далай

Чували ли сте за Дарамшал? Тибетците го наричат ​​още Даса, след столицата й Лхаса, в окупирания от Китай Тибет. Dharamshala се намира в Индия, в красивата планинска държава Химачал Прадеш. В горната му част, по-точно в McLeod Ganj, се намира тибетското правителство в изгнание и живее голяма общност от тибетци. Можете да стигнете до Dharamshala, например, с автобус от Делхи, най-голямата връзка е вечерта от тибетската колония Majnu-ka-tilla. За нас Dharamshala беше спирка на триседмично пътуване през Северна Индия. Когато пристигнахме, вече имахме невероятен поход в Ладак, престой в известния индийски ски курорт Манали и незабравими дни в Тоши, мистично село в подножието на Хималаите. Дхарамшала породи у нас идеята за приятна почивка в края на мъчително, но прекрасно пътешествие из Северна Индия. Имахме нужда от сън и подходящ душ веднага след пристигането си в Дарамшала. Защо? Имахме едно незабравимо нощно пътешествие по индийски пътища, където преодоляването на 300 км разстояние отнема 24 часа без миг. Пътувахме с класически държавни автобуси с местни пътници и изпитахме много силни емоции от всякакъв вид.


Пътят.

За щастие все пак пропуснахме място в разбития полуразбит автобус, вдясно отляво на шофьора (в Индия караме наляво). Краката ми бяха неестествено свити докрай на таблото на автобуса, а косата ми беше докосвана от висящата част на цветната украса на предното стъкло. С всеки завой се съпротивлявах на натиска на претъпкани стоящи пътници отзад и отстрани. Преживях пътуването в нетрезво състояние от дима на тамян от сандалово дърво, който водачът винаги сръчно сменяше след изгаряне. Често се движехме заради конвоя, който беше възможност за преминаващи търговци. Не смеехме, но повечето от пътниците изскочиха спокойно от автобуса, купиха си освежителни напитки и отново се качиха в „натрапващия се“ автобус.

Екипажът на автобуса се състоеше от местни жители - предимно цели семейства, по-богати индианци от големите градове, които ходят в планината за няколко дни, за да се охладят, и двамата. Изведнъж рязко спирахме по средата на пътя, шофьорът вдигна ръце и започна да яде обяд от кутията за обяд. Отстрани на пътя пред нас някой паркира колата си, за да не можем да минем. Автобусът просто не се побира. От нищото на това място се появи полицай, който веднага спря преминаващите мъже и им нареди да прехвърлят колата. Всички се стараеха много и ги наблюдавахме от автобуса. Шофьорът свърши и можехме да продължим към град Кулу, откъдето се прехвърлихме на нощен автобус до Дарамшала. Опасенията ни, че това, което ще правим в продължение на четири часа в непознатия град Кулу, са изчезнали. Благодарение на безкрайното емоционално пътуване успяхме да се свържем точно така. 20-минутният резерв на платформата беше използван от чакащите пътници, за да се снимат с нас, потните непознати. Първо цялата група, след това от групата само момичета, след това само детето, после всички поотделно.

Нощният автобус беше с подобно качество като дневния. Отново се зарадвахме, че успяхме да закупим билети със места предварително. Около 20 пътници вече не, така че с настъпването на нощта те заспаха в алеята, няколко индианци легнаха на краката ми. Прашен въздух отново течеше от прозорците към нас и седнал тесен, държащ огромна прашна раница на колене цяла нощ, аз се потопих изцяло в съзнанието си. Представих си, че препускам на кон през красива природа, където океанът е нарисуван на хоризонта. Така че пътят може да бъде толериран. На втория все пак трябваше да се движим неочаквано и стигнахме до желаната цел. Настаняването ни беше в непосредствена близост до офиса на тибетското министерство на външните работи. Пристигнахме при него в пет сутринта. Напълно счупени, седнахме на стълбите пред портата и зачакахме един от персонала на хостела Ram Yoga да се събуди и да ни предаде ключа от стаята.

