27 ноември 2016 г.

„Като гиганти! Да! Те изплуват от мъглата! Първо не ги виждате и след това те се появяват. Сякаш пази пътя. Ще видиш?"

От Starý Majer близо до biubietová минахме през кремообразната мъгла. Тополи и смърчове, като гиганти, пазеха пътя. Асфалт, постепенно стесняващ се, по-късно само камък. Заедно с брезите, крушите и електрическите стълбове те се появиха драстично от мъглата. Първо не ги виждате, после се появяват.

мъглата Първо виждате

След Вчелинец завихме от пътя и започнахме да се изкачваме през гората. Мина добре, в очакване на Chata pod Hrbom. На случаен поглед към гората бяхме напълно обитавани от духове. Самко видя трептящите сенки на големи животни или мента. Казват, че са много бързи и да си тръгват, преди той да ги види. Мъглата седеше и се издигаше, покривайки и разкривайки. Кафяво-червени листа. Черни дървета. Зелен мъх. Бял въздух. Сиви хълмове.

Chata pod Hrbom е великолепна, боядисана сграда в долната част на по-малка, съзерцаваща поляна. Над вилата има туристически водач, а до него желязна кукла на вечното поклонение нагоре по камък.

Завихме от поляната към Хрб. Пристъпихме в планината. Влязохме в редиците и може би в една мечта. Влязохме в тайна. Тайната е добре скрита в гората, която прилича на всяка друга гора, но всъщност нещата са съвсем различни. Докато се катерехме по скали, обикаляхме скална стена, пресичахме паднали дървета и вървяхме през смърчове, сякаш бяхме в един от онези природни филми за горите в далечни земи. Под краката шумоленето на листа се редуваше с пращенето на прашно дърво, мек цъфтящ мъх с каменист тротоар. Призрачната къща стана вълшебна. Стягането беше заменено от спокойствие. Струваше ми се, че не прекъсваме.

От Hrb видяхме хижа на поляна в разкъсани облаци мъгла. Белите кърпи по чудо се държаха на няколкостотин ярда от сградата. Останалата част от страната, с изключение на няколко хълма, лежеше удавена в облак. По пътя към Вепор срещнахме голямо стадо елени. Стоях с Бенджамин, скрит зад клон, който почти докосваше земята. Отначало животните не ни забелязаха, после ни чуха. Бяхме тежки и само бавно се придвижихме към тях. Те се успокоиха, дори спряха за момент. Те погледнаха в нашата посока, макар че едва ни виждаха, и след това продължиха след останалите, които оттогава бяха изгубени в гъсталака.