Може би най-изкривеното име от настоящия кадър на Спартак е Ян Власко. Технически добре оборудван футболист е във форма. Само през този сезон той вече е вкарвал по два гола на месец, подготвя още един и забавлява хората със страхотни фигури, които никой футболист не може да си позволи. Ето защо изборът за интервюто падна явно върху този халф.

интервю

В момента Ян Власко е един от най-добрите играчи на Спартак. Снимка: Juraj Cisár

От най-ранна възраст се радвате да държите топката на крака?
- Определено. Когато беше уикендът, играехме футбол от сутринта. Баща ми ми викаше да дойда да ядем, а после пак играехме футбол до вечерта. Останаха ми красиви спомени, цял ден прекарвах на детска площадка като дете.

Стигнахте до пражката Спарта на млада възраст. Каква беше тази глава?
- Играх в Prievidza за по-малки ученици, успях да вкарам около 35 гола през полусезона. Спарта посегна към мен, затова с баща ми избрахме да се преместим в Прага. Израснах там като футболист, но много ми липсваше детството. Станах в 6.30 сутринта, пътувах до училище час и половина, оттам се преместих в противоположния край на града за обучение след час. В пет часа се прибирах у дома за два часа. Пристигнах в седем вечерта и цял ден убивах. Бях на единадесет години, липсваха ми приятелите, баща ми плачеше след два-три месеца. След девет месеца се върнах в Prievidza, където завърших сезона и след това се преместих в Dubnica за три години.

Дебютира пред 20 000 зрители

Завършихте първото първенство в чешката лига в фланелката на Slovan Liberec. По това време той принадлежи към чешкия връх. Какви чувства изпитахте?
- На шестнадесет години отидох на изпита в Либерец. Харесах треньора Витезслав Лавичек, който сега води Спарта Прага. Той ме искаше веднага в отбора. През есента играх за по-малкия юноша Дубнице, а през пролетта присъствах на премиерата с мъже в борбата за титлата. Това беше наистина голям скок.

Наистина имаше дебют с дебюта си.
- Да да! Беше в пражката Спарта, двадесет хиляди души бяха претъпкани в гледката, играхме за титлата. През първото полувреме Иван Ходур беше контузен, аз скочих на негово място и изкривих първите минути в лигата. Бях на седемнадесет години, дуелът имаше страхотна атмосфера. Двубоят завърши 1: 1, в определеното време имах шанс да отбележа, но не го смених.

Защо тогава не ти се получи в Либерец?
- Треньор Бенч, който ме искаше там и при когото започнах да играя, приключи след сезона. Той имаше разногласия с ръководството на клуба. Дойдоха нови треньори, нови играчи, бях млад и те започнаха да заобикалят нараняванията. Бил съм два пъти в Словакия - в Дубница и Сеница. След завръщането ми в Либерец, Jiří Štajner, голяма икона, дойде в клуба и игра на същата позиция като мен. По-късно нараняванията и проблемите в отношенията се разпаднаха. Нямам добри спомени от тази глава и бих искал да я изтрия от главата си.

Вие идвате в Трнава през ерата на треньора Павел Хофтич. Дори в Спартак не ви беше лесно от самото начало, не играхте редовно. Защо?
- Имам голяма благодарност на Павел Хофтич. Идването ми в Спартак беше рестарт в кариерата ми. Той не игра в мач от първенството в продължение на година и половина, отидох тук на репетиция и след седмица дебютирах в мач на терена на Жилина. Още не бях физически готов за лигата след дълга пауза.

