децата

RNDr. Mgr. CSABA CSOLTI, MPH MBA е сертифициран физиотерапевт и личен треньор. Занимава се с диагностика и нарушения на опорно-двигателния апарат и предоставя консултации в своята амбулатория на Medical PowerHouse. Той е и президент на словашката камара на физиотерапевтите.

Говорихме за проблемите с движението, с които се сблъскват днешните деца, за неправилното развитие на опорно-двигателния апарат и причините за него, както и защо интензивният спорт на децата не винаги води до здраве.

От раждането си майките имат редица въпроси за това кога детето трябва да седи, да ходи и дали да го мотивира или не. Какво мислиш? Трябва да даваме на децата помощни средства, които улесняват ходенето им за първи път?

Всяко здраво дете ще се застъпи за него в точното време и ще започне да ходи. Те могат да нанесат големи щети в това на нетърпеливи или горди баби, съседи, приятели, чиито деца са започнали да излизат по-рано. Не бива да изкуствено ускоряваме нищо. Според мен проходилките са престъпление. Има дори няколко държави, където те са забранени от закона. Аксиалният орган иначе е натоварен тук. Налягането, придърпването по време на такава „разходка" в проходилката е съвсем различно, отколкото е естествено. Импулсите, които идват, са от различен вид и създават определена патология. Изведнъж го заобикаляме и отнемаме активното му участие, мускулите му все още не са на такова ниво, че детето да може да стои и да ходи самостоятелно, ако не успее, само нещастно му оказваме повишен натиск на първо място. прешлени и ставни системи.

А какво ще кажете за помощните средства, които децата могат да избутат пред себе си?

Това е по-добър вариант, защото детето вече трябва да има някаква собствена стабилност. Но той също няма идеална поза тук. Със сигурност е по-безопасно и по-добре, ако строят и ходят вкъщи с мебели. Родителите изобщо не трябва да се стресират, ако детето им започне да излиза след една година. 12.-14. луната е напълно естествено време. Изобщо не е необходимо да се решава, ако съседите вече са на 8-мия месец, а детето им още не е.

Какво мислите за ортопедичните обувки и стелки, които днес почти автоматично, бавно от вратата за деца, предписват ортопеди?

Ние тласкаме родителите към така наречената търговия. Често медицинският персонал се принуждава да го предпише. Става въпрос и за бизнес. Но когато разгледаме ортопедичните обувки или стелки, може би в действителност само малък процент ще помогне без активно и целенасочено упражнение. Материалите са различни, често с по-ниско качество и, което е важно, глезените така или иначе често падат вътре в детето. Друго нещо е, че сам по себе си това е само пасивна опора с минимална стимулация след кратко време. Ако обаче през деня се редуват различни подходящи обувки и стелки, това може да е едно от нещата, което увеличава мускулната стимулация и насърчава подобрението. Това обаче не може да реши проблема ни сам. Родителите не могат да се придържат към факта, че когато вече имат стелки в обувките си, всичко е наред и проблемът им е решен. Не е чак толкова далеч. Никое пасивно устройство само по себе си няма да реши проблема им в дългосрочен план. Винаги е по-добре да разчитате на собствената си мускулна система, отколкото на някои помощни средства за рехабилитация. Но какво означава това? Но редовно честно упражнение с детето по игрив начин.

Какво препоръчвате на родителите с плоскостъпие?

Винаги трябва да стимулираме отслабените мускулни области, за да могат децата да започнат да ги използват. Важно е децата да ходят боси, но възможно най-малко на твърди повърхности. Няколко експерти препоръчват всеки ден да имаме поне 3 различни вида стимули, т.е. да използваме различни видове обувки, а също и да ходим боси. Трябва да използваме различни повърхности, които ни дават различни импулси. Също така е добре да обяснявате на децата от самото начало, за да забелязват и да са наясно със собственото си тяло.

Какво искаш да кажеш, те трябва да забележат тялото ти?

Постепенното обучение в рамките на развитието и развитието трябва да предоставя информация за това как функционира съответно тялото им. мускулна система и кои мускули правят това, което правят, за да се научат да ги контролират съзнателно. Особено в пубертета е изпъкнало, че децата не контролират мускулите си, защото дотогава изобщо не са ги забелязвали. Те свалиха специални обувки и глезените и сводовете им паднаха както преди. Мускулите са заменени изкуствено със стелки и обувки. Не казвам, че не бива да ги използваме изобщо, но разумно и на различни интервали. По-скоро трябва да се съсредоточим и да развием енергия върху развитието на мускулите в слаба или претоварена зона и да спортуваме с деца. Не разчитайте само на допълнителна подкрепа или подкрепа.

