Одобрен текст за решение за промяна, ev. №: 2018/07644-ZME
Приложение № 1 към уведомлението за промяна, ев. номер: 2018/05493-Z1B, 2019/00496-Z1B, 2019/01992-Z1A
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Периндоприл Mylan 4 mg
Периндоприл Mylan 8 mg
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Периндоприл Mylan 4 mg: Всяка таблетка съдържа 4 mg периндоприл албумин, еквивалентни на 3,338 mg периндоприл.
Помощно вещество с известен ефект
Всяка таблетка съдържа също 54,050 mg лактоза.
Периндоприл Mylan 8 mg: Всяка таблетка съдържа 8 mg периндоприл-албумин, еквивалентно на 6,676 mg периндоприл.
Помощно вещество с известен ефект
Всяка таблетка от 8 mg съдържа също 108 100 mg лактоза.
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Периндоприл Mylan 4 mg са капсулнозелени, зелени, назъбени таблетки, с вдлъбнато релефно означение „PT4“ от едната страна и „M“ от другата страна. Таблетката може да бъде разделена на равни дози.
Периндоприл Mylan 8 mg са петнисти зелени кръгли таблетки с вдлъбнато релефно обозначение „PT8“ от едната страна и „M“ от другата страна.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Лечение на симптоматична сърдечна недостатъчност. (Само периндоприл Mylan 4 mg)
Стабилна исхемична болест на сърцето:
Намаляване на риска от сърдечни събития при пациенти с анамнеза за миокарден инфаркт и/или реваскуларизация.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Дозата трябва да бъде индивидуализирана според профила на пациента (вж. Точка 4.4) и отговора на кръвното налягане към лечението.
Периндоприлербумин може да се използва самостоятелно или в комбинация с антихипертензивни средства в други групи (вж. Точки 4.3, 4.4, 4.5 и 5.1).
Препоръчителната начална доза е 4 mg, прилагани веднъж дневно сутрин.
При пациенти със силно активирана ренин ангиотензин алдостеронова система (главно с реноваскуларна хипертония, изчерпване на солта и/или обема, сърдечна декомпенсация или тежка хипертония), може да настъпи прекомерно спадане на кръвното налягане след началната доза. При такива пациенти се препоръчва начална доза от 2 mg и лечението трябва да започне под лекарско наблюдение. След едномесечно лечение дозата може да бъде увеличена до 8 mg веднъж дневно.
Симптоматична хипотония може да възникне след започване на терапия с периндоприлербумин и е по-вероятно да се появи при пациенти, получаващи едновременно диуретично лечение. Поради това се препоръчва повишено внимание, тъй като тези пациенти могат да страдат от изчерпване на обема и/или солта.
Ако е възможно, диуретикът трябва да се прекрати 2 до 3 дни преди започване на лечението с периндоприлербумин (вж. Точка 4.4).
При пациенти с хипертония, при които диуретиците не могат да бъдат прекратени, лечението с периндоприлербумин трябва да започне в доза от 2 mg. Бъбречната функция и серумният калий трябва да се проследяват. Следващата доза периндоприлербумин трябва да се коригира в зависимост от отговора на кръвното налягане към лечението. Ако е необходимо, диуретичното лечение може да продължи.
При пациенти в напреднала възраст лечението трябва да започне в доза от 2 mg, която може постепенно да се увеличи до 4 mg след един месец и след това, ако е необходимо, до 8 mg в зависимост от бъбречната функция (Таблица 1 „Корекция на дозата в случай на нарушена бъбречна функция бъбреци ", вижте по-долу).
Симптоматична сърдечна недостатъчност (само периндоприл Mylan 4 mg)
Препоръчва се лечението с периндоприлербумин, обикновено в комбинация с некалий-съхраняващ диуретик и/или дигоксин и/или бета-блокер, да започне под строг медицински контрол при препоръчваната начална доза от 2 mg, приемана сутрин. Тази доза може да се увеличи след 2 седмици до доза от 4 mg веднъж дневно, ако тази доза се понася.
