Училищен логопед

колски

Mgr. Марта Бирошова

Контакт: [email protected]

Сряда: 7:30 - 15:00

Четвъртък: 7:30 - 15:00

В днешно време все повече деца идват в училище с нарушени комуникативни умения, така че през учебната 2018/19 година в нашето училище работи и училищен логопед.

Целта на логопедичната интервенция е да премахне или поне да намали нарушените комуникативни умения. Училищният логопед работи с деца индивидуално.

Обхватът на работата на училищния логопед е:

1. Работа с интегрирани ученици с увредени комуникативни умения/НКС /

  • Изпълнение на скрининга
  • Основен диагностичен преглед
  • Съставяне на терапевтичен план
  • Индивидуална работа с ученици с увредени комуникативни умения
  • Развитие на словесен израз на ученици с НКС на всички езикови нива: морфологично-синтактично, лексикално-семантично, фонетично-фонологично и прагматично ниво
  • Развиване на впечатляващия компонент на речта: развиване на фонематичен слух, разбиране на прости думи, изречения и непрекъсната реч
  • Развитие на експресивния компонент на речта: практика на правилното произношение, развитие на активен и пасивен речник, правилна граматическа структура на речта
  • Профилактика на NKS
  • Преодоляване и премахване на пречките за правилното развитие на речта

2. Сътрудничество с родители на ученици с НКС

  • Осигуряване и прилагане на логопедично обучение, насочено към родителите и широката общественост
  • Запознаване на родителите с целите и процедурите на логопедичната интервенция
  • Консултации относно правилните процедури на домашните тренировки

3. Сътрудничество с училищното ръководство, специалния педагог и класните ръководители

  • Информирайте за причините и симптомите на отделните видове NCS
  • В сътрудничество с учителите премахнете или намалете NKS
  • Насочете учителите как да обучават, оценяват и класифицират учениците с NKS
  • Преоценка на необходимостта от логопедична интервенция за деца с НКС, включване и изключване на учениците от грижите на училищен логопед

Съвети за родителите

Детето трябва да практикува логопедични задачи с родителите си всеки ден за известно време (понякога 3 пъти, 4 пъти по няколко минути на ден са достатъчни).

Прогнозата, т.е. колко време ще отнеме обучението и посещенията при логопед, няма ясен отговор. Такава прогноза зависи от няколко фактора. Най-важната е мотивацията на родителите, но и на детето. Това означава, че ако родителите не работят с логопед, терапията вероятно ще продължи по-дълго. Ако родителите са възприемчиви, изпълняват домашна работа в домашната среда и се опитват да бъдат добър комуникационен партньор на детето и логопеда, те работят по т.нар. наблюдение, терапията ще продължи по-кратко.

Друг фактор, който влияе върху процеса на терапия, е самото биологично оборудване на детето. Нивото на неговите двигателни умения, интелигентност, възприятие, но също и черти на характера могат значително да повлияят на напредъка или стагнацията.

Най-често срещаните видове увредени комуникативни умения:

DYSLÁLIA е нарушение на произношението на една или повече гласни на майчиния език. С това речево разстройство се сблъскваме най-често в предучилищна възраст. Има много деца, които се научават да издават правилно всички звуци само в началото на училище и има немалко, при които нарушенията на произношението продължават да съществуват и в училищна възраст.

Съществува обаче и естествен, физиологичен феномен около 5-годишна възраст - т.нар физиологична дислалия. При неправилно произношение в периода между 5.-7. една година може (обикновено в по-леки случаи) самокорекция - говорим за продължителна физиологична дислалия. След тази възраст несъответствието в произношението има тенденция да бъде толкова фиксирано, че не можем да очакваме спонтанно подобрение. Тогава говорим за (истинска) дислалия.

Кога да се търси експерт?

Периодът, в който децата трябва да овладеят правилното произношение на звуците, е само показателен. Като цяло можем да следваме тези критерии:

  • дете под 3-годишна възраст трябва да може да произнася правилно звуците M, N, P, H, T, K
  • до 4 години звучи F, V, G, B, J, D
  • най-късно до 5-та година до началото на училище (6-7 години) трябва да може да произнася всички останали звуци на всички позиции в думата.

Най-трудните звуци на словашкия език включват R, L и съскане C, S, Z, DZ, Č, Š, Ž, DŽ.

До 3-годишна възраст логопедите обикновено не се занимават директно с корекцията на артикулацията, но като изследват речта на детето, е възможно да установят дали става дума за неправилно произношение или не и да посъветват как правилно да стимулират произношението у дома. При тези деца т.нар методи за непряко произношение практика. Това означава, че обкръжението на детето осигурява правилния модел на говор, ние не се нуждаем от повторение и директна практика на произношението. По игрив начин можете да правите "упражнения" на артикулационни органи у дома. Тяхната цел е да осъзнаят детето за положението на речевите органи по време на движения и създаването на отделни звуци (например, ние стърчаме езика като крава, когато наричаме котката "ccc", ние крием езика в къщата отзад зъбите и др.).