Дарамшала

McLeod Ganj е част от Dharamshala. Това е малко "градче", заобиколено от планини. Разбира се, в първия ден се отправихме към централата на Далай Лама. Не го срещнахме лично, той беше в командировка в Солт Лейк Сити. В целия комплекс доминираха до главния храм, до библиотеката и тибетския музей. Околността е много приятна, ефирна с дървета и пейки, дървени дъски и матраци са положени на земята, вероятно има монаси, спящи под покрива през нощта, тибетци могат да бъдат разпознати от пръв поглед, те са усмихнати, мили, скромни и горди. Много тибетци носят традиционни дрехи - дълги сиви рокли, изглеждат много елегантни, за първи път в Индия видях, че тибетските майки използват модерни носители за децата си, има много сергии по улиците, където тибетците продават своите продукти - шалове, изцедени ръкавици, но също така и мъниста и бижута. Сред тези класически продукти попаднахме и на два много хубави, дори дизайнерски магазина - единият дори е свързан с кафене на Jaginaea Road и другият м, също на една от главните улици, продават красиви тениски на организацията "Студенти за безплатен Тибет".

Някои монаси са монахини

Има, разбира се, много будистки монаси по улиците. Те са буквално навсякъде. Те купуват плодове, вие ги срещате в аптеката, дори видяхме някои да се къпят във водопад. И ако погледнете отблизо, ще откриете, че някои монаси са жени. Изглеждат еднакво, косата им е подстригана почти напълно. Най-добре се вижда, когато вали. Жени, будистки монахини, а след това извадете цветни чадъри с цветя:) В Дарамшал има много туристи - местни индианци и пътници от чужбина. В допълнение към вълшебната атмосфера на това място, те могат да бъдат поканени тук от много курсове и семинари по йога, рейки, аюрведа и различни масажи. В магазините и ресторантите винаги има снимка на усмихнатия Далай Лама. Тибетците се разхождат по улиците с молитвени колела или мъниста.

Наистина се наслаждавахме на престоя си в McLeod Ganj. В последното приятно и чисто настаняване бавно се възстановихме и осъзнахме всички невероятни преживявания през последните седмици. Отдадохме се на аюрведичен масаж, добра храна, дълъг сън, без големи движения. Нашата база е малкият семеен ресторант Lobsgang´s Four Seasons Cafe на една от главните улици, шосето Jogiwara. И местните жители, и туристите харесаха мястото и почти винаги беше пълно. Тук звучеше красива тибетска музика и едно и също куче лежеше пред вратата всяка сутрин. Станахме приятели със собственика и двете му дъщери и ходихме редовно при тях за закуска и вечеря. Сестрите вече са родени в Индия, бабите и дядовците все още са в Тибет. Те ни казаха, че са се срещали няколко пъти с Далай Лама и че живеят доста добре в McLeod Ganj. Готвеха добре, предлагаха тибетски ястия, специалитетите им бяха пълнени кнедли с момо, сирене или спанак. Имаха и отлични юфка със зеленчуци, ориз с тофу, освежаваща напитка от кисело мляко ласи, пресен сок, страхотни сладкиши. Имахме страхотна почивка в Дарамшала, но все още ни чакаха няколко предизвикателства по време на нашето пътуване.


Те не откъсват очи от нас, по-смелите ни молят за селфи

Имахме полет до Делхи от Джаму, лятната столица на Джаму и Кашмир. Дори завършихме част от петчасовото пътуване с автобус по магистралата, колите в обратна посока не бяха необичайни. Вече се появиха оризови полета. Близостта на Пакистан ни напомни за много войници и военни бази, в които бяха паркирани танкове. Автобусът спря отстрани на пътя в Джаму. Беше десет вечерта и в града нямаше улично осветление. Като туристи тук бяхме пълна рядкост. Някакъв добър човек ни заведе до автогара през тъмно метро. Намерихме безплатна рикша и веднага бяхме заобиколени от 7 души в опит да ни помогнат.

Адресът на хотела им беше неизвестен, дори се опитаха да се обадят. Когато шофьорът на рикша ни заведе до мястото, се оказа, че такъв хотел не съществува. Така че има, но в съвсем различен град, на 50 км:) Оказахме се в жилищната зона на Джаму, където привлекохме много внимание. Двама "туристически раници" в град, в който чуждестранен турист не просто гостува, в единадесет часа вечерта в горещ ад и в беда. Индианците трябва да го решат незабавно! Те бяха невероятни. Оборудваха, телефонираха, надухаха рикши в шофьора и ни донесе 2 чаши вода за освежаване.Накрая се простихме с тях със стил и взехме рикша до оживена улица, където намерихме квартира.