Дозата трябва да се коригира в зависимост от клиничния отговор на отделния пациент. (Само периндоприл Mylan 4 mg)
При пациенти с тежка сърдечна недостатъчност и при други пациенти, за които се смята, че са изложени на висок риск (пациенти с бъбречно увреждане и склонни към електролитни нарушения, пациенти, едновременно лекувани с диуретици и/или вазодилататори), лечението трябва да започне под строг контрол (вж. Точка 4.4) . (Само периндоприл Mylan 4 mg)
При пациенти с висок риск от развитие на симптоматична хипотония, напр. пациенти с изчерпване на солта с или без хипонатриемия, пациенти с хиповолемия или пациенти, получаващи интензивна диуретична терапия, трябва да коригират тези състояния, ако е възможно, преди започване на лечение с периндоприлербутамин. Кръвното налягане, бъбречната функция и серумният калий трябва да бъдат внимателно наблюдавани преди и по време на лечението с периндоприлербумин (вж. Точка 4.4). (Само периндоприл Mylan 4 mg)
Стабилна исхемична болест на сърцето
Лечението с периндоприлербумин трябва да започне в доза от 4 mg веднъж дневно и да се увеличи до 8 mg веднъж дневно след две седмици, в зависимост от бъбречната функция и при условие, че дозата от 4 mg се понася добре.
Пациентите в напреднала възраст трябва да приемат 2 mg веднъж дневно в продължение на една седмица, след това 4 mg веднъж дневно в продължение на още една седмица, преди дозата да се увеличи до 8 mg веднъж дневно в зависимост от бъбречната функция (вж. Таблица 1 по-долу) „Корекция на дозата при бъбречно увреждане.“).
Дозата трябва да се увеличава само ако предишната по-ниска доза се понася добре.
Специални групи пациенти
Бъбречна недостатъчност
Дозирането при пациенти с бъбречно увреждане трябва да се основава на креатининовия клирънс, както е показано в таблица 1 по-долу:
Таблица 1: Корекция на дозата при бъбречно увреждане
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Стабилна исхемична болест на сърцето
Ако се появи епизод на нестабилна ангина пекторис (независимо дали е тежка или не) през първия месец от лечението с периндоприл, трябва да се направи задълбочена оценка на съотношението риск-полза преди продължаване на лечението.
АСЕ инхибиторите могат да причинят спад на кръвното налягане. При пациенти с неусложнена хипертония симптоматичната хипотония е рядка и е по-вероятна при пациенти с хиповолемия поради, например, диуретична терапия, диетично ограничаване на солта, диализа, диария или повръщане или при пациенти с тежка ренин-зависима хипертония (вж. Точки 4.5 и 4.8). Симптоматична хипотония се наблюдава при пациенти със симптоматична сърдечна недостатъчност, със или без свързана бъбречна недостатъчност. Най-вероятно е при пациенти с по-тежка сърдечна недостатъчност, изискващи високи дози бримкови диуретици, при пациенти с хипонатриемия или бъбречно увреждане. При пациенти с повишен риск от симптоматична хипотония започването на лечението и коригирането на дозата трябва да бъдат внимателно наблюдавани (вж. Точки 4.2 и 4.8). Подобни предпазни мерки се прилагат и при пациенти с исхемична болест на сърцето или мозъчно-съдова болест, при които прекомерното спадане на кръвното налягане може да доведе до инфаркт на миокарда или мозъчно-съдов инцидент.
Ако възникне хипотония, пациентът трябва да бъде поставен в легнало положение и ако е необходимо, му се дава интравенозна инфузия на разтвор на натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%). Преходните хипотензивни реакции не са противопоказание за прилагането на допълнителни дози, които обикновено могат да се прилагат без затруднения, когато кръвното налягане се повиши след увеличаване на обема.
При някои пациенти със застойна сърдечна недостатъчност, които имат нормално или ниско кръвно налягане, може да има допълнително намаляване на системното кръвно налягане след приложение на периндоприлербумин. Подобен ефект се очаква и обикновено не е причина за прекратяване на лечението. Ако хипотонията стане симптоматична, може да се наложи намаляване на дозата или прекратяване на периндоприлербумин.
Стеноза на аортната и митралната клапа/хипертрофична кардиомиопатия
Както при другите АСЕ инхибитори, периндоприлербумин трябва да се използва с повишено внимание при пациенти със стеноза на митралната клапа и обструкция на изхода на лявата камера, като аортна стеноза или хипертрофична кардиомиопатия.
