Този документ е извадка от уебсайта EUR-Lex
Име и връзка
Регламент (ЕО) № 820/2008 на Комисията от 8 август 2008 г. за определяне на мерки за прилагане на общите основни стандарти за авиационна сигурност (Текст от значение за ЕИП)
Консолидирана версия: Регламент на Комисията (ЕО) № Регламент (ЕО) № 820/2008 на Комисията от 8 август 2008 г. за определяне на мерки за прилагане на общите основни стандарти за сигурност на гражданското въздухоплаване (Текст от значение за ЕИП)
Регламент (ЕО) на Комисията Регламент (ЕО) № 820/2008 на Комисията от 8 август 2008 г. за определяне на мерки за прилагане на общите основни стандарти за сигурност на гражданското въздухоплаване (Текст от значение за ЕИП)
Вече не е ефективно
Налични езици и формати
- BG
- ES
- CS
- ЩЕ ДАДЕ
- DE
- ET
- EL
- EN
- FR
- GA
- HR
- ТО
- LV
- LT
- HU
- MT
- NL
- PL
- PT
- RO
- SK
- SL
- FI
- SV
Многоезичен дисплей
Дати
Различна информация
Връзка между документите
Текст
2008R0820 - BG - 19.02.2010 - 002.001
Този документ е изцяло за целите на документацията и институциите не носят отговорност за неговото съдържание
РЕГЛАМЕНТ НА КОМИСИЯТА (ЕО) № 820/2008
от 8 август 2008 г.
за определяне на мерки за прилагане на общите основни стандарти за сигурност на гражданското въздухоплаване
(ОВ L 221, 19.8.2008 г., стр. 8)
Изменено от:
РЕГЛАМЕНТ НА КОМИСИЯТА (ЕО) № 820/2008
от 8 август 2008 г.
за определяне на мерки за прилагане на общите основни стандарти за сигурност на гражданското въздухоплаване
(Текст от значение за ЕИП)
КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
Като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
Като взе предвид Регламент (ЕО) № Като взе предвид Регламент (ЕО) № 2320/2002 на Съвета от 16 декември 2002 г. за установяване на общи правила в областта на сигурността на гражданското въздухоплаване (1), и по-специално член 4, параграф 2 от него, 2,
Съгласно член 4, параграф 1 2 нариадения (ES) č. Съгласно Регламент (ЕО) № 2320/2002 от Комисията се изисква, когато е необходимо, да приеме мерки за прилагане на общи основни стандарти за сигурността на гражданското въздухоплаване в цялата Общност. Регламент (ЕО) на Комисията Регламент (ЕО) № 622/2003 на Съвета от 4 април 2003 г. за определяне на мерки за прилагане на общите основни стандарти за сигурност на гражданското въздухоплаване (2) беше първият законодателен акт, който определя такива мерки.
Регламент (ЕО) № Регламент (ЕО) № 622/2003 е изменян 14 пъти от приемането му. В интерес на яснотата и рационалността е целесъобразно всички изменения да бъдат приведени в съответствие с новия регламент.
В член 8, параграф 1: 1 нариадения (ES) č. Регламент (ЕО) № 2320/2002 гласи, че мерките за прилагане, приети от Комисията съгласно член 4, параграф 1 2 от посочения регламент трябва да бъде тайна и да не се публикува, доколкото те се отнасят до критериите за ефективност и тестовете за приемане на инсталацията, подробни процедури, съдържащи чувствителна информация и подробни критерии за освобождаване от мерки за сигурност. В член 3 от Регламент (ЕО) № Освен това Регламент (ЕО) № 622/2003 гласи, че мерките за прилагане, посочени в приложението към него, са тайни и не се публикуват и са достъпни само за лица, надлежно упълномощени от държава-членка или от Комисията. Последващи изменения на Регламент (ЕО) № Регламент (ЕО) № 622/2003 предвижда тези разпоредби да се прилагат и за такива изменения.
За да се увеличи прозрачността на мерките за прилагане, приети в съответствие с член 4, параграф 2, 2 нариадения (ES) č. Комисията е проучила мерките, изложени в приложението към Регламент (ЕО) № 622/2003, както е изменен впоследствие въз основа на критериите, посочени в член 8, параграф 2. 1 нариадения (ES) č. 2320/2002. Този преглед показа, че много от тези мерки не е задължително да бъдат тайни и следователно могат да бъдат публикувани в Официален вестник на Европейския съюз. .