Уговорихме цената и отидохме в града да вечеряме. Това изречение звучи напълно различно от ситуацията в действителност. „Към града“ означава да излезете на тъмната улица преди полунощ при 33 ° C, да намерите една отворена улична супена кухня, да преминете покрай стоящите местни хора, които искат да ви поздравят и за които сте рядкост на годината. Изправете се срещу насекомите, вижте хлебарка или плъх. Подобно е и сутринта. Когато търсим място за спокойна закуска, дълбоките им очи са насочени към нас от всички страни, по-смелите ще ни апелират да си направим селфи с нас. За да се чудят на Джаму, те нямат чай на много щандове, а бира и уиски. Бавно е четиридесет градуса и ние сме местна атракция. В крайна сметка се оказваме на много сериозно място.

Влизаме в хотела с ресторант. Вътрешността на голямата стая е затъмнена, така че вътре не прониква и най-малкото лъчи остър слънчев лъч. На тавана имаше 8 фенове, които се въртяха психически и всички ни гледаха втренчено. Това беше място (дупка), в което нямаше да влезем в Словакия, но тук се насладихме на закуската в приятния студ. Пристигнахме на летище Джаму 4 часа преди заминаването, по обяд. Единствените туристи. Персоналът на летището веднага ни попита дали сме обядвали и имаме ли достатъчно вода. Имахме това, но не трябваше да седим къде, защото малкото летище беше напълно окупирано, от които около 90 процента от пътниците бяха войници.

Делхи Хаат

Прекарахме последните няколко часа в Индия някъде, различно от индийския пазар в Делхи. Посетихме специфичен базар Делхи Хаат, който е построен специално за туристи, но по добър начин. Ще откриете красиви традиционни неща от различни части на Индия, цените са доста фиксирани, а средата е много приятна и тиха. Най-добре е да дойдете в Хаат рано вечерта, когато светлините ще светнат в целия комплекс. Инвестирахме последните си рупии в храна и това беше най-доброто място за откриване на непознати досега вкусове. Много индийски щати имат свои собствени мини ресторанти, където готвят традиционните си ястия. Ще намерите кухнята на Керала, Гоа, но също и на Сики. Символично в края на пътуването всъщност пътувахме през цяла огромна Индия, най-вълшебната държава в света.

Катарина Гечова, която пише за черешовите пътешествия в блога www.ceresne.com и още по-често във FB https://www.facebook.com/ceresne.na.mape

Тъй като сте прочели дотук, вероятно наистина искате да пътувате по-евтино. Ако е така, имаме нещо специално за вас.

В сътрудничество с Blogger of the Year 2017 Janka от travelhacker.blog създадохме уникално ръководство за удобни и евтини пътувания и VIP група, в която ще получите отговори на всякакви въпроси, свързани с пътуването.

Те ще ви дадат ясно ноу-хау при търсене на билети, настаняване, но и практически съвети от А до Я.

Промоционални билети на вашия имейл

Регистрирайте се за нашия бюлетин и получете съвети за най-добрите полети на специални цени.

Текущ съвети за билети

Бележки от пътищата

Съвети и съвети на пътя

ВРЪЗКИ

  • У дома
  • Евтини самолетни билети
    • Европа
    • Азия
    • Африка
    • Средния Изток
    • Северна Америка
    • Южна Америка
    • Австралия и Океания
    • Карибите
  • Настаняване
  • Билети
  • Пътеписи
  • Търся пътник
  • Блог
    • Съвети и трикове за пътуването
    • Сигнали преди пътуването
  • Контакт

ЗА НАС

Ние сме портал за пътувания и всеки ден ви търсим и намираме най-добрите оферти за специални билети за целия свят. И това не е всичко. Предоставяме съвети за евтино и качествено настаняване, вдъхновяваме се от автентични книги за пътувания и не на последно място изграждаме по-висок принцип на пътуване - свързваме пътници, които търсят партньори за своите приключенски пътувания. Това не свършва с билети, а просто започва с билети.

НОВИНИ ЗА ИМЕЙЛА ВИ

Регистрирайте се за нашия бюлетин и получете съвети за най-добрите полети на специални цени.