Страхотни неща, които някой просто не може да си позволи

Постепенно започнахте да привличате вниманието към себе си с качествени изпълнения. Незабравимо е наказанието ви в битката за спасяване в Прешов, когато победихте вратаря с гол без гол с куклен лоб.
- Този сезон изобщо не беше добър за нас. Радвам се, че тогава спасихме лигата, не мога да си представя какво ще се случи в Трнава, ако отпаднем. По това време очаквахме с нетърпение да спечелим титлата. Това са прекрасни спомени. А самото наказание? Предишната седмица Мартин Вискочил копаеше в Нитра. В рамките на една седмица се случи тъжен инцидент в семейството му, баща му почина. Видях, че той взима топката в мача, но не исках тя да падне върху него, ако случайно не я обърне, затова накрая я сложих на бялата точка. Видях на вратаря, че иска да ме изхвърли и в този момент ми хрумна, че определено ще се хвърли някъде и той си помисли, че ще го изритам безопасно на земята до стълба. Бях сигурен, че ще отиде на партито. Прочетох го правилно.

Показахте още една дузпа, която не е лесно да се види, срещу Злате Моравче, когато накрая ритнахте с крак, различен от посочения от вас.
- Опитах го на тренировка, където се получи няколко пъти. По това време вече водехме срещу Злате Моравче, имаше възможност да опитаме и падна там. Тогава целта все още се обсъждаше в медиите, дали изобщо е трябвало да плати. В крайна сметка се твърди, че са се справили с това на обучението на съдии в Швейцария, където се твърди, че арбитърът не е трябвало да го разпознава. Но все още мисля, че това беше редовна намеса. Правилата обаче са правила, няма да го повтарям.

От този сезон, лобът зад половината от терена на терена на Дунайска Стреда, завършил с напречна греда, остана в паметта ни. Това беше идеята на момента?
- Играхме мач от Европейската лига през седмицата и играхме в Дунайска Стреда през уикенда. Треньорът спаси четирима играчи от стартовия състав в отмъщение за Zestafon, включително и мен. С напредването на първото полувреме гледах играчите от пейката и особено забелязах вратаря. Той все още беше между единадесетия и шестнадесетия, когато историята на мача се разигра в средата на терена. Сигурно щях да се кача през последните двадесет минути, но Камил Кузма все още беше контузен през първото полувреме и стигнах до зоната. Още в началото на второто полувреме получих топката, с едното око видях вратаря отново да стои високо, затова стрелях. Топката ме монтира възможно най-добре и уцелих напречната греда. Това наистина би било изложбено парче. Ще пробвам пак някой ден. Ча-ча.

Гол с ножица срещу Злате Моравче също е незабравимо парче.
- Много обичам да опитвам да стрелям от безумни позиции, както и различни токчета. Треньорите са ми казвали много пъти, нека да завърша със сигурност и да не измислям. Това обаче е моят стил на игра, искам да измисля нещо и да забавлявам себе си и особено хората с футбол. Определено ще продължа да опитвам нещо ново.

Понякога играете ъгли по двойка по нетрадиционен начин, така че противникът дори да не забележи, че топката вече се е преместила и изглежда така, сякаш движите топката сами и противно на правилата. Обърквате главите на защитниците и това е опасна ситуация.
- С Камил Кузма винаги се справяхме, дори няколко пъти се карахме, когато Камил ни каза да не го правим тогава. Често обаче ни се получаваше и пред вратата на противника възникваше опасна ситуация. Трудно е за четене. Дори съперникът да знае, че го правим от време на време, някои защитници все още не забелязват дали са докоснали. Зависи дали ситуацията се следи отблизо от помощник-рефера. Опитвам се да го играя по такъв начин, че да е възможно най-незабележим. Дори Камил Кузма не го забеляза нито веднъж.

В дербито срещу Слован заобиколихте двойка отбраняващи се опоненти по известен начин на корнерната спирка, когато поставихте топката на краката си, хвърлихте ги и с бързо движение стигнахте до шанса, в който подадохте Касад и той удари пръчката. Той също беше обучен?
- Да. Наистина ми харесва, няколко играчи в света правят такъв ключ. Опитах го на тренировка, момчетата вече ми се присмяха: "Джано, ти ли си глупак, какво още правиш?" те се смееха. По време на тренировката преди мача казвам на младия Николас Шпалек да отиде да ме защитава. Направих му дръжката и му казах, че ще го направя на мача. Не искаше да ми повярва, но успя. При мен се получи, но трябва да призная, че имах и малко късмет, защото имаше и сенки от друг играч, който почти ми взе топката. Жалко, че не вкара гол.

