ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ

Как може лекар да определи дали пациентът има хронично възпалително чревно заболяване, колко тежко е и каква част от червата е засегната ? Лекарят ще ви обясни по-точно кои диагностични изследвания са необходими във вашия случай. Ще бъде на първо място физическо изследване цялото тяло, разбира се, особено корема и аналната област. Палпацията (палпация), аускултацията (слушане на звуци отвътре) и перкусия (капак) ще помогнат на лекаря да оцени функцията на червата и състоянието на черния дроб и дори да прецени мястото, откъдето идва болката. Той забелязва някои типични промени, които засягат кожата, лигавиците, очите или ставите. В ректалната област на пръв поглед може да забележи възпалителни промени, а при палпация може да се открият следи от кръв.

възпалително заболяване

Необходими са проби от кръв и урина лабораторни изследвания: утаяване на кръвни клетки (FW), брой на белите и червените кръвни клетки, брой на тромбоцитите (общо известен като кръвна картина), състав на белтъците в кръвта, съдържание на желязо, концентрация на електролит в кръвта и др. Тези тестове казват на лекаря дали има обща възпалителна реакция в организма, ако абсорбцията на хранителни вещества от червата е нарушена или е настъпило кървене. Анализът на урината позволява да се оцени бъбречната функция. Ако резултатите от тези изследвания показват наличие на възпалително заболяване на червата, са необходими допълнителни изследвания, за да се определи формата и степента на увреждане на червата.

Сонографско изследване Коремът е един от по-малко взискателните прегледи. Този метод обикновено улавя разтягане на червата, удебеляване на чревната стена, промени във външния вид на черния дроб, камъни в жлъчката или бъбреците, абсцеси, нарушен бъбречен отток от бъбреците и други подобни. Изследването е безвредно и може да се повтори при необходимост.

За да се определи Тип и степента на хронично възпалително заболяване на червата, е необходимо да се определи точно кои части на червата са засегнати. Това означава, че тънкото и дебелото черво, хранопровода и стомаха трябва да се изследват визуално (на очи). За тази цел се използват два вида изследвания.

Първият е ендоскопия храносмилателния тракт, по време на който е възможно да се изследват споменатите храносмилателни органи отвътре. Второто е рентгеново изследване с използване на контрастно вещество.

На Рентгеново изображение прилаганият контрастен агент се показва в храносмилателните органи. Това може да се използва за показване на тяхната структура, както и за оценка на тяхната функция. В специални случаи се извършва сцинтиграфско изследване.

Потвърждава наличието на хронично възпалително заболяване на червата и обикновено позволява да се прави разлика между улцерозен колит и болест на Crohn.

В гастроскопия ендоскопът се вкарва през устата, хранопровода и стомаха в дванадесетопръстника. Това изследване трябва да се извърши, когато стомахът е празен, в противен случай частиците храна биха попречили на проверяващия да види перфектно наблюдаваната вътрешна повърхност на органа. Изследването не е болезнено, с изключение на неприятен ендоскоп в гърлото и усещане за натиск в стомаха.

В колоноскопия ендоскопът се вкарва в аналния отвор и се прекарва по-нататък през цялото дебело черво до изхода на тънките черва. Изпитващият може да премине илеоцекалната клапа в края на устройството, която свързва тънките и дебелите черва, така че да може да изследва и крайния отдел на тънките черва. Този преглед изисква по-интензивна подготовка. 24 часа преди него пациентът не може да яде твърда храна. Той трябва да използва слабително средство заедно с достатъчно количество течност (специален воден разтвор), за да почисти напълно червата. Друг начин е да се приложи клизмата, като по този начин се съкрати подготовката. Някои пациенти обаче намират тази процедура за по-неприятна. Колоноскопията не винаги е безболезнена, особено ако има възпалителни сраствания на вътрешните органи. Лекарствата и инжекциите за успокояване преди изпит ще намалят дискомфорта до приемлива степен.

Ректоскопия, в която се изследва ректума, t. J. Крайният участък на червата с дължина 15 - 20 cm е най-простият и най-малко неприятен преглед. Ректумът се изплаква с малко количество течност (клизма) и в аналния отвор се вкарва къс фиксиран ендоскоп. При необходимост могат да се вземат проби от тъкани. Ако възпалението на червата е ограничено само до ректума, това изследване е напълно достатъчно за текущи инспекции. Може да се повтори при необходимост, тъй като не изисква отнемаща време подготовка.

