open

Фестивал Gothoom Open Air уреден в моя календар като годишно мито. Деветата му година се проведе за втори път под замъка Ревиште и тази област се оказа добър избор. От една страна, той предлага много атракции в района и най-важното е, че е оформен по отношение на размера си. Това просто зависи от това как сте поставили оградата и къде да поставите подиума и градчето за палатки. Броят на сергиите на пръв поглед изглеждаше малко скромен, но в крайна сметка беше достатъчен. Тук не бяха дадени съществени съвети и с малко логично мислене можеха да се избегнат дори по-малки. Отново трябва да взема веганската кабина на Хояс и въпреки че съм всеяд, може би най-много ми хареса тук. Голяма похвала отива и на звукорежисьорите, които са водили парче добри роботи. Всъщност нямам представа какво може да бъде обвинено за Пете Бетек и неговия организационен екип. За пореден път те създадоха приятна семейна атмосфера, с която този фестивал е известен. Музикалната драматургия на фестивала беше традиционно разнообразна и тази година видях голям брой качествени изпълнения. Единственото угризение от моя страна е липсата на дуум метъл тази година. Вярно е, че първоначално са били в списъка CLOUDS, но в крайна сметка са отменили представянето си по семейни причини. Въпреки това бих приветствал поне още две или три групи от този жанр.

ЧЕТВЪРТЪК

Исландци СВАРТИДАУРИ те последваха от своите предшественици, но ги надминаха по качество. Комбинацията от традиционната черна основа на норвежкото училище и по-дисонансната издънка на този жанр е интересна комбинация, която не е лесна хапка. Продукцията им обаче наистина ме привлече тази вечер и ги гледах с мълчаливо удивление. Спиращото дъха изпълнение беше подправено от факта, че беше ексклузивен комплект, от който тази година имат само четири. СВАРТИДАУРИ те отвориха вратите на ада, откъдето пуснаха черна смърт. От представлението си припомням две добре познати песни „Flesh Cathedral“ и „Venus Illegitima“. Не съм напълно сигурен, но имам впечатлението, че те са включили поне две новости, които не са в нито един носител. Не можехме да си пожелаем по-добър край на първия ден.

ПЕТЪК

В самия край излезе полицията MORD'a'STIGMATA. Регистрирах това име на сцената от много години, но така и не стигнах до музиката им. Групата ни показа прост блек метъл, базиран на често повтаряне на отделни пасажи и постепенна градация. Дори и с тази група основният градивен елемент е атмосферата и те знаят как да се справят съвсем прилично. Слушах изпълнението им с интерес и доста ми хареса. Няма по ЖРИНЕ те имаха доста трудно. И двете групи обаче се представиха напълно неразбираемо пред полупразна публика.

СЪБОТА

След натоварен ден, всички се надявахме, че последният ден на фестивала ще премине гладко. И мога да ви кажа, че нищо подобно не се е повторило. След като влязоха в комплекса, младежи от Банска Бистрица току-що започнаха своето представление КИСЕЛИНА СИЛА. Тези момчета смазват наистина подхранващ траш метал и можем само да им завидим на тази енергия. Без срам и колебание те изтичаха до подиума и изгориха целия си сетлист в нас. Не съм голям фен на траша, но наистина ми хареса това, определено повече от EXODUS. Особено необузданата енергия и ентусиазъм, които излъчваха от тях. Следващите групи ЗАМИНАНЕ НА ДУШАТА а ЖИ РЕН те не се интересуваха особено от моята продукция. Ирландски е SOOTHSAYER те ме изненадаха доста приятно с тежкия си гибелен шлам. Може би отсъствието на този жанр на фестивала, но продукцията им ме зарадва. Нещо в тази музика просто отекна в мен и вероятно беше предимно емоции. Певецът успя да привлече цялото внимание върху себе си и речта му ми напомни малко за Николас Кварфорт. Виждаше се, че това, което той пее, е присъщо за него и той го преживява необикновено.