Промени диетата и психологическата си подготовка

Каква е тайната на напредъка на Ян Влас?
- Казах си, че ще дам всичко до тази година, за да направя всичко възможно за моя футболен растеж. С треньора Милан Иванек коригирах диетата си, започнах да се оглеждам повече. Това беше първата ми тренировка, в която не бях контузен и пропуснах може би една тренировка. Почувствах се събудена и подгизнала. Това беше отразено и на страницата на играта.

Какво значение отдавате на промяната на менюто?
- Най-важното е диетата. Какво ядем, така изглеждаме, така работим. Погрижих се за себе си, ходих на фитнес преди и след тренировка. Много ми помогна треньорката Иванка, която остана дори след основните тренировъчни звена и работеше с мен. Благодаря му много.

Двугодишната ви сестра Александра участва в различни алтернативни методи на лечение и хомеопатия. Вие също се консултирахте за напредъка с нея?
- Сестра ми много ми помогна психически и физически, обаждаме се преди мача и тя ми помага да се успокоя. Той е тип човек, който живее съвсем различен живот от нас, обикалял е част от света на млади години, бил е в Индия, живял е в Гърция, Кипър. Той има около 15 дипломи - чрез китайска хомеопатия, специализирани масажи, сега ще направи йога сертификат в Индия. Акупунктурата ме освободи от някои проблеми. По време на зимния тренировъчен лагер в Липот, Унгария, тя помага и на други момчета от отбора. Виждам пролетен успех и в това, когато дърпахме печелившия низ.

Тя също така ви научи да медитирате?
- Да. Това ме поставя в главата да медитирам ежедневно. Поне ден преди мача и ден след изпълнението се опитвам да намеря момент за себе си. Ние със сестра ми се чувстваме свързани. Много пъти ми се е случвало да й казвам, че ме боли коляното и тя просто страда от същия проблем. И обратно, тя ми се обажда, че я боли лакът и този ден също ме боли. Може да изглежда смешно на някого, но когато играя мач, тя медитира и ми изпраща енергия. Работим с този стил от началото на годината и аз и екипът се справяме сравнително добре. Вярвам и мисля, че работи.

Кога за последен път се срещнахте лично?
- Сестрата е в Кипър за втора година. През лятото по време на ваканциите я посещавах за една седмица, като ме събрах след тежка пролет. Тя ми помогна физически и психически, връщах се напълно добре.

Роман Прохазка ви остави фланелка с номер 10. Миналия сезон Как стана размяната на числа?
- Роман не го искаше, той чувстваше твърде голяма отговорност в него. Напротив, носех числото само от ранна възраст. Чаках момента, когато ще излезе в Трнава. И докато бяхме със сестра ми, тя ми каза, че този номер е вързан за мен и трябва да се носи през цялото време.

Левичарите с номер 10 са сред най-великите личности в клубната история в Трнава. В ерата на шампионата Йозеф Адамек носеше такава фланелка, през 90-те години, когато Марек Уйлаки отново се бореше за титлата. За вас е предизвикателство да влезете в тази компания от топ футболисти на клуба?
- Кой знае за какво ще се пише след десет години, определено бих искал да спечеля нещо голямо с Трнава. Очаквам с нетърпение новия стадион. Би било чудесно да постигнем нещо значимо за Спартак.

Той иска да живее в Трнава и да има семейство там веднъж

Сред феновете имате прякора Реус от Трнава. Как възприемате този футболист от Дортмунд?
- Винаги съм харесвал пиесата на Алесандро Дел Пиер. Може би защото носеше десетка. Всички връстници отидоха да разкъсат зад деветия бразилец Роналд, но аз бях впечатлен от италианеца. Оттогава, разбира се, харесвах и играта на други играчи. Зидан, Меси, Иниеста, това са играчите на моя вкус. А Реус? Няколко души вече ми казаха, че приличам на него. Дали ще се приближа към него в игрална стая, други трябва да кажат.

