Имунната система е сложен набор, чиято задача е да предотврати увреждането на тялото на всички малки нападатели.
Имунната система разполага с много средства за тяхното откриване и унищожаване. Той дори контролира образуването на туморни клетки и ги унищожава много бързо. Той може да направи всичко това благодарение на изключително сложна динамична комуникационна мрежа, в която милиони защитни клетки предават информация помежду си в няколко посоки. След като имунните клетки получат предупредителна информация за нападател, те започват да произвеждат редица биологично активни съединения. Тези вещества регулират разпространението на защитни клетки, мобилизират други клетки и ги насочват към застрашени области на тялото. Отслабването на имунната система заплашва съществуването на организма и допринася за появата на всички видове инфекциозни заболявания, различни видове рак, съдови нарушения и много възпалителни заболявания, включително артрит. СПИН е типичен пример за това как сривът на имунната система води до смъртта на засегнатия индивид.
Трагична грешка
При определени обстоятелства имунната система прави грешка и започва да третира собствените клетки на тялото като чужди и ги атакува, сякаш са злонамерен нападател. Резултатът от такава грешка често е трагичен и се нарича колективно автоимунни заболявания. Системата за разпознаване на имунната система се срива и тялото започва да произвежда Т-клетки и антитела, които атакуват собствените органи на тялото. Резултатът е няколко сериозни заболявания. Т-клетките, които атакуват панкреатичните клетки и унищожават способността му да произвежда инсулин, причиняват диабет тип 1. Погрешно повишено антитяло, наречено ревматоиден фактор, причинява ревматоиден артрит. Неуспехите на имунната система могат да бъдат причинени от някои вируси, вредни чужди вещества и дори собствените хормони на тялото. Автоимунните заболявания са по-чести при жените, отколкото при мъжете. Друг важен фактор е погрешната наследствена информация, предавана от увредена дезоксирибонуклеинова киселина от родители на деца.
Нови знания за алергичните заболявания
Знаем, че някои форми на артрит и диабет са автоимунни заболявания. Дори в случай на алергии, това е грешка на имунната система. Реакцията му към организма с безвредни вещества като домашен прах, акари, прашец от амброзия или различни треви или котешка козина е несъразмерно силна. Най-често срещаният тип алергична реакция възниква, когато имунната система реагира на фалшива тревога. При алергичен индивид, обикновено безвреден материал, напр. малки, под микроскопа красиви поленови зърна, погрешно считани за вредни и атакуващи.
Синя роза
Съвсем просто, антиген-активираните бели кръвни клетки започват да произвеждат голям брой имуноглобулин Е (IgE) молекули в чувствителен индивид. Тези молекули се свързват с мастоцитите, които са част от имунната система и се срещат в белите дробове, кожата, езика, носната лигавица и чревния тракт. При голямо увеличение те имат формата на красива синя роза. Активираните мастоцити започват да произвеждат хистамин и други възпалителни вещества, които причиняват вазодилатация, секреция на слуз, стимулация на нервната система и свиване на гладката мускулатура. Крайният резултат са прояви на алергия като сенна хрема и в най-лошия случай астматичен пристъп или анафилактичен шок.
Диабет и астма
Сенната хрема е досадна, но не и животозастрашаваща. Най-широко разпространен е в икономически развитите страни, напр. в САЩ засяга до една пета от населението. Много по-сериозно е, ако мастоцитите започнат да произвеждат хистамин и други възпалителни вещества в бронхите. При астматичен пристъп се появява спазъм на гладката мускулатура в белите дробове. Възпалителната реакция причинява подуване на лигавицата, която започва да произвежда слуз, запушвайки бронхите. Нарушеният въздушен обмен между външната среда и белодробните везикули причинява недостиг на кислород в тялото, което води до чувство на задушаване.
Увеличава диабета при честота на алергии?
Тъй като диабетът и алергиите тип 1 принадлежат към обща група автоимунни заболявания, има опасения, че диабетиците от тип 1 също ще имат по-висока честота на алергии. Настоящите изследвания обаче показват, че съществуват два вида Т-лимфоцити, единият от които е отговорен за диабета, а другият за алергиите. Дванадесетгодишни канадски изследвания обхванаха над 125 000 домакинства и показаха, че честотата на диабет тип 1 не зависи от това дали има или не алергия в семейството. Понякога обаче диабетиците, приемащи инсулин, могат да развият алергия към латекса, намиращ се в спринцовки или гумени капачки.
Повече предпазливост
Парадоксално е, че астмата заплашва повече диабетици от втори тип. В Калифорния те изследваха данни от повече от 293 000 диабетици тип 2 и ги сравниха с контролна група от над 552 000 души, които са имали по-високо кръвно налягане, но без диабет. Усъвършенстваният статистически анализ, който взе предвид много други обстоятелства, показа, че астмата се наблюдава при 4,5% от диабетиците и само 2,9% от контролите. Тези данни показват, че диабетиците трябва да наблюдават първите признаци на астма по-внимателно от здравите хора.
Живот на половин дъх
Световната здравна организация (СЗО) заявява, че в света има над 100 милиона души, за които дишането не е напълно нормална част от живота. Почти 200 000 души умират всяка година в резултат на астма. Смята се, че приблизително 3% от възрастните и 10% от децата с астма живеят в Словакия. Експертите съветват всеки човек, и особено диабетик, който наблюдава симптомите на астма при себе си или при дете, да посети специалист. През 60-те години фармацевтичният контрол на астмата се подобрява значително, тъй като се подобряват помощните средства за инхалация и започват да се използват прахообразни форми на лекарства, особено кортикостероиди, които са насочени към бронхите на астмата чрез вдишване. Повечето припадъци могат да бъдат предотвратени чрез начин на живот. Апартаментът трябва да е без прах и да не се изнася през сезона на полени. Пренебрегването на астмата може да причини смърт. Ако обаче астматикът, както и диабетикът си сътрудничат добре с лекаря, той може да живее активен и пълноценен живот с подходящото лечение.
RNDr. Емил Гинтер, д-р.