енергия
Човешкото тяло е сложен механизъм, който използва множество източници на енергия, за да работи. Ако човек иска да навлезе малко по-дълбоко в въпроса за спорта, той също трябва да знае енергийните принципи на тялото, които се прилагат при физическата работа. Думи като аеробика, аеробна активност и други подобни вече се появяват в някои статии, публикувани на Sportujeme.sk. Умишлено избягвах кратко обяснение, защото не работи. Дали активността е аеробна или анаеробна зависи от наличието или отсъствие на кислород в енергийните процеси.

В зависимост от участието или неучастието на кислорода в товара, ще се използват различни енергийни източници. Така че, ако искате да знаете какво изгаряте в любимата си дейност, прочетете нататък. Тази статия може да изглежда сложна и може да не успеете да влезете веднага в този проблем, но не се отлагайте. Ако не веднага, определено ще ви стане ясно постепенно и ще започнете да намирате връзки.

Различните видове дейности използват различни енергийни източници. Въпреки това, тялото използва само един като непосредствен източник на енергия. Това е енергията, натрупана в мускулите под формата на органична молекула аденозин трифосфат (по-нататък ATP). Енергията се получава чрез разцепване на молекулата АТФ (АТФ? ADP + P + енергия). Получаваната по този начин енергия обаче е много малка и ще продължи максимум няколко секунди, респ. за една мощна реакция (напр. силен рикошет или удар). Вероятно си мислите, че когато такъв източник бъде изчерпан, ще започнат други енергийни източници. Това не е съвсем така. Мускулите са в състояние да работят само с помощта на АТФ. Следователно е важно да се възстановят ресурсите му - да се ресинтезира АТФ. За такова обновяване се използва енергия от други източници. Тези ресурси са разделени на аеробни и анаеробни.

Анаеробната активност се извършва с такава интензивност, че тялото не е в състояние да осигури достатъчно кислород. Креатин фосфатът и захарта се използват като енергийни източници. Креатин фосфатът е най-бързият - най-бързият източник на възстановяване на АТФ. Колкото повече го има тялото, толкова по-добре. По правило обаче такива енергийни резерви се изчерпват за около 20 секунди от интензивна активност. Подобна дейност може да бъде например 20-секундно бягане с максимална интензивност, но също така и тренировка на една серия с щанга. Ако има достатъчно дълга почивка между сериалите във фитнеса, запасите от креатин фосфат (фосфатни резервоари) ще могат да се възстановят. При липса на това вещество захарта действа като енергиен източник. Захарта, която имаме в мускулите си, се нарича мускулен гликоген. Черният дроб е голям склад на гликоген.

Само гликогенът може да се използва с кислород (аеробна активност), но също така и при липса на кислород (анаеробна активност). Захарта обаче не е идеалното гориво, тъй като при изгарянето му се получава млечна киселина. Този продукт се натрупва в тялото по време на много интензивна (анаеробна) активност и причинява подкисляване. Например, ако някой изпълнява дейност с максимална интензивност за дълго време, той постепенно започва да се чувства неудобно и накрая трябва да спре дейността. Причината за тези чувства е млечната киселина. Обучен човек е в състояние да използва гликоген в анаеробна активност по-дълго от нетрениран човек. Тялото му е по-добре подготвено да понася киселинността, а мускулите му са по-кръвни и е по-лесно да се отцеди киселината от мускулите му.

Надявам се, че статията е била интересна и че е била разбираема за възможно най-много наши читатели. Следващият път ще опишем аеробни дейности.