Двойно инхибиране на системата ренин-ангиотензин-алдостерон (RAAS)
Доказано е, че едновременната употреба на АСЕ инхибитори, блокери на ангиотензин II рецептори или алискирен увеличава риска от хипотония, хиперкалиемия и бъбречно увреждане (включително остра бъбречна недостатъчност). Поради това не се препоръчва двойно инхибиране на RAAS чрез комбинирана употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II рецепторни блокери или алискирен (вж. Точки 4.5 и 5.1). Ако лечението с двойно инхибиране се счита за абсолютно необходимо, то трябва да се прилага само под наблюдението на специалист и трябва да се следи честото и последователно проследяване на бъбречната функция, електролитите и кръвното налягане на пациента.
АСЕ инхибиторите и ангиотензин II рецепторните блокери не трябва да се използват едновременно при пациенти с диабетна нефропатия.
Бъбречна недостатъчност
При бъбречно увреждане (креатининов клирънс 30 ml/min/1,73 m 2, пациентите са получавали периндоприл със средна доза от 0,07 mg/kg. Дозата е индивидуално коригирана според профила на пациента и отговора на кръвното налягане до максимална доза от 0,135 mg/кг) .кг/ден.
Петдесет и девет пациенти завършиха тримесечния период и 36 пациенти завършиха периода на удължаване на проучването, т.е. са били проследявани най-малко 24 месеца (средна продължителност на проучването: 44 месеца).
При пациенти, лекувани вече с други антихипертензивни средства, систолното и диастоличното кръвно налягане не се променя от влизането в проучването до последната оценка, докато при пациенти, които не са лекувани по-рано, то намалява.
Повече от 75% от децата са имали систолично и диастолично кръвно налягане под 95-ия процентил от последната им оценка.
Безопасността съответства на известния профил на безопасност на периндоприл.
5.2 Фармакокинетични свойства
След перорално приложение периндоприл се абсорбира бързо и пиковите концентрации се достигат в рамките на 1 час.
Периндоприл е пролекарство. 27% от приетия периндоприл влиза в кръвта като периндоприлат, активният метаболит. В допълнение към активния периндоприлат, периндоприл има и пет други неактивни метаболити. Пиковите плазмени концентрации на периндоприлат се достигат в рамките на 3 до 4 часа.
Тъй като приемът на храна забавя превръщането на периндоприл в периндоприлат и по този начин неговата бионаличност, периндоприл трябва да се приема перорално в единична дневна доза сутрин преди хранене.
Доказана е линейна връзка между дозата на периндоприл и плазмената експозиция.
Обемът на разпределение на несвързания периндоприлат е приблизително 0,2 l/kg. Свързването на периндоприлат с плазмените протеини е 20%, главно с ангиотензин конвертиращия ензим, но зависи от концентрацията.
Периндоприлат се екскретира с урината и крайният полуживот на несвързаната фракция е приблизително 17 часа, което води до стационарно състояние в рамките на 4 дни.
Специални групи пациенти
Елиминирането на периндоприлат е намалено при пациенти в напреднала възраст, както и при пациенти със сърдечна или бъбречна недостатъчност. При бъбречна недостатъчност дозата се коригира според степента на бъбречно увреждане (креатининов клирънс).
Диализният клирънс на периндоприлат е 70 ml/min.
При пациенти с цироза кинетиката на периндоприл се променя: чернодробният клирънс на родителската молекула се намалява наполовина. Въпреки това, количеството образуван периндоприлат не се намалява и поради това не се налага корекция на дозата (вж. Точки 4.2 и 4.4).
5.3 Предклинични данни за безопасност
При проучвания за хронична орална токсичност (плъхове и маймуни) целевият орган е бъбречна токсичност с обратим ефект.
Не е наблюдавана мутагенност при проучвания in vitro или in vivo.
Проучванията за репродуктивна токсичност (плъхове, мишки, зайци и маймуни) не показват данни за ембриотоксичност или тератогенност. Доказано е обаче, че инхибиторите на ангиотензин конвертиращия ензим, като група, имат неблагоприятен ефект върху късното развитие на плода при гризачи и зайци, което води до смърт на плода и вродени дефекти. Наблюдавани са бъбречни лезии и повишена перинатална и постнатална смъртност. Фертилитетът не е бил нарушен при мъжки или женски плъхове.
Не се наблюдава канцерогенност при дългосрочни проучвания при плъхове и мишки.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
колоиден силициев диоксид
алуминиев лак натриева сол на меден комплекс от хлорофилин (E141)