билети

Счетоводител в Účtovná jednotka, s.r.o. и завършил катедрата по счетоводство и одит в Икономическия университет в Братислава.

Основната разлика между ваучерите за хранене и храна е, че надбавката за хранене представлява правото на служителя, SZČO или друго лице, а ваучерите за хранене са една от формите, чрез които се удовлетворява правото на надбавка за храна. Можете да научите повече за билети за храна и храна в следващата статия.

Хранене е термин, установен в Закон №. 283/2002 Coll. относно надбавките за пътуване (наричани по-долу „Закон за обезщетенията за пътуване“). В съответствие с § 5 ал. 1 от Закона за обезщетението за пътуване служителят има право на хранене за всеки календарен ден от командировката при условията, предвидени в този закон. Размерът на надбавката за хранене се определя в зависимост от продължителността на командировката в календарен ден, докато продължителността на командировката е разделена на часови зони. Служителят има право и на издръжка за хранене при командировки в чужбина, докато при командировки в чужбина той има право на надбавка за храна, предоставена в евро или в чуждестранна валута.

Правото на хранене във връзка с командировка се удовлетворява при фактуриране на командировката чрез предоставяне на средства съответно в евро. по време на командировка в чужбина може да бъде удовлетворено правото на изплащане на храна в чуждестранна валута. Правото на обезщетение за храна, предоставено във връзка с командировка, не може да бъде удовлетворено чрез предоставянето на ваучери за хранене.

За осигуряването на храна съответно се прилагат други закони. когато установяват надбавка за хранене като данъчен разход, те се позовават на Закона за обезщетение на пътуванията, по-специално на Закон № 311/2001 Coll. Кодекс на труда (наричан по-долу „Кодекс на труда“) или Закон №. 595/2003 Coll. относно данъка върху доходите (наричан по-долу „Закона за данъка върху доходите“).

Ваучери за храна и храна за служители

В съответствие с § 152 ал. 1 от Кодекса на труда работодателят е длъжен да осигурява храна за служителите при всички промени съответстващи на принципите на правилното хранене директно на или в близост до работното място.

Работодателят може да осигури храна по три начина:

  1. в собственото си заведение за хранене,
  2. в заведението за хранене на друг работодател,
  3. чрез лице, упълномощено да предоставя кетъринг услуги (доставчик на ваучери за хранене), ако ги посредничи с лице, упълномощено да предоставя кетъринг услуги (ресторанти и др.).

Ако работодателят няма собствено заведение за хранене и дори няма достъп до заведение за хранене на друг работодател, единствената му възможност катода осигури храна за служителите е да им осигури билети за храна (ваучери за храна). Минимумстойност на билетите за хранене (ваучери за храна) той трябва да представлява най-малко 75% от надбавката за храна, предвидена в командировката с продължителност от 5 до 12 часа съгласно Закона за обезщетението за пътуване.

За информация как да отчитате покупката и издаването на ваучери за хранене на служители, вижте статията Право на ваучери за храна и фактуриране

SZČO билети за храна и храна

В съответствие с § 19, ал. 2 писмо д) от Закона за данъка върху дохода, данъчните разходи на SZČO са разходи (разходи) на данъкоплатец с доходи от стопанска и друга самостоятелна дейност, извършени във връзка с дейност, извършвана на място, различно от мястото, където той редовно извършва дейността, до сумата е установена за служителите по Закона за обезщетение за пътуване, за храна, настаняване, транспортни средства за пътуване и необходими разходи, свързани с престоя на това място.

От § 19 ал. 2 писмо (д) от Закона за данъка върху доходите показва, че данъкоплатец с доходи от стопанска и друга самостоятелна дейност (SZČO) има право на надбавка за хранене в съответствие с условията на Закона за помощи за пътуване. Правото на добавки за хранене във връзка с командировка се удовлетворява в съответствие с условията на Закона за компенсация на пътуването чрез фактуриране на командировката. Правото на хранене се удовлетворява за командировките на SZČO чрез предоставяне на средства в евро или в чуждестранна валута (за чуждестранни командировки).

Съгласно § 19 ал. 2 писмо п) от Закона за данъка върху доходите SZČO е също данъчен разход за храна, похарчена от данъкоплатеца с доходи от стопанска и друга самостоятелна дейност за всеки ден, отработен през календарната година, в максимална степен и в размер, определен за календарен ден за часовата зона от 5 до 12 часа съгласно Закона за обезщетението за пътуване, ако данъкоплатецът няма право на надбавка за хранене във връзка с извършването на зависима дейност или данъкоплатеца не с командировка.

SZČO може за всеки един ден, отработен през календарна година, да включи в данъчните разходи и надбавка за хранене, което доказва или:

  • доказателство за покупка на храна (напр. блок от електронен касов апарат от ресторант),
  • ваучери за храна (ваучери за храна).

Ако SZČO реши да закупи билети за хранене, той може да реши за всяко количество билети за хранене. Храната като данъчен разход в този случай е в размер на ваучера за хранене (ваучер за хранене), обаче в максималния размер на надбавката за хранене, установен за часовата зона от 5 до 12 часа съгласно Закона за обезщетение при пътуване.