Сурмен, където видяха производството на чай от колекцията чаени листа до крайната опаковка. Беше много интересно, Даниелка дори опита изрязването и не беше лесно. Виждали сме как големи зелени листа се превръщат в малки чаени листа, които се зареждат в торбички и се приготвят за износ в различни страни. Този чай е много висококачествен, естествен, както бихме казали, органичен. В крайна сметка имахме дегустация. Всеки от нас пиеше поне по една чаша, някои дори повече. Той ни вкуси.
Както споменахме, една група присъства на среща на активисти на проекта Коменски. В Трабзон 26 училища разработиха проекти и тъй като бяха успешни, решиха да се представят по грандиозен фестивален начин. Какво видяхме? Преди всичко красива местност с амфитеатър, където те изпълняваха своите традиционни песни, танци, песни. представители на всички училища. Интересно беше, че имаха и свои щандове, където можехме да видим изложби на творби за Коменски. Нашето приятелско училище изложи игри и играчки, с които се представи и в Словакия и Полша. Чувствахме се като звезди, защото те викаха „Здравей“ от всяка страна и искаха да се снимат с нас. По-специално Андрей имаше голям успех. Сигурно им е напомнил за поп звездата Джъстин Бийбър. Ние също се страхувахме от него, защото някои поклонници на този певец искаха да го вземат със себе си. Разбира се, че не го получихме.
Всяка група обядваше на настоящото си място. Тези от нас, които бяха на турнето за производство на чай, бяха поканени в фабриката за чай. Обядът беше вкусен - ориз, месо по начина, по който сме яхния, кисело мляко, баклава (сладко бутер тесто с мед, масло и различни видове ядки). Присъстващите на Коменски се насладиха на ориз с месо, кисело мляко и гевреци.
Сряда 7.5.2014 четвърти ден
Очаквахме с нетърпение днес, защото основната програма за нас беше рафтинг. Въпреки че имахме лошо чувство, не искахме да го признаем. Времето не ни устройваше. Охлаждаше, валеше, а над морето и реката лежеше силна мъгла. Но ние се надявахме. След закуска се качихме в автобуса и по план отидохме до замъка Рига. Стените са с дебелина 1,5 м и имат оръдие за обявяване на времето за храна по време на Рамадан. Рамадан е много строг период на гладуване в Турция за един месец, когато хората не могат да ядат нищо през деня, храната е разрешена само вечер. В домакинствата всичко е готово за хранене и изстрел от споменатото оръдие дава указание за започване на вечерята. Но тя често е богата, за да може да се наблюдава постенето на следващия ден. Освен това от този замък се откриваше красива гледка към целия район, само жалко, че времето не се и не влошава.
Когато пихме чай, който беше поканен за ръководителя на училището Али, отидохме на обиколка в ботаническата градина. Цветята бяха красиви и целият район беше пълен със зеленина. Преживяхме и хубав инцидент на щанд за царевица, който те консумират в Турция по различен начин, отколкото у нас. Те зареждат царевичните зърна в малки хартиени чашки и ги подправят с различни съставки. Купихме една за дегустация и приятелският собственик ни даде две. Интерес представляваше пчелният кошер в короната на бор и един от учителите ни предупреди, че медът от него е изключително скъп, 1 килограм струва 1000 долара. За нас също беше странно, че местен турчин, посетител на ботаническата градина, забеляза, че бюстът на известния Ататюрк е прашен и тя го носеше с голямо уважение. Чудехме се дали подобно нещо би било възможно и у нас. Отговорът беше ясен - не! И наистина не го уважавам.
По пътя към автобуса се спряхме на местен щанд, където си купихме висококачествен чай. Вярваме, че това ще зарадва нашите близки. След това трябваше да отидем на обяд. В голям ресторант с дървени облицовки вече ни чакаха и всеки получи обяд по своя поръчка. Пиле, риба, много вкусен хляб, местен специалитет - топено сирене с масло и типичен сладък турски десерт. И вече се радвахме на рафтинг.
Лошата новина дойде като мълния от небето. От съображения за безопасност те не препоръчваха децата да участват в рафтинг, само учителите могат да отидат. Въпреки че съжалявахме много, не можахме да си помогнем. Г-жа Яничова, учителка от нашата група, беше тази, която се опита да рафтира. Учителят Толинова го документира много добросъвестно от брега. Те пристигнаха на финала напълно подгизнали, но щастливи, че се справиха с водата. Преоблякоха се и ние пихме чай заедно с „саловете“. След това автобусът ни закара до хостела и след кратка почивка се разбрахме да отидем заедно до града за кебап.