И какво мислите за тенденцията на бос крак?

Мисля, че има смисъл, но бъдете внимателни с това в град на твърда повърхност. Хората трябва да осъзнаят, че това има своята логика, но не и ходене по асфалт. Трябва да помислим по какъв терен вървим всеки ден. Ако наистина е само асфалт, то обувките с боси крака не ни помагат до такава степен и можем да увеличим претоварването не само на краката, но и на гръбначния стълб. Всички тези неща няма да ни се сторят като проблем, а само след години. Тялото помни всичко и един ден ще ни отнеме всичко.

Кое е най-доброто и може би най-лесното упражнение с плоски крака?

Вкъщи трябва да правим детски постелки от различни материали и с различни повърхности на местата, където те се движат най-много. Те трябва да ходят редовно по тях, за да получат различни стимули в краката си възможно най-често. Също така ходене по шевовете напред, назад, петите, по външните страни на краката. Често децата не се радват на упражнения за дълго време, така че има голяма нужда от родителско сътрудничество. Поради тази причина различните споменати повърхности също са добри, защото детето не чувства, че упражнява и упражнява някакви усилия. Мускулите обаче се стимулират.

Кога хората развиват лоша стойка? Родителят може да го хване навреме?

Лошата стойка и подобни лоши навици често започват в детската градина. Зависи колко са обременени децата. Също така виждам по-слабото образование на учителите като проблем в това отношение. Те биха могли да предупредят родителите за някои несъответствия, за да посетят специалист навреме. Те биха могли напр. посочете, че детето ги дразни от дълго време, че коленете им падат много вътре.

Мислите, че учителите наистина могат да разпознаят тези неща?

Те са с деца по цял ден, правят различни дейности, могат да го сравняват с връстници, за тях е по-лесно да го реализират от родителите, които имат първото си дете у дома. Има детски градини, в които изнасям лекции и за учители. Има теоретични и практически части. След това имам консултации с родителите си, за да знаят какво да забележат, как да работят с децата, така че да вземат учителите в тази посока като експерти, които са подали ръцете на стотици деца и не ги приемат зле, ако предупреждават тях от нещо. Но в по-голямата си част тези неща се подценяват в детските градини и е много жалко. Детските градини биха могли да покрият образованието на родителите в по-голяма степен, тъй като първите години са важни за децата в много отношения.

Интензивният растеж при децата обаче настъпва и по-късно. През този период тялото вече не е толкова податливо на промени в позата?

В началното и средното училище, особено в горните класове, растежът е най-интензивен и децата често не правят нищо системно физически в този електронизиран свят. В грешни позиции те прегръщат само компютри, телефони и часове. Това са всички неща, които също ще вземат своето.

Как бихме могли да повлияем на това през този период?

Както споменах, правилно и навременно обучение. Виждам това като голям недостатък по отношение на превенцията и от страна на държавата. Всички деца трябва да знаят какво да правят, как да го правят и особено защо. Знайте конкретни неща, за да накарате тези деца да израснат в здрави възрастни. Държавата също трябва да се интересува. Ако не друго, това е огромна икономия за него, ако не обучаваме пациентите. Информирането и практикуването на някои упражнения не е свързано с това, че децата веднага започват да държат тялото си правилно, но те вече разполагат с информацията и съзнателно могат да се върнат към нея. Те имат следа от паметта, а по-късно в пубертета, когато родителите им започват да ги подтикват да стрелят повече, това не им е чуждо. Ако детето се сблъска с това за първи път, когато е на 12 или 15 години, то няма да бъде толкова разтегнато, защото тялото не помни позицията. Освен това, през този период, най-големият пич върви наведен, с рамене, рамене, глава напред и панталони наполовина.

Трябва да започнем с целенасочено и практическо обучение. Не го правете внезапно, а работете редовно с деца. Необходимо е да им се покажат конкретни упражнения, примери, тъй като общата популация често не знае от теорията същественото за себе си.

Като физиотерапевт най-често днес се сблъсквате със здравословните проблеми на децата?

Децата имат лоша стойка, която развиват по време на своето развитие. Тези, които не се движат или. те не спортуват, така че мускулите им отслабват, а другите части са склонни да се съкращават, втвърдяват и създават т.нар дисбаланси, които умножават още повече лошата стойка. Тогава 15-годишни деца идват да търсят помощ, защото не могат да се концентрират върху ученето. Те не могат да седят на масата, имат главоболие, между лопатките, в лумбалната област. Ако такова дете е практикувало само това, което населението е правило дотогава, то е достатъчно трудно да научи необходимите неща и да придобие нови навици за изчакване. Наистина трябва да започнете от детската градина. От ранна възраст на децата трябва да им се обяснява защо се движим. Много е важно те да разберат това. Убеден съм, че с този подход ще имаме по-малко хора, които ще имат здравословни проблеми с опорно-двигателния апарат в зряла възраст.

