истинска

Снимка на илюстрация (Снимка: GettyImages)

Ние със сестра ми винаги се разбирахме. Между нас имаше само две години разлика. Може би затова успяхме да си имаме доверие почти с всичко. Стените на детската ни стая можеха да разберат за какво сме говорили с Даша. Бяхме сестри и доверени лица едновременно.

Връзките ни започнаха да се променят през юношеството. Тук беше ясно, че макар да сме близки, природата ни е съвсем различна. Даша беше по-голям екстраверт и търсеше компания. Имах приятел в клас. Таня беше от вярващо семейство и ти беше ясно още на входа на апартамента.

Цялото семейство ходеше редовно на църква и също беше активно в своята общност, което беше голяма неизвестност за мен. Ние със сестра ми дори не бяхме кръстени и родителите ни имаха мнение за вярата. Нито родителите ми, нито пък Тания се обърнаха към това кои сме и ни позволиха да посетим и да създадем приятелства заедно.

Приятелят ми понякога ме водеше със себе си в техния център за отдих. Няколко млади хора се срещнаха там и обсъдихме неща и въпроси за живота и различни теми. Не можех да кажа нищо вкъщи, родителите ми не биха го харесали. Винаги съм се доверявал само на сестра си и заедно обсъждахме това, което чух на тези срещи. Даша обикновено винаги ми се смееше. Нейният свят по това време бяха дискотеки и по-големи момчета. Тя ме дразнеше, че ще свърша като стара девица, заобиколена от котки.

Хареса ми идеята, че ще имам първия си сексуален опит със съпруга си. Случайните запознанства не бяха за мен. Ако вече имате човек, то само този, който ме избра за жена. Таня беше абсолютно права за това, сестра ми просто завъртя очи.

Парадоксално, но сестра ми беше тази, която обяви вкъщи, че ще се омъжи. Пожелах й добро, макар че малко съжалявах, че нямах мъжки ескорт за сватбата. Това беше решено месец преди сватбата. На една от срещите на общността Таня ме запозна с Петра. Харесах го, очевидно и аз го харесах. С гордост дойдох на сватбата на сестра ми с първия ми приятел.

Връзката обаче не ни продължи дълго. Всеки от нас имаше различна идея. В крайна сметка Питър не беше толкова търпелив, колкото изглеждаше на пръв поглед. Не беше лесно да му се противопоставя, но убеждението ми беше по-силно. Искането за ръка не отиде, но почивка дойде от моята инициатива. Оттогава с Тана ходихме до центъра много спорадично и накрая изобщо не. Казах си, че ако трябва да намеря някой, който ще има същото мнение за интимност като мен, той ще ме намери навсякъде.

Времето минаваше, а аз все още бях сам. Хрумна ми, че мъжете дори не се интересуват от искрена чиста любов. Даша, с богатия си опит, доказа, че съм права. Междувременно сестра ми успя да се разведе и да се сгоди отново. Започнах да се съмнявам в себе си. Чувствах се нежелан, непривлекателен. Пухът ми изчезна, когато срещнах Доминик. Стрелата на Купидон насочи точно и ни удари и двамата право в сърцето. Знаех, че Доминик ще бъде този.

За щастие чувствата ни бяха взаимни и се навъртах на метър над земята. Когато Доминик ме помоли за ръка, това беше само естествен резултат от връзката ни. Очаквахме сватбената си нощ като малки деца. Беше красива, както съм си представял много пъти. Доминик никога преди не ме беше тласкал към нищо. Той потвърди думите си с действията си и точно както той беше първият ми, така и аз бях първият му.

Запознати много пъти са ни казвали, че бракът ни с Доминик е примерен. Мисля, че беше и е като много други. Ние имаме своите притеснения, но също и своите радости и две красиви здрави деца. Дори след години обичаме да прекарваме време заедно, но също така оставяме място за хобитата си. Радвам се, че просто го чаках и се опитвам да водя дъщерите си по подобен начин. Не искам да свършат като сестра ми. Въпреки че се прави на щастлива, тя се е развеждала три пъти и понякога чувствам, че сменя мъжете според настроението си. Според нея всички вкусове трябва да бъдат вкусени от кутията с шоколадови бонбони. Предпочитах да чакам най-добрия и днес мога да кажа, че благодарение на него имам сладък живот.