Попитахме господина от рецепцията къде можем да го вземем. Веднага се обади на приятеля си и искаше да ни закара с кола. Решихме обаче да тръгнем пеша. Така и направихме. Приятел на рецепциониста беше споменат с нас за известно време и ни предложи да ни заведе до мястото. Бяхме много изненадани и бяхме приятно изненадани от това как те могат да почетат гостите. Беше страхотна вечеря, дори не можахме да я ядем, въпреки че храната ни харесваше. Всичко беше прясно и зеленчуците бяха вкусни. Когато отидохме да платим, се оказа, че цените, посочени в офертата, са невалидни и трябва да договорим кредита правилно, за да не плащаме прекалено много. Всъщност беше училище за нас, че трябва да действаме в Турция и не сме свикнали, защото цените ни са фиксирани. С пълни стомаси и по-богати на опит се върнахме в хостела.
Четвъртък 8.5.2014 г. пети ден
Най-накрая спря да вали. Днес и трите групи изпълниха втората част от подготвените си игри. Играхме на училищната площадка и игрите ни очароваха. Всички опитваха всичко. Въртележката беше интересна, което всъщност беше люлка. Учениците седяха в краищата му, отскачайки от земята и се обръщаха едновременно. Номерът беше, че могат да паднат по всяко време. Кой падна, загуби. Имаме документален филм за това, но за съжаление не можем да качваме видеоклипове. Ще ги публикуваме по-късно, когато се върнем. Турските ученици са много сръчни, те сами изработват много игрални помагала. Няма да описваме игрите по-подробно, защото всички те са в споменатите видеоклипове.
Щяхме да играем по-дълго, но ни очакваше тържествена церемония - връчване на сертификати и малки сувенири. Всички, които участваха в проекта „Коменски“, се представиха пред запалена публика. Състоеше се от всички ученици и учители на училището в Аракли. Бяхме и тъжни, защото всъщност се сбогувахме не само с проекта, но и с поляците и турците, с които създадохме хубави приятелства.
Но автобусът вече ни чакаше. Заведохме го във футболния клуб Трабзон. Това е един от най-големите и красиви клубове в цяла Турция. Футболистите на Трабзон са известни по света, няколко словаци също бяха членове на този отбор. В момента полски футболист, който дойде да се забавлява с нас, също играе за Трабзон. Даде ни малки подаръци, беше много мил и го увековечихме на снимките. Клубните помещения са строго охранявани, мерките за сигурност са на високо ниво. Бяхме изненадани от естетичните тревни площи с много цветя, палми, приятни кътчета за сядане. А точно зад тях беше морето, на чийто бряг бяха закотвени яхтите на играчите.
Въпреки че не им харесва, трябваше да се сбогуваме, защото имахме разходка из центъра на града, свързана с пазаруване. Всички се опитваха да видят колкото се може повече, за да купуват разумно и добре. Ако имаше повече пари, предполагам, бихме купили и целия Трабзон. Бяхме много внимателни да не се отдалечаваме един от друг, защото имаше невъобразим брой хора и предполагам хиляди алеи. Имахме възможност да видим какви са турските пазари. Накрая ни заведоха до голям търговски център, където обядвахме и завършихме покупките си.
Вечерта играхме с турски и полски приятели, говорихме си и времето минаваше много бързо. Трябваше отново да се сбогуваме. Ще се срещнем с поляците едва в петък сутринта, защото те си тръгват по-рано.
Петък 9.5.2014 г. шести ден
На сутринта придружихме нашите полски приятели. Бяхме сънливи, но всички стояхме до микробуса и не бяхме забавни, защото намерихме добри приятели в тях. Сбогуването не можеше да бъде безкрайно. Самолетът не чака никого. Затова се върнахме в стаите си, подредихме се и след закуска автобусът ни закара до Сурмен. Разположеното тук училище е спомен за нас за проекта Коменски, който приключи през 2008 г. Тук също оставихме приятни спомени и наистина ги видяхме. Герб на град Нове Замки, снимки от посещението ни, сертификати. Всичко това можехме да видим по стените на коридорите, в малък музей, специално построен за тази цел. Учителите и децата ни посрещнаха изключително топло и ние разговаряхме с тях безпроблемно, защото те говореха добре английски. След кратка дискусия и заседание посетихме местния музей, в който се помещаваше висшият представител на все още фрагментираната Турция. Къщата е в първоначалното си състояние и е толкова рядка, че са отклонили пътя заради нея.
Наистина искахме слънцето да грее и то да бъде топло. Желанието ни не беше изпълнено, което ни накара да съжаляваме, защото всички искахме да плуваме. Стискахме палци времето да се изясни по време на обяда. Вечеряхме в малки къщурки и ни беше много интересно. Харесахме храната, имахме и упорити почитатели - котки и бели зайци. След обяд се разходихме по каменния насип и решихме дали да опитаме морето на собствената си кожа или не. В крайна сметка повечето от тях се съгласиха, че ще се намокрим поне за малко. Нашите турски приятели не бяха толкова смели и избраха да плават с малка моторна лодка по морето. Дълго време не можехме да плуваме, за да не настинем, но ни затопляше знанието, че все още пасим със солена вода, поне за известно време. Имахме добър топъл чай за загряване и се върнахме в хостела.