Как родителите влияят върху формирането на навици в изграждането на здравословен начин на живот и спорт?

Родителите имат най-голямо влияние върху това къде се движи детето. Това със сигурност се отнася от гледна точка на физическите дейности. Детето не трябва да се занимава професионално със спорт, но може да го прави рекреативно редовно. Напр. веднъж седмично заедно ходим на колело, бягаме или плуваме. Важното е, че го правим съзнателно. Всеки ще намери толкова много време. Имаме много, защото преследваме определени неща, пари и т.н. Но както се казва, ако не сме здрави, можем да имаме пари за два живота, болните от тях няма да са щастливи.

Може да се каже, че е лоша визитка на родител, ако детето е напр. на 10-годишна възраст със затлъстяване?

Освен ако няма метаболитно разстройство или друг здравословен проблем, той е позволил някъде да се образува дисбаланс. Това най-често е отражение на намалена физическа активност и висок прием на храна, особено на въглехидрати. Те често са и сладки напитки, които децата пият по цял ден. Изведнъж те не могат да изгорят всичко, което ядат, и разбиват цялата метаболитна система. Експертите казват, че в рамките на около 10 години живот хората развиват мастни клетки. Тогава те просто се подуват или свиват. Това число е създадено в детството. Ако не разрешим това и позволим на детето да е с наднормено тегло или наднормено тегло, знаейки, че по-късно ще израсте от това, правим грешка. Тогава е трудно да се измъкнем от него.

Често виждам деца с наднормено тегло в спортни клубове, които със сигурност се движат много. В такъв случай проблемът вероятно е само диетата.

Там децата вече могат да имат напр. наруши споменатата метаболитна система. Друго нещо е, че за децата, които спортуват активно в клубовете и са по-силни, е необходимо да се коригира трудността на тренировките. Тяхната ставна и сърдечно-съдова система е много по-стресирана. Често родителите записват децата в клуба, защото виждат, че детето започва да има наднормено тегло и не го правят постепенно. Но на твърда дъска такова дете ще завърши със силна болка за кратко време. Експертите са на разположение за всичко, но ние не сме свикнали да посягаме към тях, освен ако вече не сме критични. Трябва да общуваме повече, да се справяме с нещата, а не когато те са остри.

Следвате ли тенденцията на крайности, че децата или изобщо не спортуват днес, или след това спортуват непропорционално в различни клубове? Според вас това е добре от гледна точка на физическото развитие на децата?

Днес не е така. Много деца са смазани. Това важи особено за децата в големите градове. Децата имат повече обучения напр. във футбола или хокея също 4 до 5 пъти седмично и през уикендите мачове. Това означава, че тези малки деца имат усилени физически дейности 6 пъти седмично. Родителите обаче не осъзнават, че детето им е във физическо развитие. Не би било проблем, ако те включват и систематични компенсаторни физически дейности, както и последователни упражнения за разтягане. Често нямат компенсаторни, треньорите пренебрегват качеството им. Децата често не ги правят правилно по време на обучение. Те обаче са от съществено значение за децата при такъв физически ангажимент. Мускулите започват да се свиват. Децата седят в училище през деня и след това изведнъж дават страхотно представяне по време на тренировка. Това се повтаря всеки ден и мускулите, заедно с навлизащия растеж, не реагират правилно и се регенерират.

Защо това не се разглежда на ниво клубове, където децата спортуват? За тях също не е важно да имат здрави спортисти?

И така, това, което световните експерти препоръчаха на децата на тази конференция?

Регенерацията също е от решаващо значение за малките деца, за да не навредим на тяхното здраве. FIFA вече е разработила напр. също и процеси на обучение, където това е неразделна част. На практика обаче рядко се справяме наистина с това у нас. Треньорите дават на децата загряващо колело в началото и в края то се разтяга, често водено от деца, където има количество, т.е. достатъчно упражнения, но не можете да говорите за качество. Да оставите децата да правят това, което им харесва, е добре, но възрастните трябва да се уверят, че упражненията и регенерацията са в баланс. Поне 1-2 пъти седмично такова обременено дете трябва да има сауна, масажи, професионални докосвания, хватки за отпускане на мускулната система и регенериране. Моля, нека не го подценяваме!