Екстремистите получиха аплодисменти от чешки художници. Карел Гот трябваше да спаси Златния славей от още по-голяма катастрофа.

прага

„По-добре аплодирайте нацистите, отколкото циганите, мръсотията е черна, дръпнете бензина.“ Рапърът Радек Банга също намери такива поздрави от чешката нация във своя Facebook. Напълно възможно е да са изпратени точно от онези, които с гласовете си качиха групата Ortel на сцената в чешкия Златен славей.

Не е нужно да сте от N. C. I. S., за да разберете от текстовете на тази пилзенска момчешка група, че расизмът и ксенофобията са може би единствените две не вулгарни думи, които накратко характеризират съдържанието му. Въпреки това Ортел получи аплодисменти от гледащите чешки художници. Не всички ръце обаче пляскаха. Джипси, както познаваме Бангу отпреди, подсвирна момчетата в черни ризи с бели черепи и напусна протестната зала в знак на протест.

Не знам какви са всички по-тъжни новини за това. Дали единственият, който намира за странно да аплодира неонацистите на живо, е ромски рапър, или фактът, че съседната държава трябва да бъде спасена от Карел Гот преди текущата година на годината - Златният славей за екстремисти. Защото „Искам да живея нон-стоп“ очевидно вече не е достатъчно, за да „отрежа главата си за слава на Аллах“. Човек няма да бъде изненадан дори от факта, че страстни дебати смятат резултатите от може би най-безжизненото проучване в света за победа на обикновените хора над пражко кафене и чадъри. Защото да, в Славия играта около Табери вече няма по-голямо значение от това дали Жбирка или Нохавица.

Най-важното в цялото нещо обаче се случва едва сега. Когато прахът пада върху раздадените статуетки, чрез които дори Луси Била не вижда, че тя де факто защитава групата, с нейните „момчета с момчета, момичета с момичета“, които се издигат надясно, ако не и направо, отваряйки нож джоба й. Когато е трудно да се намери на чешката музикална сцена някой, който да каже, че „циганинът от Прага“ всъщност е прав. Инцидентът от чешкия славей дори не говори за това докъде може да се стигне с расизъм. По-скоро показва колко лесно човек може да замени мнението си в нашата кал за харесвания и гласове от онези, които изобщо не се интересуват от друго мнение. Ами фактът, че техният мироглед ни кара да се страхуваме? В крайна сметка парите и гласовете им не обиждат, не пляскат и не плюят в лицето.

Същият Банг, който пееше преди повече от десетилетие като синдром на Сноп (благодаря, Бене), "не е изненадващо, че бягаме в Канада", обяснява днес на Даниела Дртин, че не вярва, че помийната яма под неговия статус е в повечето на страната, в която е роден. И че е достатъчно един да говори, а останалите ще мълчат. Ето как се вярва на човек в Чехия, която няколко съграждани изпращат на газ чрез Facebook за смелост. Не само, че не споделях оптимизма му, но какво трябва да очакваме в държава, където Йожо Раж ще ни спаси от подобна буря?