Вие сте в очите, чуждестранните разузнавачи вече са забелязали вашите парчета. Феновете логично се интересуват от бъдещето ви. Имате предложение за прехвърляне?
- Има някои знаци, но всичко е отворено. Трнава е въпрос на сърце за мен, бих искал да завърша кариерата си тук в бъдеще, да живея в града и да имам семейство тук. В същото време обаче всеки играч мечтае, че един ден ще стигне до качествен чуждестранен клуб. Сега имам може би най-добрите години, така че ако дойде оферта, аз я обмислям. Но след като си тръгна, определено съм само добър, защото един ден определено бих искал да се върна. Клубът е сърцебиене за мен.

Какво накара Trnava да ви спечели?
- Дори когато дойдох в клуба, знаех, че има най-добрата база от фенове. Играя футбол за забавление и за хората. Не исках да играя в клуб, който хората изглежда не се интересуват. Сега в почти всеки мач ще дам или вкарам гол, справям се добре и мисля, че това е и защото хората отиват на стадиона и ни насърчават. Играе се по различен начин, когато имате пълна трибуна и по различен начин, когато дойдете на стадиона, където чувате всеки един писък.

Нека се хванем в темата за трансфера. Ако друг клуб от Словакия се обърне към вас с интересна оферта, как бихте реагирали?
- Не искам да играя за клуб, различен от Трнава в Словакия. Ако се случи оферта, щях да я откажа. Ако трябваше да се преместя някъде в игралната зала, а след това в чужбина, а не в Словакия. Щастлив съм в Трнава.

Победата при Слован направи красива Коледа

Освен с футбол, най-често ви виждаме с Мартин Вискочил и Патрик Чарно. Най-добрите съотборници на отбора?
- Да. Може би защото сме един от най-старите дежурни играчи на Спартак, познаваме се добре през годините. Ние не сме директно от Трнава, така че често прекарваме време заедно. Матей Сива и Ерик Йендришек също се присъединиха към нас сега. Цялото парти в съблекалнята обаче е страхотно, разбираме се с момчетата.

Мартин Вискочил е страхотен шофьор на кола. Последния път, когато бяхте заедно на автомобилното изложение, избрахте нов татко?
- Вярно е, че продавам сегашната кола. Виски веднъж докара тук американски Camaro и ме подкара на него. Когато седнах, си казах, че един ден ще имам такава машина. Това е толкова малка мечта, бих искал да я изпълня.

В лигата завършихте наравно в Подбрезова след три печеливши дуела. Вие го възприемате като загуба на точки?
- В Подбрезова създадохме няколко шанса, явно доминирахме през първия половин час. Най-големият проблем беше теренът, който се намокри през следващите минути. Не е възможно да се играе комбиниран футбол на такава основа, ние сме по-скоро технически отбор, отколкото боен отбор. Подбрезова рита и когато теренът беше лош, той отиде като вода до мелница за тях. Докато моравата беше добре, ние имахме играта под ръка.

В събота играете в Ружомберок, където времето също може да направи своето с терена. Какъв мач ще бъде?
- Мисля, че ще бъде петдесет - петдесет. Подбрезова има високи и физически силни играчи. Накрая събрахме и гол от стандарта. Ако площадката в Подбрезова беше като нашата, щяхме да тръгнем с три точки. В Ружомберок ни очаква млад и борбен противник, но те няма да имат толкова голямо предимство във въздуха, колкото железарите. Ако вкараме първия гол, вярвам, че ще стигнем до победния край. Но точка също може да е добра, тъй като в края на есента това ще е битка, а не футбол на тези терени. След това играем у дома с Кошице и в Сенице, където може би качеството на игралните полета може да бъде по-добро.

Какво ще кажете на идеята, че Спартак ще се сбогува с есенната победа при Слован?
- Това би било прекрасно усещане. Би било красива Коледа, ако имаме три точки на пасищата.