Работодателят е длъжен да осигурява храна на всички служители или на работното им място, или в близост до него. Това е определено в § 152 от Кодекса на труда.
Правото на служител на храна възниква, ако:
- работи въз основа на трудов договор,
- в рамките на една промяна той изпълнява работата си повече от 4 часа,
- независимо дали работи на пълен или непълен работен ден,
- независимо дали работи при една или повече промени.
Ако работната смяна продължава повече от 11 часа, работодателят може да организира осигуряването на друго горещо основно ястие. В този случай това не е задължение, а само опция, предписана от закона от страна на работодателя.
Работодателят осигурява храна, като сервира едно топло хранене, включително напитка. Той може да направи това по един от следните начини:
- в собственото си заведение за хранене,
- в заведението за хранене на друг работодател близо до работното място,
- чрез юридическо или физическо лице, упълномощено да предоставя кетъринг услуги, с други думи чрез продажба на ваучери за хранене т.нар. билети за хранене (гастролиста).
Помощ за храна
Ако работодателят осигурява храна извън собствената си столова или столова, той е длъжен да допринася за храненето на служителите в размер най-малко 55% от цената на храненето. Най-често срещаният начин е чрез ваучери за храна, гастро ваучери или карта за хранене.
Минималната стойност на ваучер за храна е 3,60 евро от 1.6.2018 г.
Максималната стойност е 4,80 евро.
Храна в командировката
Служител в командировка притежава т.нар. диета, което представлява компенсация за парите, похарчени за хранене по време на командировката. Размерът на надбавката за храна зависи от времето, прекарано в командировката, и законът признава следните часови зони:
- 5 до 12 часа,
- над 12 часа до 18 часа,
- над 18 часа.
Работодателят не осигурява хранене, ако на служителя е осигурено безплатно пълно хранене по време на командировката. Ако храненето му е осигурено само частично, например закуска, храненията му се намаляват съответно.
Формата на хранене се определя от работодателя. Изключението е, ако формата на хранене е станала част от колективния договор, валиден между работодателя и представителите на работниците и служителите. В тези случаи работодателят може да промени формата на хранене само със съгласието на представителите на служителите.