Когато се събудихме, огънят отново гореше, Алена печеше парче бекон на пръчка и миризмата ни извиваше носовете от вчера. Събрахме багажа и хамалите също си измиха зъбите, започнаха вчерашното настроение и потеглихме в посока Ухорнианско седло. Предстоеше ни последният ден и последната нощ, защото утре ще дойдем в Селата и ще се качим на експресния влак там и всичко ще приключи. Алена вървеше сред нас, весело разклащаше петия през деветия и ни се струваше най-очарователното създание на изток от нулевия меридиан. Стигнахме до Úhornianské sedlo, изтичахме на малко разстояние по водата и продължихме към Скалиско. Около пет часа се качихме на някаква безименна поляна край тротоара и тук отново се разположихме на лагер. И историята се повтори. Само някои вече се отказаха и изглеждаше, че Алена е избрала двама фаворити. Всички седяха на една страна и Алена беше като кралица. Но, както се казва, там, където двамата се бият, печели третият. В случая третата беше самата Алена. Тя отново хвърли спалния си чувал на около шест метра от нашия лагер, разбърка се в него и извика: „Лека нощ!“ И беше боядисана. Бяхме известно време в спалните си чували, само два копнещи петла седяха до огъня, подаваха ни бутилка ром и „си облизваха раните“.

амазонка

[Можете също така да следвате съвети за походи, планински новини и други интересни неща на нашите Facebook и Instragram]

Никога не сме срещали Алена и никога не сме чували за нея. Но понякога, когато седим край огъня, обичаме да си спомняме онази бродяга мечта, четиринадесетгодишната Амазонка, красивата Даяна, която успя да ни побърка всички и която не ни предаде в труден момент. И така, след години извадих тази история на светло, за спомен и за да докажа, че не сме забравили за Алена.

Казвам, виждам го такъв, какъвто е и днес.

Можете да поръчате книгата Kapor Fatranský и други истории от Bor Tomis чрез електронната форма.

Автор на илюстрацията: Пало "Аксел" Гомбош