Престъпна и финансирана от държавата мрежа от лекари и медицински сестри в Испания открадна невероятните 40 000 деца. Според някои източници е било до 300 хиляди. Престъпленията им са останали безнаказани и до днес.
След като спечели кървава гражданска война, Испания стана глава на диктатора Франциско Франко (1892-1975), симпатичен на Хитлер и Мусолини. През следващите 40 години Испания се затвори за външния свят и се проведе там много трагични събития. Франко реши да уреди сметки с всички, които са воювали срещу него и войските му по време на войната.
Франко задържа извратена идеология, че десните семейства (десните винаги са подкрепяли Франко) са по расова и генетична гледна точка по-добри от левите семейства (тези, които застанаха на страната на републиката). Той имаше своеобразно оправдание за омразата си към враговете катастрофални последици за хиляди семейства и техните деца. Франко вдъхнови появата на ужасяваща система, който по същество беше синдикат на медицинските крадци и чиито стоки бяха деца на леви семейства и семейства с ниски доходи.
Лекари под различни предлози убедени майките, да се децата се отказаха и ги дадоха за осиновяване. За целта те са фалшифицирали медицински доклади и други документи. Но много майки никога не биха направили такива неща, така че лекари те просто обявиха, че детето им е починало. Това вече е предадено на чакащите нови родители от правилните семейства. Разбира се, лекарите не искаха да показват на истинските си родители уж починалото им дете, понякога също използваха наистина мъртви малки деца.
Страхотна система работи до 90-те години, както е посочено в документ на BBC, занимаващ се с този въпрос. Полицията започна отначало да проучи въпроса В годината 2011 г. Много лекари и медицински сестри решиха да дадат показания, вероятно в замяна на това, че не са обвинени. Те потвърдиха, че майките са инжектирани с лекарства в телата им, за да могат да се откажат по-лесно да убедите детето да бъде отстранено. Полицията нареди гробовете да бъдат отворени за мъртвите деца. Вътре имаше само костите на животни или възрастни, така че беше ясно, че децата не са умрели.
Това беше широка и многобройна мрежа, но полицаите скоро откриха, че в случая се появяват някои имена до подозрително често. Основните действащи лица по делото бяха Д-р Мануел Вела а сестра Мария Гомезова. И двамата бяха подсъдими, но резултатът беше лош. Гомес отказа да даде показания и излезе с писмено изявление, че това е отвратителна кампания и че през живота си не е чувала нито един случай на подобно отношение към деца. Вела се ограничи до това изречение „Той винаги е действал в името на Бог, за да помага на децата и да защитава майките“. Все още няма осъдени.
В Испания обаче бяха създадени няколко сдружения на деца или родители, които по този начин бяха засегнати от режима на Франко. Хората са те са направили ДНК тестове а те се опитват да проверят дали родителите им наистина са правилните. Други хора, които смятаха децата си за мъртви, се надяваха, че те все още ще бъдат някъде те живеят, макар и с други семейства. Цялото нещо започна с определена претенция Хуана Луиза Морена, на когото баща му на смъртното му легло го е казал закупени от един свещеник в Сарагоса. И семейството, с което са се сприятелили, твърди по същия начин. Тя също успя да проследи медицинската сестра в болницата, но тя отрече нищо. Но нещата вече започнаха да се движат и хората в цяла Испания започнали да се занимават със семейните си връзки, които досега са смятали за безспорни. Трудно е да си представим прекъсването, което носи. Освен това испанската съдебна система досега е имала п не можеха да преместят целия случай твърде много а справедливостта досега е напразна.