Какво представлява цинкът и за какво е полезен?

Цинкът е основен микроелемент, който се среща в много ензимни системи, където изпълнява структурни, каталитични и регулаторни функции в клетъчната биология. Цинкът играе важна роля в имунната система, целостта на кожата, заздравяването на рани, вкуса и обонянието, функцията на щитовидната жлеза, растежа и развитието, неврологичната функция и действието на инсулина.


Важно е за нормалното развитие на мозъка на бозайниците и неговата физиология, тъй като е доказано, че неговият дефицит или излишък на цинк води до промени в поведението, анормално развитие на централната нервна система и неврологични заболявания.

дозировка

Цинк в човешкото тяло

Най-високи концентрации се откриват в косата, очите, мъжките полови органи и костите. По-ниски нива има в черния дроб, бъбреците и мускулите. В кръвта 80% се намират в еритроцитите. Плазменият цинк се свързва свободно с албумин. Приблизително 7% е свързано с аминокиселини, а останалата част е здраво свързана с алфа-2-макроглобулини и други протеини.

Препоръчителен (референтен) прием на цинк

Референтният хранителен прием (RNI) за възрастни е 10 mg, а за жени 7 mg дневно. Точните изисквания зависят от възрастта и са различни по време на бременност и кърмене.

Недостиг на цинк

Дефицитът на цинк се открива чрез лабораторни тестове за определяне нивата на цинк в плазмата. Тези тестове са подходящи за откриване на значителни дефицитни състояния, те не ни позволяват да определим лек дефицит, тъй като промените в плазмените нива на цинк няма да се проявят, докато приемът на цинк не е изключително нисък. Следователно, пациент с "нормални" стойности може да има недостиг на цинк.

Основни клинични прояви на тежък дефицит на цинк:

  • забавяне на растежа
  • забавяне в сексуалната юношеска възраст
  • забавяне на скелетното съзряване
  • развитие на периорален и акрален дерматит
  • диария
  • алопеция
  • нарушения на апетита
  • поява на поведенчески промени
  • повишена податливост към инфекции поради липса на имунитет

Симптоми на по-лек недостиг на цинк

  • нарушено или липсва възприятие за вкус и мирис
  • нарушено заздравяване на рани

Абсорбция на цинк

Абсорбцията на цинк се осъществява в тънките черва и се приема, че пренасянето става посредством носител, който не е наситен при нормални физиологични условия. Абсорбцията на диетичен цинк е в диапазона от 15 - 60%. Съдържанието на тъкани и активността на зависимите от цинк процеси се поддържа от широк диапазон на диетичен прием на цинк.