Директните подходи, при които детето трябва да има правилното произношение, обикновено са подходящи след четвъртата година на детето. Терапевтът или родителят (под ръководството на логопед) работи с детето по време на структурирани упражнения, чиято програма и последователност (йерархия) е предварително планирана и обоснована. Като цяло, колкото по-скоро започне (след четвъртата година), толкова по-лесно е да премахнете неправилното произношение. Препоръчваме премахването на погрешното произношение да започне поне една година преди започване на училище, тъй като неправилното произношение може да повлияе на успеха в училище по предмети като четене и писане. Това обаче не означава, че дори дете в по-напреднала училищна възраст не е в състояние да научи правилното произношение, ако е добре мотивирано и ръководено. Във всеки случай обучението изисква малко търпение от страна на родителите и мотивация от страна на детето.

НАРУШЕНИЯ ЗА УЧЕНЕ - Те характеризират специална група трудности на децата в училище при овладяване на четене, писане и броене. Те се срещат при приблизително 2-5% от населението. Това е въпрос, който получава много внимание и изследвания в професионалните среди. Тези трудности се определят като специфични нарушения в развитието на четенето (дислексия), писането (дисграфия), правописа (дизортография) и броенето (дискалкулия). Най-честата в сравнение с други е дислексията. По-конкретно, това е невъзможността да се придобие четене при нормални условия на преподаване (компетентен и квалифициран учител), при адекватен потенциал на детето (добър интелектуален и познавателен потенциал) и при нормална социално-културна възможност (адекватни родителски грижи и стимули на околната среда) . С опростеност това означава, че ние разглеждаме специфично нарушение в развитието, ако въпреки усилията на учителя, както и последователната домашна подготовка у дома, детето в училище не се представя адекватно. Например, те четат доста у дома, но скоростта на четене все още е под средната за ученика.

Кога да се потърси професионална помощ?

Ако учителят в училище сигнализира за отслабване на наблюдаваната област (четене, писане, правопис или броене) в училище, в сравнение с връстници:

  • първите симптоми на дислексия включват неспособността на детето да запомни имената на отделни букви в началото на обучението, тяхното объркване или има относително висока честота на грешки при четене, объркващи графично подобни букви b/d, m/n, e/а и т.н .; обмен на звукоподобни съобщения č/c, š/s, s/z и др.
  • пропускане и вмъкване на графики (срички) в думи напр. вместо думата магазин, те четат магазина, което често се отразява в писането; семантични обърквания, например, масата се чете като стол.
  • бавен процент на четене под 60 думи в минута в края на втората година;
  • неспазване на пунктуацията (точки, запетаи) и монотонност на четенето;
  • неподходяща за възрастта техника на четене (непрекъсната сричка в края на втората година, двойно четене);
  • затруднения в разбирането и възпроизвеждането на прочетения текст;
  • липса на интерес към четене и учене или избягване на този вид дейности;
  • промяна в поведението на детето или физиологични проблеми като коремна болка.

АТРАКТИВНОСТ - Разстройството на речевата плавност се проявява чрез неволни паузи, които нарушават плавността на речта и пречат на комуникативните намерения. Среща се при приблизително 5% от педиатричната популация и при около 1% от възрастните. Симптомите на заекване могат да бъдат разделени на три основни области, които са свързани:

- липса на реч (например повторение на звуци, срички, думи, удължаване на звуци);

- прекомерно усилие при говорене (например, неестествена артикулация, вегетативни симптоми, мускулно напрежение, блокове, „напъване“ - борба с думи, нарушено покровително поведение - тикове, намигвания, гримаси);

- психологическо напрежение/психологическо напрежение - неприятни чувства във връзка с общуването (разочарование, безпомощност).

Какъв е обичайният ход на жиленето?

Заекването се появява в до 90% от случаите в предучилищна възраст, по-рядко в училище и по изключение след 12-ата година от живота на детето. Произходът му в зряла възраст е доста изключителен.

Между 3-та и 4-та година при децата често наблюдаваме т.нар физиологична несъгласуваност, която може да прерасне в начална болест поради рискови фактори. Ако определящите фактори са свързани с настъпването на куцота и към несъответствията се добавят признаци на прекомерно натоварване и психическо напрежение, възниква фиксирана куцота. При по-продължителна упоритост на фиксирана куцота, куцането достига етапа на хронична куцота.

ЗАБЪРНЕНО РАЗВИТИЕ НА РЕЧТА, НАРУШЕНО РАЗВИТИЕ НА РЕЧТА, ДИСФАЗА НА РАЗВИТИЕТО .

При забавено развитие на речта първите думи или първите изречения се появяват в развитие по-късно в сравнение с връстниците на детето. Тази функция може да се появи в разработка, но може да не означава сериозен проблем в развитието. Някои деца просто започват да говорят в сравнение с други деца на същата възраст със закъснение от 2-3 месеца.

От друга страна, забавеното развитие на речта може да бъде първият сигнал за по-сериозно нарушение на речта в развитието - Дисфазия в развитието. Дисфазията в развитието е вродено нарушение. Детето се затруднява лесно и бързо да научи майчиния език. Често има проблеми с научаването на нови думи, съставянето на думи в изречения и правилното използване на граматичните правила. Понякога той също има проблеми с разбирането в нормален интелект и стимулираща среда.

Забавеното речево развитие обаче може да бъде сигнал и за друг сериозен проблем в развитието, който е нарушено говорно развитие. В този случай закъснението е много значително. Забавянето обикновено е по-голямо от 12 месеца в сравнение с езиковите умения на връстниците. Много често това забавяне е причинено от влиянието на намален интелект, появата на слухови увреждания, зрителни увреждания, повсеместни нарушения в развитието, физическо увреждане.