Полски ШОДАН опитаха го отново с дет метъл, но музиката им ми се стори твърде предсказуема. Други представители на домашната сцена ЛУНАТИЧНИ БОГОВЕ те обаче коригираха вкуса ми. Тази оригинална група пусна дългоочакваната новост "Turiec" тази година, която е интересна в много отношения. Но признавам, че много предпочитам по-старата им работа. Това обаче не променя факта, че представянето им си заслужава. Имаше чувство на сигурност и релаксация от речта им, което се съчетаваше перфектно със страхотната им музика. Те имаха сетлист, съставен от нови, както и от по-стари неща, но аз бях най-доволен от двойка песни от ЕР „Slnovraty“ - „Kračúň“ и „Kupalo“. За пълнота бих искал да добавя, че зад барабаните седеше моравската картечница Мартин Шкарупка (CRADLE OF FILTH, ВЪТРЕШЕН СТРАХ). Не е необходимо да коментирате представянето му, необходимо е да го изпитате. Мартинчанов се редуваше на подиума ДЕМЕНТОР, които пуснаха своя богохулен дет метъл върху нас. Нямам информация за актуални събития в групата, просто знам, че те се представят много спорадично. Въпреки това групата беше превъзходна на сцената и претърпя много съкращения по време на сета си. Любителите на бруталния дет метъл имат своите мисли.

Английският БОЖЕСТВЕН ХАОС Спомням си една от по-старите години и изражението им изобщо не се промени. Сместа от траш и дет метъл не се отклонява от традиционните парчета, но силата на този ансамбъл е по-скоро в сценичното му изпълнение. Момчетата наистина обичат да играят на живо и да ги видиш на сцената е истинско изживяване. Австрийци ТЪМНОПАД те са добре познати и на словашката публика, защото само аз лично ги видях за четвъртия път. Техният ролинг дет метъл напомня за създаването на групи като HYPOCRISY или KATAKLYSM, само че е малко по-слабо изразен. Германците ни показаха изключително екстремен и техничен дет метъл ПОБЕДЕН САНИТОР. Групата изсвири невероятно екстремен сет и беше ясно, че на феновете липсва подобна музика. Редица маски изригваха с размахване на вълшебна пръчка и по време на тяхната серия мошпитът практически не спираше. Ръждясалият кожухар се превърна в основно транспортно средство и развлеченията се въртяха с пълна скорост. Трябва да похваля групата за нейното изпълнение и страхотен драматургичен ход, защото такова клане перфектно оживи атмосферата на фестивала. Невъздържаното забавление продължи, тъй като на сцената предстоеше най-голямата изненада на фестивала.

Като SEPTICFLESH, поляците ЗАБЛЮДЕН СФИНКС те се представиха за трети път в Gothoome. Очевидно това е любимата формация на Пете и изобщо не съм изненадан. Концертите им са известни с уникалната си атмосфера и винаги съм им се радвал повече от работата им в студиото. В музиката си те комбинират елементи от пост метъл и шлама, доминирани от певицата Зофия Фраш, изпълняваща се под псевдонима Wielebna. Нейното пеене, творения на движение и емоционален музикален фон формират невероятно изпълнение, което не може да се сравни с никоя друга група. ЗАБЛЮДЕН СФИНКС преди година двамата основатели напуснаха и останаха само с една китара. Е, не им навреди значително, може би точно обратното. Тяхното изпълнение ме погълна толкова много, че дори не забелязах сетлиста на концерта. Това обаче не е толкова важно в техния случай. Отново нямат от какво да се оплакват и който е пропуснал сета им, може да съжалява. Германско-полската банда се представи в самия край на фестивала CTULU. Тримата забулени момчета хвърлиха наистина остър черен метал, на който липсваше оригиналност. Както и да е, погледнах целия комплект и не може да се каже, че биха ме отегчили.

Трите дни, прекарани под замъка Ревиште, определено си заслужаваха. Трябва да подчертая състава на фестивала, който според мен е може би най-добрият от всички години. Чудя се какво ни подготвя Gothoom за десетата годишнина. Ще се видим след една година.

Разширени фото галерии от отделни дни - Четвъртък/Петък/Събота