Въпреки това е важно някои мерки да се пазят в тайна, разкриването на които би могло да улесни тяхното заобикаляне и извършването на актове на незаконна намеса. Такива мерки включват, по-специално, някои подробни процедури и изключения относно проверката на превозни средства, влизащи в зоните с ограничен достъп, проверката на въздухоплавателните средства и пътниците, боравенето с опасни пътници, контрола на непридружен багаж и системите за откриване на експлозиви и контрола на товара и поща, като: както и техническите спецификации на контролните устройства. Тези мерки следва да се вземат отделно, чрез решение, адресирано до всички държави-членки.
Трябва да се позволи разграничение между летищата въз основа на местна оценка на риска. Следователно Комисията следва да бъде информирана за летищата, които се считат за по-малко рискови.
Трябва да се позволи променливостта на мерките за прилагане в зависимост от вида на авиационната дейност. Комисията следва да бъде информирана за компенсаторните мерки, предприети за осигуряване на еквивалентно ниво на сигурност.
Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комисията по сигурност на гражданското въздухоплаване,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Настоящият регламент определя мерки за прилагане и техническо адаптиране на общи основни стандарти за сигурност на гражданското въздухоплаване, които да бъдат включени в националните програми за сигурност на гражданското въздухоплаване.
За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:
- "национална програма за сигурност на гражданското въздухоплаване" означава тези правила, методи и процедури, приети от държавите-членки съгласно член 5 от Регламент (ЕО) № 216/2008; 2320/2002 за осигуряване на сигурността на гражданската авиация на нейна територия;
- "компетентен орган" означава национален орган, определен от държава-членка в съответствие с член 5, параграф 2; 2 нариадения (ES) č. 2320/2002, която отговаря за координирането и наблюдението на изпълнението на националната си програма за сигурност на гражданското въздухоплаване.
Мерките, за които се прилагат разпоредбите на член 1, са посочени в приложението.
Нови технически методи и процеси
1. Държавите-членки могат да разрешат технически метод или процес, свързани с контрола на сигурността, който се различава от методите и процесите, посочени в приложението, при условие че:
а) се използва с цел оценка на новия режим на работа на въпросния контрол за сигурност; и
б) не влияе неблагоприятно на общото постигнато ниво на безопасност.
2. Най-малко четири месеца преди планираното въвеждане, съответната държава-членка информира писмено Комисията и останалите държави-членки за предложения нов метод или процес, който възнамерява да разреши, включително оценка, показваща как тази държава-членка ще гарантира, че отговаря изискванията на параграф 1, буква а) б). Уведомлението включва също подробности за полето (областите), в което ще се прилага методът или процесът, и предвидената продължителност на периода на оценка.
3. Ако отговорът на Комисията до държавата-членка е утвърдителен или ако държавата-членка не получи отговор в рамките на три месеца от получаването на искането, държавата-членка може да разреши въвеждането на нов метод или процес.
Ако Комисията не се съгласи, че новият метод или процес в достатъчна степен гарантира поддържането на общото ниво на сигурност на гражданското въздухоплаване в Общността, тя информира държавите-членки в рамките на три месеца от получаването на уведомлението, посочено в параграф 2, и обяснява своите причини. В такъв случай съответната държава не посочва такъв метод или процес, докато не изпълни изискванията на Комисията.
4. Максималният период на оценка за всеки технически метод или процес е 18 месеца. Този период на оценка може да бъде удължен от Комисията за допълнителен период от не повече от 12 месеца, при условие че държавата-членка предостави достатъчна обосновка за удължаването.
5. На интервали, които не надвишават 6 месеца по време на периода на оценяване, компетентният орган на държавата-членка предоставя на Комисията доклад за развитието на оценката. Комисията ще информира останалите държави-членки за съдържанието на доклада за напредъка на оценката.
6. Никой период за оценка не трябва да надвишава 30 месеца.
Държавите-членки уведомяват писмено Комисията за всички летища, където са използвали възможността, разрешена съгласно разпоредбите на член 4, параграф 2. 3 писмо а) или в) от Регламент (ЕО) № 2320/2002.