Рентгенови изследвания се използват за изобразяване на храносмилателния тракт от хранопровода до ректума. По време на изследването рентгеноконтрастното вещество (бариева суспензия) постепенно навлиза в хранопровода, стомаха и тънките черва след поглъщане. Чрез наблюдение на неговия напредък могат да бъдат открити различни препятствия и деформации. За изследване на отделни участъци от червата се използват различни специални техники. Винаги се обръща специално внимание на контракциите на чревната стена (перилстатици), патологичните промени на повърхността на лигавицата и особено симптомите на дилатация на червата или наличието на „къси съединения“ (чревни фистули).

В проходен изпит в горната част на храносмилателния тракт пациентът пие рентгеново контрастно вещество (бариева суспензия) и неговото прогресиране през хранопровода, стомаха и тънките черва се наблюдава чрез многократни рентгенови лъчи. Често е необходимо да изчакате относително дълго време контрастното вещество да премине през цялото тънко черво. За да се получи по-точна картина на състоянието на тънките черва, е разработена техника за изследване, която е кръстена на откривателя си (Sellink). По време на изследването през хранопровода и стомаха в дванадесетопръстника постепенно се вкарва тънка тръба (сонда). След това контрастното вещество навлиза в тънките черва чрез сонда. Този метод дава възможност за по-добра оценка на участъка на тънките черва от дванадесетопръстника до крайния илеум. Понастоящем дори с използването на най-съвременна технология не е възможно да се постигне тази част на тънките черва с ендоскоп.

Изследването на дебелото черво се извършва с помощта бариева клизма. Както при колоноскопията, червата трябва предварително да се почисти напълно. Дори и в този случай е необходимо да не се яде твърда храна 24 часа преди прегледа. Контрастното вещество навлиза в дебелото черво чрез сонда, поставена в аналния отвор. За да се подобри показването на контурите на лигавичната повърхност, по време на изследването в червата се въвежда малко въздух, което причинява дискомфорт при някои пациенти. Контрастното вещество обикновено прогресира до края на тънките черва (терминален илеум), така че всички открития на заболяването в тази област също могат да бъдат уловени. Понастоящем рентгеново изследване на крайния илеум може да се извърши и по време на колоноскопия, което опростява изследването.

Сцинтиграфия на левкоцити е нов, едва наскоро въведен метод за определяне степента на процес на възпалително заболяване. Белите кръвни клетки на пациента (левкоцити) се отделят от кръвната проба и се маркират с радиоактивно вещество. Белязаните левкоцити се инжектират обратно в кръвния поток и постепенно се натрупват в тези области на червата или организма, където има възпаление. За тези месеци те могат да бъдат локализирани с помощта на детектор за радиоактивност (гама камера). Този преглед не изисква специална подготовка и не е неприятен. Въпреки това, поради облъчването на пациента и тъй като е подходящо само за определяне на степента, а не вида на заболяването, то се използва само в специални случаи (например, когато се подозира стесняване на напречното сечение на червата).

Не е необходимо да се притеснявате, че всички тези прегледи ще трябва да се повтарят постоянно. Подробна диагностична програма обикновено е необходима само за първото потвърждение на диагнозата.

Кой преглед ще бъде най-подходящ в даден случай зависи от индивидуалната ситуация на пациента и от настоящите характеристики на заболяването.

Рентгеновите и ендоскопските изследвания се допълват взаимно. По принцип ендоскопията се използва за изследване на по-лесно достъпни части на храносмилателния тракт, тъй като тя не налага радиационна тежест на пациента и, ако е необходимо, позволява вземането на тъканни проби за микроскопско изследване. Обикновено са необходими рентгенови лъчи за изследване на тънките черва, особено ако е посочено наличието на фистули или стенози (стесняване на лумена) в дебелото черво.

Преглед с ядрено-магнитен резонанс е най-подходящият метод за точно изобразяване на фистули и абсцеси в аналната област. При това изследване изображението се създава с помощта на специално магнитно поле без облъчване на пациента.