Чувствахме се много удобно в Сурмен, защото всички учители и ученици, които ни посетиха в Нове Замки, смятаха за чест да ни посрещнат и ние почувствахме, че наистина са били много добре с нас и никога няма да ни забравят. Върховният представител на тази област, Рифат КАРАБАЧАК, също спомена с вълнение моментите, прекарани с нашите ученици и учители. Покани ни в кабинета си, забави ни с чай и ни подари малки подаръци, които съпругата му направи на ръка.
След богата вечеря обиколихме Аракли, разгледахме все още отворените магазини и бавно се върнахме в хостела. Разходката беше приятна, прекарахме известно време и във Facebook и изпратихме съобщения до приятелите си.
Не трябва да забравяме огромната радост, която нашите съученици предизвикаха в състезанието „Езиково цвете“ в общо словашкия кръг. И двете състезаващи се групи спечелиха първо място в своята категория. Заместник Бистрика извика това прекрасно послание до директора и ние започнахме да крещим и да скачаме по претъпканата улица Трабзонска с радост. Поздравления за всички състезатели и учители, заместник и учител.
Събота 10.5.2014 г. седми ден
Най-накрая се събудихме за един прекрасен слънчев ден. Бяхме щастливи, защото морето ни привлече всички. Програмата обаче беше малко по-различна. След закуска се качихме на микробус и се отправихме към Узугьол, където има сладководно езеро, което е създало редица потоци, изтичащи от планините. Следователно е и облачно, почти кафяво. Околната среда на това езеро е много приятна, има и млади хора, студенти и много националности. Забавлението е незабавно, учениците танцуваха Хорон и всеки можеше да се включи в това забавление. Привлякоха ни и множество сергии с паметници, които, разбира се, не обикаляхме. Изведнъж се охлади и започна да вали. За щастие просто отидохме на обяд и отново всеки можеше да избира според собствения си вкус. След като се върнахме в хостела, се преоблякохме и слънцето отново започна да пече. Затова отидохме да плуваме. Бяхме симпатични, запалихме огън на брега, за да не ни е студено, но вечерта дойде много бързо. През цялото време бяхме придружавани от директора на Али Еджа, учителка, работеща като преводач, и няколко други турски приятели. Всички бяха много внимателни и полезни.
Вечерята беше, както обикновено, вкусна. При нас дойде телевизионен репортер. Той вечеряше с нас и поиска интервю. Престоят беше оценен от г-н Али и г-жа Куклова, преводачът беше Едже, а учителят беше Яничова. И тогава наистина нямахме друг избор, освен да отидем в хостела и да започнем да стягаме багажа. Не искахме, защото ни беше много добре тук и дните ни преминаха невероятно бързо. Утре, т.е. в неделя тръгваме. Турция, благодаря.
Comenius Полша Tychy 4. - 8.11.2013 г. снимките са във фотогалерията на училището
Първи ден - 4 ноември.
Втори ден - 5 ноември.
Трети ден - 6.11.
Четвърти ден 7.11.
Дните отминават по-бързо, отколкото бихме искали. Дори ако някои гонят родителите си, мъката не е кога. Програмата е богата и дните винаги започват със страхотна закуска. След тях отидохме в училището, където всички вече ни очакваха с нетърпение. D-Day може да започне. Поляците, турците и ние предложихме богата оферта от игри, играни от нашите родители, баби и дядовци и може би от предишни поколения. Майлоу ни изненада, че най-висшият представител на града, кметът, ни посети и остана с нас до финалната обща игра. Дори сам се включи в това. Научихме игри един от друг. Имаше много от тях и ние самите бяхме изненадани колко интересни бяха. Разбрахме, че е много по-добре и по-естествено да се забавляваме помежду си, отколкото просто да го правим през компютър. Учителят Fujas също така документира всички игри под формата на видео и те са на нашия уебсайт. След обед ни чакаше дискотека. Не толкова често, но с ценна културна програма. Осигурено е от учители, ученици и родители на училището. Всички бяха съблечени и много щастливи. И тогава започна самото забавление. Настроението беше отлично, всички танцуваха помежду си и времето летеше право. Въпреки че не им харесва, трябваше да се сбогуваме. Очакваше ни последната вечеря в Mc Donald и една нощ в хотел Tychy.
Пети ден 8.11.2013г
Изминаха много хубави пет дни. Научихме много нови неща, видяхме и срещнахме нови хора, нови места, научихме се да приемаме другостта и създадохме семената на бъдещите приятелства, независимо от религията или етническата принадлежност. Имаме приятни преживявания, а богатият фото и видео материал ще ни напомня за дълго тези незабравими моменти.