Държавите-членки уведомяват Комисията писмено за компенсаторните мерки, които прилагат в съответствие с точка 4.2 от приложението към Регламент (ЕО) № 2320/2002.
Регламент (ЕО) на Комисията 622/2003.
Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз .
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
1. ОПРЕДЕЛЕНИЯ
В допълнение към определенията, посочени в приложението към Регламент (ЕО) № 2320/2002 се прилагат следните определения:
1.1. „A.C.A.M.S.“ означава Система за контрол на достъпа и аларма за наблюдение, която осигурява електронен контрол на достъпа до врати, изходи и други входни пунктове, пряко или непряко водещ до зони с ограничен достъп и предупреждава компетентния орган за неоторизиран достъп;
1.2. „Потребител на летището“ означава всяко физическо или юридическо лице, отговорно за превоза на пътници, поща и/или товари по въздух от или до съответното летище, както е посочено в член 2 от Директива 96/67/ЕО на Съвета (4);
1.3. "Наземно обслужване" означава услуги, предоставяни на летищни потребители на летищата, както са изброени в приложението към Директива 96/67/ЕО;
1.4. „Въздушен превозвач“ означава предприятие за въздушен транспорт с валиден оперативен лиценз, което извършва въздушна услуга;
1.5. "Сервизен панел" означава външен входен пункт към въздухоплавателно средство, през който се предоставят услуги за въздухоплавателното средство; като водоснабдяване, тоалетни, заземени електрически контакти и други сервизни отдели, които имат външни капаци за отваряне;
1.6. „Самолет, който не е в експлоатация“ означава въздухоплавателно средство, което е паркирано за повече от 12 часа или не е под достатъчно наблюдение, за да открие неразрешено влизане;.
2. СИГУРНОСТ НА ЛЕТИЩЕТО
2.1. Изисквания за дизайн на летището
Няма разпоредби в настоящия регламент.
2.2. Контрол на достъпа
2.2.1. Зони с ограничена сигурност и други зони от експлоатационната част на летището
1. Компетентният орган осигурява достъп до зоните с ограничен достъп.
Когато зоните с ограничена експлоатация на летището са разположени до и позволяват достъп до зони с ограничен достъп, е необходимо да се осигурят достатъчни ограничения и контрол, необходими за откриване на неоторизиран достъп и да се предприемат подходящи мерки.
2. Компетентният орган, предоставящ достъп до зоните с ограничен достъп, гарантира, че всички членове на персонала, оторизирани да влизат в тези зони, спазват строги мерки за контрол на достъпа. Тези мерки включват следното:
а) персоналът, притежаващ летищна идентификационна карта за достъп до зоните с ограничен достъп, е запознат с летищните карти и разрешените пропуски, които не са издадени на летището, и дали те са валидни за достъп до зоните с ограничен достъп;
б) персоналът информира или докладва на компетентния орган за всички лица, които се намират в зоните с ограничен достъп и които не носят валидна лична карта;
в) персоналът информира или докладва на компетентния орган за всички неоторизирани превозни средства в зоните с ограничен достъп;.
3. В рамките на националния план за сигурност на гражданското въздухоплаване компетентният орган осигурява контрола на летищните идентификационни карти, позволяващи достъп до зоните с ограничен достъп, както следва:
а) идентификационните карти на летището ограничават достъпа на персонала само до зони, определени въз основа на оперативните нужди;
б) при прекратяване на трудовото правоотношение или промяна на статута, членовете на персонала трябва да представят летищна идентификационна карта на компетентния орган, която да бъде унищожена;
в) притежателят на лиценза незабавно информира своя работодател и издаващия орган за загубата или кражбата на неговата летищна идентификационна карта. След това уведомление летищната идентификационна карта незабавно се блокира.
4. Компетентният орган гарантира, че входните врати, които се използват само при слизане на пътници от въздухоплавателно средство и които позволяват достъп до рампи и зони с ограничен достъп, са отворени само по време на слизането от самолета.
5. Защитата на контролно-пропускателните пунктове се осигурява от полиция или подходящи съоръжения за наблюдение, за да се предотвратят и предотвратят нарушения на сигурността по време на проверките за сигурност и на евакуационните пътища, както и да се засили защитата чрез персонала, участващ в процеса на контрол.
