Как бихте характеризирали сегашната ситуация в Токио, града, в който живеете и където сте оцелели след земетресението?
„Земетресението буквално осакати живота. Около четири часа след земетресението все още нямаме топла вода, имаме проблем с енергията, с мобилните мрежи, с транспорта. Някъде все още гори някъде, така че все още могат да се видят пожарникари. Това е катастрофа. Той все още се тресе тук. "

изключителен

Япония е страна, в която земетресенията са относително чести.
„Да, всеки ден в Япония има земетресения. Човек изпитва шокове, особено когато лежи. Тогава се чувства най-интензивно. В противен случай не го вземате под внимание, защото това наистина е ежедневие. "

Този път обаче беше необичайно.
„Беше различно, защото нещата започнаха да падат и човек вече инстинктивно знаеше, че нещо не е наред. В Япония се издават инструкции как да се държите по време на земетресения, какво да правите, да имате готов съд с вода, най-важните документи и т.н. Въпреки това ще забравите за това по време на земетресение. Първото нещо, което правите, е да вземете най-важното, в моя случай дете, изтичайте навън и се опитайте да отидете там, където има най-малък шанс, че ще ви изпълни. "

Прочети:

Така че и този път реагирахте?

"Точно. Ако останахме вкъщи. Когато се върнахме и забелязахме разпръснатите, грабнати неща, бях доволен, че избягахме. Половината апартамент е грабнат. Телевизорът прелетя наполовина през стаята и аз намерих компютъра счупен. Какво можеше, падна. Ако нещо ни е паднало на главите. Да останеш вкъщи беше по-опасно от излизането. "

Ами вашите съседи, местните японци? Как го възприеха? Бяха уплашени или може да се каже, че бяха свикнали с трусовете?

„И те се изплашиха. Макар и свикнало със земетресения, това беше изключително силно земетресение. Видях хора, които изтичаха от апартаментите. Спогледахме се, не знаехме какво става, опитахме се да отидем до онази част, в която нищо не може да ни падне. Около двадесет минути след земетресението дойде т.нар след земетресението. Това е много опасно. Хората отново избягаха от къщата и отидохме в възможно най-голямото пространство. Там гледахме новини по интернет и слушахме радиото. "

Предполагам, че сте в контакт и с други словаци, живеещи в Япония.
"Да, но за щастие имам новини, че всички са добре."

Според чужди агенции това са били много силни земетресения.
„На всеки седемдесет години има голямо земетресение в района на Канто, което включва и Токио. Последният беше през 1923 г., така че всички вече чакаха следващия. Епицентърът на това беше в друга област, така че въпросът е дали това е било опустошително или все още има какво да се чака. "

Мариана Хасегава дойде в Япония, след като изучи японски и корейски във Виена. Оттам тя заминава да учи в Токио в Токийския университет по чужди науки. Той живее там от четиринадесет години.