Мазнините са органични вещества, намиращи се в живата материя, които са неразтворими във вода, но разтворими в органични разтворители.

мастни киселини

  • от химическа гледна точка те са естери на глицерола и висшите мастни киселини
  • свойства на мазнините - липидите зависят от дължината на веригата и степента на тяхното насищане респ. ненаситеност

Функция на мазнините:

  • са източник на енергия (триацилглицероли), изгарянето на 1 g мазнина освобождава енергия 38 kJ
  • са най-важният източник на мастноразтворими витамини A, D, E, K
  • са компонент на мембраните (фосфолипиди, гликолипиди)
  • производни на мастните киселини служат като хормони и вътреклетъчни транспортери

Разпределение на мазнините

Според свързаните групи и структура мазнините се разделят на:

  • просто (съдържа само алкохол и карбоксилна киселина)
  • съединение (освен алкохол и карбоксилна киселина, те съдържат и друг компонент, например: фосфолипидите съдържат свързана с естери фосфорна киселина, гликолипидите от своя страна съдържат въглехидратния компонент галактоза или глюкоза)

По отношение на храненето мазнините се разделят според произхода си на:

  • зеленчукови - слънчогледово, рапично, фъстъчено, маково масло, други растителни масла; зеленчукови масла (Rama, Veto, Perla, Flora и други)
  • животно - масло, свинска мас, телешки лой, други видове животински мазила

Отделните видове хранителни мазнини се различават главно от наличието на мастни киселини.

Мастните киселини са един от основните градивни елементи на мазнините. Разделяме ги на наситени и ненаситени мастни киселини и са важни с това, че могат значително да повлияят на някои основни здравни параметри респ. може да участва в появата на някои заболявания. Освен това можем да разграждаме мастните киселини към съществени и несъществени.

Ненаситените мастни киселини са по-полезни за човешкото тяло, някои видове ненаситени мастни киселини, наречени Полиненаситените са от голямо значение за здравословното хранене и профилактиката на сърдечно-съдови заболявания. Правилото е, че повече наситени мастни киселини се намират в животинските мазнини, поради това от гледна точка на здравословното хранене се препоръчва да се даде предимство на растителните мазнини с по-високо съдържание на полезни ненаситени мастни киселини пред животинските мазнини.

Растителните масла съдържат повече ненаситени мастни киселини, отколкото животинските масла.

Препоръчителната доза мазнини зависи от физиологичното състояние на организма, от размера на енергийните разходи и от климатичните условия. При деца тя е около 3-5 g/kg телесно тегло/ден, при възрастни препоръчителната дневна доза не трябва да надвишава 30% от общия енергиен прием. Словашката кухня и националните хранителни навици в Словакия носят в повечето случаи по-високо съдържание на мазнини в сервираната храна.

Литература - ресурси

Публикацията е част от безвъзмездната финансова помощ KEGA 260-002UPJŠ-4/2010.

Литература:

    1. Ághová, Ľ. и др.: Хигиена. Освета, Банска Бистрица, 1993, 267с.
    1. Ághová, Ľ. и др.: Хигиена - Медицина на околната среда. Издателство на Университета Коменски, Братислава, 1997, 199 стр.
    1. Jurkovičová, J.: Можем да живеем здравословно. Университетско издателство „Коменски“, Братислава, 2005, 166с.
    1. Majorová, K., Rimárová, K.: Целиакия - клиника, епидемиология, лечение, диета. Košice: 2006, 88 с., ISBN 8008924403-3
    1. Mechírová, V., Tajtáková, M., Moščovič, P., Jarčuška, P. Вътрешни болести за изучаване на медицински сестри. Кошице: Университет П. Й. Шафарик в Кошице, 2004. 176 с. ISBN 80-7097-548-2
    1. Световна здравна организация: Европейска служба - Здраве 21. Здраве за всички през 21 век. Копенхаген, Здраве за всички Евро 1999, 5.
    1. Šašinka, M. et al.: Pediatrics I. 1st edition, Status, Košice, 1998, 602p.