6. Материалите, съхранявани в зоните с ограничен достъп и други зони от зоната на експлоатация на летището, които се използват за оборудване на пътници и багаж, трябва да бъдат защитени или под постоянно наблюдение, за да се предотврати неоторизиран достъп. Изхвърлените материали трябва да бъдат унищожени, за да се гарантира, че те не се използват от неупълномощени лица.
Системите за управление на заминаванията и системите за регистрация преди заминаването на летищата трябва да бъдат проверени, за да се предотврати неоторизиран достъп.
Самостоятелното чекиране преди заминаване и приложимите онлайн опции за чекиране, достъпни за пътниците, се считат за легитимен достъп до такива материали или системи.
Изискванията, посочени в точка 2.2.1.6, се прилагат и за терминални зони, които са отворени за обществеността.
2.2.3. Други публични пространства
Няма разпоредби в настоящия регламент.
2.3. Проверка на служители, предмети, които носят, и превозни средства
2.3.1. Проверка на служителите и вещите, които носят със себе си
Персоналът по сигурността може да откаже достъп до зони с ограничен достъп на всеки служител, който носи обект на съмнение.
2.3.2. Инспекция на МПС
1. Превозните средства се инспектират за откриване на забранени предмети и неоторизирани лица.
2. По време на проверката водачът и другите пътници в превозното средство не са в превозното средство.
2.3.3. Процедури за безопасност при доставка на течности и торбички, устойчиви на външно боравене
1. "Доставки на течности" означава течности, предназначени за продажба в пунктовете за продажба, разположени в района на летището за митнически и паспортен контрол, на мястото, където се проверяват бордните пропуски, или в зони с ограничен достъп, от първото им приемане в след предаването им на местата за продажба.
2. "Външни торбички, защитени от фалшифициране" означава торбички, защитени от фалшифициране, използвани на местата за продажба, разположени в летищната част на летището зад точката, където се проверяват бордните пропуски, от първото им приемане в летищната част на летището до окончателното им използване.
Няма разпоредби в настоящия регламент.
Няма разпоредби в настоящия регламент.
Чанти, устойчиви на външна работа
3. Доставките на торбички, защитени от фалшифициране, се извършват в опаковки, защитени от фалшифициране, до мястото за продажба зад мястото, където се проверяват бордните карти.
4. При получаване на тези места за продажба до окончателното им използване доставките на опаковки, защитени от фалшифициране, трябва да бъдат защитени от неоторизирана намеса.
2.4. Физическа сигурност и патрули
Няма разпоредби в настоящия регламент.
3. СИГУРНОСТ НА ВЪЗДУХОПЛАВАТЕЛНИТЕ СРЕДСТВА
3.1. Инспекция и контрол на въздухоплавателните средства
Въздушният превозвач гарантира, че персоналът, извършващ претърсвания за сигурност на въздухоплавателните средства и проверки за сигурност на въздухоплавателното средство, знае вида на инспектираното въздухоплавателно средство и че участва в съответното обучение, необходимо за извършване на такива дейности.
3.1.1. Проверка на сигурността на самолета
След приключване на проверката за сигурност на въздухоплавателното средство въздушният превозвач съхранява записи за тази проверка или за 24 часа, или за продължителността на полета, което от двете е по-дълго.
3.1.2. Търсене на самолети за сигурност
1. След приключване на претърсване на сигурността на въздухоплавателното средство въздушният превозвач съхранява записи за тази проверка или за 24 часа, или за продължителността на полета, което от двете е по-дълго.
2. Претърсване за сигурност на въздухоплавателното средство се извършва на борда на празен самолет.
3.2. Защита на самолета
Въздушният превозвач е отговорен за защитата на самолета.
4. ПЪТНИЦИ И РЪЧНА БАГАЖ
4.1. Пътнически контрол
4.1.1. Забранени предмети
Пътниците нямат право да носят следните предмети в зоните с ограничен достъп и на борда на самолета:
а) Оръжия и огнестрелни оръжия
Всеки предмет, който е способен или очевиден да изстреля заряд или да причини нараняване, включително:
Всички огнестрелни оръжия (пистолети, револвери, пушки, пушки и др.),
- копия и имитации на огнестрелни оръжия,
- компоненти за огнестрелно оръжие (с изключение на телескопични мерници и мерници),
- въздушни пистолети, пушки и пушки,